Хайде холан: 44 процента от българите били расисти

Моя Ямбол четеПоредно изследване, този път на „Галъп интернешъл”, ни тласка към самобичуване. Поне така е обявено в заглавието на информацията, попаднала ми във в-к „Сега”. Българите сме обявени за расисти, тъй като поне 44 процента смятат, че някои раси превъзхождат други раси. Това не стига обаче, защото излиза и друго – 50 на сто у нас смятат, че някои култури превъзхождат други култури.

От подобни социологически изследвания няма да последват масови самоубийства, това не е като първият ден на комунизма. В него, ако трябва да сме точни, също не настъпи суициден епос, а реклама на Стефан Цанев. Първия път – преди няколко десетилетия, втория път –  неотдавна. Цанев е цар на саморекламата, макар че последния път уж не почна от него цитирането на стиховете му.

Трябва да си посипем главите с пепел или да сме спокойни за мирогледа си  –  това, може би, е дилемата след  такова проучване на общественото  мнение. Виктор  Пасков, Бог да го прости, преди много години твърдеше, че германците  са отявлени ксенофоби. В романа му „Германия – мръсна приказка” това е пресъздадено великолепно, стига да си даваме сметка за художествената условност.

Като говори за раси, най-често българинът разсъждава  за циганския етнос, което е глупаво, тъй като ромите не са от друга раса. За нашенеца обаче –  са, въпреки че той бърка културното различие с расовото.

Става като разликата между Калофер и Калифорния. Защо обаче сега се появява такова изследване на „Галъп интернешънъл”, зад  която невинно надничат  Андрей Райчев и Кънчо Стойчев? Изобщо не бих се изненадал, ако това е поръчка, и ако е поръчка от „Позитано” номер 20. След скандала с нацисткия поздрав, довел до оставката на един зам.-министър и до клатушкането на вицепремиера Валери Симеонов, БСП  влезе пак във вихър и, й се привидя строполясване  на третото правителството на Борисов.

Не че в компанията на Обединените патриоти”, лидерът на ГЕРБ и премиер се чувства по-комфортно отколкото с реформаторите, но е плитка водата в момента, за да погълне цяло правителство.

Номерът обаче е друг –  да се концентрира  общественото внимание към нацизма, който е равнозначен, според мнозина от соцпартията, с национализма. При ниското интелектуално равнище на мнозина от патриотите, това не е никак сложно, но те ли, Борисов ли, се усетиха при съставянето на правителството и почти не влязоха истински техни членове в кабинета.

По другите етажи на властта има и откровени назначения на правоверни националисти, като управителят на Софийска област Илиан Тодоров, но това не предизвика вой. Воят дойде от това, че Валери Симеонов стана шеф на комисията по етническите и интернационалните въпроси към Министерския съвет. Фактът, че по правило ресорният вицепремиер оглавява тази структура, не променя ситуацията.

Няма и как да е иначе, след като години наред Симеонов говореше каквото му хрумне. Типично поведение на пишман патриот, както и на човек, лишен от по-прилично възпитание. Нещата  бързо станаха трагикомични, когато в  парламента  Волен Сидеров  се изяви в ролята на синя  каска, едно поведение, което по аналогия с изявата на лидера на „Атака”, при откриването на офиса му на депутат в родния Ямбол, бях предвидил.

Едно, че политическият репертоар на Сидеров е богат, както и друго – той навлиза в особена възраст. Белите коси не са синоним на сантимент по младостта задължително, но са  близо до това състояние. Яростната защита на Симеонов от страна на не толкова отдавна свирепия му враг Сидеров, е подаване на пасове. Къси, дълги, каквито се налага, поне на този етап от пиесата, защото може скоро да видим в друго действие от нея, съвсем други реплики на шефа на атакистите.

Сидеров постъпи много умерено и при избора на вицегубернатор от квотата на „Обединените патриоти” в Ямбол, като постави там Христо Колев. Напълно непознат доскоро на публиката плюс това технократ – една добра комбинация за рейтинга на „Атака” в Ямбол. Макар че в областната управа не се прави по същество нищо, освен чисто представителни функции. Не случайно през годините няма нито един сериозен проблем, решен в сградата на улица „Жорж Папазов” номер 18, като изключим съгласието на Минчо Спасов Безистена да бъде общинска, а не държавна собственост.

Случайно или не, проучването на „Галъп интернешънъл” се явява в близост по време до изявите на еврейските организации, по повод скандала с нацисткия поздрав на заместник-министъра. Напълно очаквани бяха тези реакции, а и по принцип, в обществото ни по тази тема има единомислие.

Това,че в книгата си „Бумерангът на злото”, издадена преди доста години, Волен Сидеров постави под въпрос съществуването на газови камери, в които са горени евреите от фашистите на Хитлер, не промени обществената нагласа. Самата книга на националиста е еклектична в значителна степен, но не е леко четиво, за да бъде прочетена от много българи, включително и от членовете и симпатизантите на „Атака”.

За това подозирам некоректност в социологическото изследване, и в изводите, които ни се внушават. Както можеше да се очаква, коментарите на публиката бяха почти изцяло за циганите. Дори и така наречените  бежанци изчезнаха  в постовете, докато филипиката спрямо ромите си вървеше.

Нищо ново, просто поизтупват чергата  на народопсихологията ни. Противно на дългите и разпалени приказки срещу чужди раси, българите още не са виждали дори силуетите на тези хора. Трагедията в Манчестър ми припомни това ярко – повече от половината от разказващите за случилото се граждани не бяха от бялата раса, а от „внесените англичани”. Каквито от доста време вече са и прословутите английски футболни грандове. Като стигнах до спортните аналогии, се сетих какво представляваше националния тим на Франция, когато спечели световната титла – десетина чернокожи играчи и тук-там някой съплеменник на Шарл дьо Гол.

Докато в Ямбол или в Плевен е събитие да се разминеш с някой чернокож, във Франция, а и в Англия, е събитие да не се разминеш с черен.

Все пак, не бих тръгнал яростно да отричам тези 44 процента, обявени за расисти. Българинът приема чернокожите, докато са далеч от дома му, и то пак с едно наум, а сега те все пак са по-близо от положението преди 40 години.

Според някои те са дори на прага ни, и , както видяхме, Динко Вълев стана Героя на нашето време, защото ги задържа и бие…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply