Трябват защитни механизми при продажбата на земя на чужденци

zemedelieНе бива да се противопоставят отделните сектори в земеделието – зърнопроизводители и произвеждащите зеленчуци, плодове, животновъдите, категоричен е Стоян Александров, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите-област Ямбол и председател на кооперация в Болярско, в отговор на въпроса ми какви са коментарите на бранша по повод заявените от управляващите тенденции доплащанията за зърнопроизводството да бъдат намалени за сметка на другите сектори в селското стопанство. „Би трябвало да има за всички. Тъй като преди съм се занимавал със зеленчукопроизводство, знам колко трудно и трудоемко е то. Колкото и да вдигат субсидиите, надали ще се намерят толкова желаещи“, смята фермерът. Според него пропуснат е моментът, т. е. когато отглеждането на плодове, зеленчуци и животновъдството бяха масово застъпени в сектора, тогава е трябвало те да бъдат субсидирани, за да се запазят и да търпят развитие. Сега се стига до ситуацията нещо, което е загинало и почти изчезнало, тепърва да започват да се наливат пари в него. „Бях и животновъд, но докато не махнах кравите, кооперацията ми беше винаги на загуба. Не знам как издържат другите колеги, които все още имат кравеферми, но докато имахме животновъдство до 2008 г., бяхме все на загуба“, споделя Стоян Александров.

Той е убеден, че трябва да се субсидира, но не бива да се противопоставят отделните сектори. Не бива да е на принципа: „ще вземем от вас- ще дадем на другите“. И уточнява, че досега зърнопроизводителите си знаят, че субсидията за тях е в рамките на 30 лв./дка и всеки един си е направил сметката – накрая ще му дойдат тези пари, за да си погаси заемите към банката и т. н. И когато в един момент те лишат с половината от това, с което си започвал – естествено е да ти се отрази на приходите.

„Секторът зърнопроизводство изплаща ренти близо два пъти повече, отколкото получаваме като субсидии. Ако субсидията е 27-28 лв./дка, рентите са средно около 40 лв. – за тези декари които обработваме получаваме 1 млрд. лв. субсидии за годината, а сме дали 2 млрд. лв. на хората – собствениците на земя и сме ги вкарали тия пари в българската икономика“, заявява председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите“ в област Ямбол.

Що се отнася до нелегалния внос на препарати за растителна защита от Турция, Стоян Александров коментира, че основната причина за това е много по-ниската цена – става въпрос за препарати 2-4 пъти по-евтини  от предлаганите тук, а произведени от същите химически концерни. Твърди се, че оборотът на тези препарати в България е спаднал с около 20-30 процента, но той казва, че в  същото време става въпрос за едно и също активно вещество, само името е различно и в Турция е  пъти по-евтино. „Би трябвало да няма разлика в качеството, след като е произведено от големите химически концерни. Може би концерните се възползват от това положение, че сме в ЕС, че сме задължени да купуваме само от тях препарати, регистрирани в ЕС и в България, но как могат да произвеждат същото активно вещество и препаратът в Турция да е толкова по-евтин, отколкото при нас? Цените на препаратите се движат само нагоре“, коментира той.

Неминуемо засягаме позицията на Асоциацията на зърнопроизводителите по темата продажба на земя на чужденци. Стоян Александров потвърди принципната позиция против, която заема асоциацията.  И уточнява: „Да, в ЕС сме, трябва да се спазват правилата за свободно придвижване на капитали и на хора, но ситуацията, в която сме ние като най-бедна държава в ЕС, не ни поставя на равнопоставена основа. Не говорим за такива, които купуват земята с цел препродажба и търговия, говорим ако я купуват фермери, земеделци – най-логично е те да купуват  земята, защото с нея си изкарват прехраната и тя е основното им средство. Коментирахме и ни представиха в нашия офис в София информация – не е вярно, че старите страни членки на ЕС нямат защитни механизми. Казаха ни, че във Франция, за да купиш земя, трябва да имаш висше земеделско образование, завършено в тяхно училище, примерно. В Австрия също имаше някакви ограничения.“  Той припомни, че има противници срещу евентуално българско условие да има изискване за уседналост на чужденците, които купуват българска земя – да са живели определен брой години в България и се предупреждава, че това би предизвикало санкции за страната ни. Оказало се, че и унгарците имат подобно изискване и предупреждение за санкции. В същото време обаче и в старите страни-членки на ЕС покупко-продажбата на земя не е свободна до степен да може един шейх, напр. да иде и купи половината държави. Има си пак ограничения, които защитават земеделците. И в случая става дума за земеделска земя. В Асоциацията на национално ниво са коментирали какви предложения да направят така, че те да са приемливи и в ЕС. „Напр. щом купуваш земеделска земя, да представиш бизнес план, че се занимаваш със земеделие, че ще продължиш, а няма само да купиш и да я дадеш под аренда на някой да я работи или спекулативно да я продадеш на по-висока цена, защото все пак земята не е обикновена стока да я сложиш в магазина и да я продадеш. Тя е все пак територия на държавата ни и се коментира, че в конституцията има текст, че земеделската земя е с особен статут. Затова сме против продажбата на чужденци и по-скоро сме за продажба, която да има защитни механизми за българската ни земя като национално богатство. За да можем и ние да сме все пак защитени, защото не сме равнопоставени на пазара с един френски фермер или един германски, за който стандартът на живот е друг и той може да извади за 1 дка българска земя, ако тук е 1000 лв. за дка – за него 1000-та евро може да са нищо, което е двойно повече, отколкото при нас. Не сме кой знае колко голяма държава, нямаме толкова много земеделска земя, та в един момент да дойде един и да каже – половината е мое, гледайте си работата“, коментира Стоян Александров. Той е категоричен, че българските фермери трудно ще се съгласят на безконтролна продажба на земеделска земя. Защото е очаквано собственикът на земята да гледа собствения си интерес – трябват му пари и я продава на чужденец, който ще му плати два пъти повече, без да се интересува какво става оттам насетне. А трябва да се мисли дългосрочно, не за конкретния момент, убеден е той.

Друга актуална тема е, че неотдавна омбудсманът Мая Манолова заяви, че 2/3 от земеделците са жертва на измамни договори, а причината е, че е отпаднало изискването за представяне на скица на имотите при регистрация на договор за аренда в Агенцията по вписванията. На въпроса ми има ли го този проблем в Ямболския регион, Стоян Александров отговори, че абсолютно не е съгласен с изнесеното от омбудсмана, че 2/3 от земеделските земи били с измамни договори. Убеден, е, че ако някъде фермери са правили такива измамни договори – има си органи, които да ги хванат и да ги санкционират. Уточнява, че това се е случвало в районите на Плевен и Монтана. „Това е мафията с белите якички, които няма как да не са свързани с тия, които пишат законите. Умишлено се пропуска нещо, което не е регламентирано, за да се даде вратичка на някои свои 2-3 фирми, с които са свързани… За 300-490 хил. дка са направени такива измамни договори за бели петна, за преотдаване, без да имат това право. Но това в никакъв случай не е 2/3 от земеделската земя. За нашия регион има един единствен случай и той не е точно такъв. Фирмата е с прекратена регистрация, пък пак направила договори, преотдава на други да работят и става въпрос само за около стотина дка“, заяви председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите за област Ямбол.

„Омбудсманът Мая Манолова решила на пожар, на ужким да помага, макар че вместо да помогне, тя може повече да навреди. Затова Асоциацията смята, че тези промени ще доведат до по-голяма бъркотия и вреда. Защото проблемът може много лесно да бъде решен – когато има договор за преотдаване на земя, да се изисква да се представи първоначалния договор със собственика. Нищо повече.“ В повечето случаи земите са възстановени на починали баби и дядовци и имат съсобственици – притежание са на лица, които не са си уредили собствеността си. Сега фермерът има договор с единия съсобственик, отива и го регистрира. Работи 1 година земята, изплаща им наема и следващата година нещата се повтарят. Новото предложение е всички договори да бъдат с нотариални заверки, което според Александров е даване на излишни пари. „Това би означавало собственикът да бъде разкарван, напр. от селото, където живее, нотариусът да му вземе 30-40 лева според декарите, които притежава и става така, че накрая всичко може да се обезсмисли – собственикът да даде повече  пари за такси, отколкото ще получи под формата на рента.“ Затова според Стоян Александров подобно прибързано решение трябва да бъде спряно. Според него много по-лесно би било ДАНС и полицията да си свършат работата и да хванат измамниците. По-добре е строги санкции на всички виновници, отколкото бъркотията да настане за всички, убеден е той.

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply