Фигури по пътя: Един „забравен” разговор с военния министър Николай Ненчев

Ненчев…Не е зима, и времето ни подлъгва да седнем пред  „Зелената къща”. По телефона лесно се разпознаваме, но не съм сигурен като се видим, дали ще има нужда да се взираме един в друг. Аз съм изпреварил малко Николай Ненчев, има и други мъже отвън, но той без колебание идва и си стискаме ръцете.

Колко години не сме виждали, няма смисъл да гадая, прекалено много са. Аз съм го виждал все пак, докато се караха кой е легитимният председател на БЗНС, една от многото земеделски партии, са го показвали набързо по телевизиите, а и когато Ненчев бе началник на канцеларията на президента Тодор Кавалджиев дойде с него в Ямбол. Тогава, на официалната среща, не ходих или съм забравил, но някой от земеделците ме бе поканил на вечерята, която се даваше за „свои хора”. Там, където вицепрезидентът ще се поотпусне.  Тази среща бе в ресторант „Шерадз”, седнах до Петър Майсторов, лека му пръст, загина рано в катастрофа. Петьо обаче взе да шари по масите, аз почти не виждах познати, а вицепрезидентът се позабави. Това не пречеше народът да хапва и пийва, ала тая пиеса съм я гледал много, и вдигнах чуковете. Вероятно защото нямаше  и никакви мадами в „Шерадз”. Николай, разбира се, придружавал вицепрезидента, но в калабълъка нямаше изобщо да можем да се чуем.

…Стана студено, Ненчев пие бира, аз имам още работа и се лигавя с кафе. Вече съм го придумал да направим 50 минути в предаването „На фокус” в ямболската телевизия. Николай има и нужда от безплатна политическа реклама, поне аз така ги виждах нещата, защото Реформаторският блок бе в пелени, а водената от него БЗНС бе в яката сянка на Радан Кънев и Меглена Кунева. Корман Исмаилов и Лукарски повечето хора ги бъркаха какви са. Така че тая история бе ясна, другата, снимките, които трябваше Ненчев да донесе, също бе точна – трупна на масата два албума и почна да ми обяснява коя фотография на кой е. Ако знаеше, че не е толкова далеч времето, когато ще е министър,, нямаше, разбира се, да покаже дори бебешките си снимки. Аз пък нямаше да направя глупостта след предаването по ДТВ да не прехвърля снимките на флашката си . Но вероятно така е било по-хубаво – той си пиеше хладната бира в още по-хладното време и прелиствахме стари познати и приятели. След  ден вече бе на линия и опитваше да трупа точки. Или ми правеше жест, все пак като младежи сме стояли тук и там до малките часове.

„Аз съм силно привързан към рода си. Към хората, които обичам, на които държа. Семейството ми е тясно свързано с БЗНС, и мисля, че при нас това се предава като че ли генетично. Чичо ми е бил особено активен. Спомням си бегло моя дядо, Ненчо, чиято фамилия нося, бях на пет години, когато той се спомина. Силно съм привързан към баба ми Рада , тя е изключителен  човек, който е дал толкова много на нас. Майка ми и баща ми са хора, които цял живот трябваше да работят, разбира се, бяхме съпътствани от известни неприятности , идващи от тогавашния режим”, разказваше в ефира Николай.

„Доста неприятно ми е да се връщам към този период. Бил съм твърде малък тогава, но си спомням, че в семейството ми често коментирахме тази тема и много често бях предупреждаван  да внимавам с поведението си, защото е много опасно. По това време чичо ми беше политически емигрант. Неговата съдба е изключително интересна, Бог да го прости, спомина се преди няколко години. Той бе човек, към който бях силно привързан, преди да го познавам още.  И до последно се чувствах много тясно свързан с него. „Имах възможност да го посетя в чужбина след много време. Той успя да дойде в България чак след 10 ноември. Много трудно осъществяхме кореспонденция  с него, баба ми  очакваше с огромно нетърпение писмата му. Но много рядко ги получавахме, очевидно те бяха под контрола на Държавна сигурност. А в случаите, когато все пак ги получавахме, тя беше най-щастливият човек на света”. За този роднина на Николай бях чувал още в началото на познанството ни, трябва да е било през 1990 г. Но бях забравил много неща, само помнех, че е политемигрант.

„Чичо ми прави опит да емигрира непосредствено след 9 септември 1944 г., активен участник е в земеделското движение. Не успява да емигрира, попада в затвора за известно време, бил е заедно с Трифон Кунев в Сливенския затвор. След това прави втори опит за бягство, вече успешен. За известно време е в Турция, след това се установява в  Западна Германия. Участник е в Първата българска рота  в рамките на НАТО . По-късно е участник в Корейската война, на страната на американската армия.” За тази българска рота в НАТО далеч-далеч назад, не знаех. В „Зелената къща” не го питах какво ще говори, съвсем бегло нахвърлихме нещата, и забихме пак около това как стари приятели се оказват чужди в един момент. А Николай имаше такива приятели, които бяха  и мои, без аз да съм приключил връзките си с тях. Далеч съм от земеделските политическа крамоли, пък и Ненчев бе достатъчно деликатен да не ме убеждава кой какъв подлец е всъщност.

 

„Чичо ми е участвал в тази българска рота в НАТО,  и аз много бих искал да разбера подробности за това. И когото се видяхме с него, това, разбира се, беше значително по-късно, след  промените у нас, говорихме на тази тема”, обясни Ненчев.

Тогава обаче роднината му е искал вероятно много повече да диша България, да върне детството в Кукорево, а не да се забие задълго пак в армейските си години. Сега, като военен министър, Николай, сигурен съм, търси всякакви документи, за да разбере повече за оная епоха. И сблъсъкът му с шефа на Военното разузнаване, довел до уволнението на шефа на тайната служба, може би е и по тази линия.

„Имам по-малък брат – с 5 години по-малък. Родителите ми нямаха шанс , след като чичо ми става политически емигрант. Много семейства, по тези причини, бяха преследвани, трудно намираха работа. Баща ми работеше дълго време в  строителството. И така, общо взето много труден бе животът  им. Те и до ден днешен продължават да  работят много. Опитвам се да правя нещо в тази насока, но ми се струва, че работата ги обогатява, и ги прави толкова жизнени. Дай Боже, така да е още дълго време. Жена ми е софиянка, семейството й също, имаме две деца, и ние почти се изхранваме от малката  семейна ферма в Кукорево, в която работят родителите ми. За тази възможност, всички приятели софиянци, а и не само софиянци, много ми завиждат. И се възхищават на това, което имат възможност да вкусят”, така тогава Ненчев ни „пусна” в семейството си. След като стана министър, разбрах от познат, че помолил баща си и майка си да бягат от всякакви медии. Нищо странно, всъщност, медиите често са лешояди.

„В казармата бях трудовак. Вероятно пак поради това, че чичо ми е политически емигрант. Поне аз така предполагам. И там имаше добри момчета обаче. Имам с доста хора от Ямбол, от времето на учението ми в ТМТ, много емоции от юношеските ни години, с някои от тях се позагубихме, но ще ми е интересно, ако се видим”.

„Някои подозират, че БЗНС влезе в Реформаторския блок, воден само от желанието, да стигне до парламента?”, не дразня Ненчев, това си бе нормално подозрение тогава, защото и СДС, и ДСБ, и партията на Кунева, са афиширано десни. При Корман е друга история, той е нужен заради Доган.

Николай се е обиграл, и не трепва : ”Няма нищо лошо в това. Влизането в парламента дава възможността да се прави политиката, която искаме. Българското село отива към загиване. Ще се опитам в рамките на Реформаторския блок да акцентирам върху тази тема и да се вземат изключително бързо мерки, спешни мерки, за възраждането на българското село.  Аз все още не получавам достатъчно подкрепа, но хората трябва да разберат, че това е свързано с националната сигурност на България. Като центристка партия, БЗНС се опитваме да ограничим размера на собствеността върху земята. Вероятно и така ще направим един ден, когато имаме възможност. За нас е неприемливо да има фирми, които обработват  1 милион, и дори повече, декари.  „Октопод” и  подобни фирми, това не бива да позволим да се случи”. Това каза тогава, преди почти две години, лидерът на БЗНС Ненчев, по ямболската кабеларка. Имаше и някои по-особени ситуации в оная сряда вечер – двама мъже се обадиха и казаха, че му подаряват земята си, да го видят той какво може да направи с нея.  Единият му харизваше 60 дка, в които имало и условия да се полива, другият – десетина декара лозя. Ненчев им каза да се обадят после, щял да отиде да се видят, ако живеят близо до Ямбол. Тия, които му даваха виртуално земята си, не се обадиха след  предаването, но и Николай не ми каза да им дам телефона му, ако решат да звънят на мен, за да търсят него.

…”Няма ли да дойдеш в Ново село, да се видиш с приятеля си”, пита ме колежката ми, когато Ненчев  е избран за военен министър. ”Когато са на власт, те имат тълпи от приятели, няма да му липсвам”, и отговарям.

Аз  харесвам да съм с победените. Не желая нищо лошо на победителите. Но винаги съм мислил, че когато навалицата от конюнктуртни приятелства се стопи, идва един ден. Малко хладен, но пък може да се пие бира и да се ровят стари албуми. И там да си по пелени, или да гледаш смаяно обектива, защото си на финала на техникума.

 Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply