Третият клуб по лека атлетика „Радио 999”, или какво става през годините в ямболския спорт

Revanski i SlavovЯмбол стана номер 1 по наличие на лекоатлетически клубове в провинцията, след като за своето съществувание обяви и ЛК „Радио 999”. Възможно е само в Пловдив  от провинциалните градове да има повече лекоатлетически клубове, тъй като там има спортни дружества като „Ботев”, „Локомотив”, „Спартак” и „Марица” създадени преди поне пет десетилетия.

Да се мери Ямбол като спортни клубове с Пловдив е все едно да сравняваш по население Калифорния и Калофер. Не е никаква тайна, че собственик на радио”999” е крупният бизнесмен Валентин Ревански. Вальо е мъж, влюбен много силно в спорта и той доказа това с огромните финансови средства, които даде за баскетболния ни клуб „Тунджа”, докато той му бе президент.

Два бронзови медала увенчаха президентските мандати в баскетболния клуб на Валентин Ревански. През отминалата скоро есен на 2017 г., и през първия месец на новата година, се вижда как твърде ниският бюджет на мъжкия ни баскетболен тим го праща все по-назад в класирането. Зад „Ямбол” сега е единствено отборът на Плевен, който отдавна, още от времето на „Плама”, рухна като крупни финанси и кара почти на ентусиазъм и на малко пари от общината и от някой бизнесмен.

Говорехме, не съм забравил, за появата на новия, трети клуб по лека атлетика в града ни. Първият лекоатлетически клуб, и единствен десетилетия наред бе „Тунджа”, който е приемник на дружество за физкултура и спорт „Лъсков”/Ямбол/. Това са десетилетията на соца, но и в първите десетина лета след началото на Прехода съществуваше само лекоатлетически клуб „Тунджа”. Появи се в един момент втори клуб, носещ името Лекоатлетически клуб „Ямбол”. Негов президент от самото му начало и сега е бившият лекоатлет, бивш висш офицер Лъчезар Борисов. Лъчо привлече като спонсор на ЛАК ”Ямбол” един от най-мощните бизнесмени в града ни Николай Георгиев, собственик на фирма „АБС инженеринг”.

И това не е тайна: двамата са близки приятели и по тази причина най-вече шефът на строителната фирма дава финансови средства. Разбира се, и община Ямбол дава субсидия на този клуб, както дава субсидия на лекоатлетически клуб „Тунджа”. Според постиженията обаче: всеки сезон за „Тунджа” се отделят повече пари, отколкото за ЛАК „Ямбол”, тъй като там се постигат много медали от държавните първенства при юношите и девойките, а и в по-малките възрастови групи.

При появата обаче и на трети лекоатлетически клуб, кметът на община Ямбол Георги Славов може и да вдигне, поне леко, кръвното. Славов, вероятно чрез консултации с бившия депутат Иван Чолаков, който бе и шеф на Обединения спортен клуб „Тунджа”, където членуват над 20 клуба, е противник на роенето на клубове от един и същи спорт.

Това аз съм го писал и казвал много по-рано, не е хвалба, за протокола е, но трябва все пак да знаем, че в този наш град писаното слово остава. Изреченото пред телевизии и радиа – също.  Защото някои взеха да си мислят, че всичко в Ямбол е започнало вчера или завчера. Та този нов, трети клуб, вероятно също ще подаде заявление за членство в Обединен спортен клуб „Тунджа” и ще поиска субсидия от община Ямбол. Аз поне не мога да разбера нуждата от нов, трети лекоатлетически клуб, както навремето, а и днес, считам, че няма нужда в Ямбол да съществуват два футболни клуба, два клуба по борба, два по скокове на батут и още, и още дублиращи се клубове…

Който малко от малко е имал вземане-даване с хората от ямболския спорт, знае, че нещата са твърде деликатни. Има легендарни спортисти, които сега са треньори, има знаменити треньори като Йордан Атанасов в леката атлетика или като Димитър Мутафов в бокса, а и Иван Чолаков в баскетбола. Димитър Минчев пък е двойна легенда: той е с четири световни титли на смесени двойки, което няма как да не го превръща в легенда, ала и като треньор в клуб „Космос”/Ямбол/ създаде състезатели с медали от големи първенства.

Между тези големи имена  и другите деятели от спортните клубове има , понякога, доста деликатни отношения. Има, пак понякога, и откровена омраза. Ще премълча кой с кого е имал разпри, защото търсим принципите, а не скандалите, въпреки че и те са част от историята на спорта във всеки град. И във всяка държава. Разминаванията навремето, в началото на Прехода, доведоха до роенето на клубовете. Легендарният треньор по бокс Димитър Мутафов, например, бе обявен за стар и ненужен в боксов клуб „Ямбол”. Изключително енергичен човек като Мутафов не можеше да седне при пенсионерите и създаде единственият селски боксов клуб в България „Априлец”/Бояджик/. И стана така, че вехтият и ненужен вече Димитър Мутафов създаде още няколко поколения шампиони на България в различните възрасти и отборен първенец бе „неговият” „Априлец”. „Неговият” в кавички, разбира се, защото пари за издръжката на десетина боксьори при треньорското заплащане в страната ни Мутафа няма как да притежава.

Да не пропуснем, както го пропуснаха почти в анкетата за спортист на 2017 година, той, заедно със сина си Тодор, е откривателят и създателят на голям талант като Даниел Асенов, двукратният европейски шампион по бокс за мъже до 52 кг, участник на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, европейски първенец и за юноши, и за младежи, и носител миналата година на престижната Купа „Странджата”.

На Димитър Мутафов помогнаха, и помагат силно, община „Тунджа”, особено сега, при мандатите на кмета Георги Георгиев, както и Валери Симеонов, сега вицепремиер на Република България, навремето, като ученик, тренирал при Димитър Мутафов. Не съм от привържениците на Валери Симеонов, меко казано, но той вече много години подкрепя с пари боксов клуб „Априлец”. Което не е индулгенция, разбира се, но такава  е реалността.

Пак в началото на Прехода, се разминаха в разбиранията си две легенди от спортната акробатика. Димитър Минчев вече го споменах, но пропуснах неговия треньор, заслужилият треньор Димитър Плочев: не са малко големите фигури в ямболския спорт и понякога може да се пропусне някой, но и целта на тази статия не е да бъде летопис на асовете в тази дейност. Та тогава клубовете по спортна акробатика и скокове на батут станаха два: треньор на единия бе Минчев, на другия Плочев. Не беше редно това роене, но как шефовете на спорта  в Ямбол да тръгнат срещу двете легенди?! Слагам и удивителна, защото, благодаря на Господ и на съдбата, през годините съм имал допир до почти всички големи личности в ямболския спорт.

И винаги съм ставал на крака, когато ги видя, за да се поздравим. Мисля, че така е редно, освен ако някой от тях не е уличен в престъпление или в грубо нарушение на морала. Защото имаше през годините, а скоро, уви, пак се случи, извършване на престъпления  от подрастващи спортисти. Когато става дума за Минчев и Плочев, или за Мутафов, подобни деяния няма, разбира се, те затова продължават да са големи.

…И общинската финансова баница, предвидена за спорта, ще стане още по-малка, след като вероятно и новият клуб по лека атлетика „Радио 999” получи регистрация в ОСК ”Тунджа”. Валентин Ревански е солиден бизнесмен, ако реши, може и да не участва при получаването на тази субсидия- тя ще бъде в порядъка на 3-4 000 лева. Пак обаче ще има работа с община Ямбол, защото лекоатлетите на „Радио 999” ще трябва да тренират на пистата на градския ни стадион и в покритата зала в село Веселиново. Община Ямбол поема консумацията на ток, водата и други консумативи, така че реално, парите давани за всеки спортен клуб в града ни, са много повече.

И двете спортни съоръжения обаче са в ужасно състояние, но няма как Ревански да построи сам цяла нова писта. И закрита лекоатлетическа зала.

Това е работа на община Ямбол и тази работа общинската управа продължава да не я върши. Идваха и си отиваха от тук усмихнати и премиерът Борисов, и спортният министър Красен Кралев, ала нищо не се получи. Нито нова спортна зала, нито нова лекоатлетическа писта. Няма да пропусна, че едно нещо се случи: нова тревна настилка на стадиона, като за това спортното министерство отпусна около 400 000 лева. При първия опит за подмяна на чимовете и всички други нужни работи по новия терен, създаденият за целта консорциум я оплеска. Вместо трева, се получи много пясък и тук-там плахо надничаше трева. За чест на спортното министерство, не оставиха насрана работата и задължиха фирмата отново да затреви терена.

Този път стана както трябва.

Лекоатлетически клуб „Радио 999” наскоро записа първото си участие в състезание:  това стана на държавното първенство за юноши и девойки до 18 години. И дори постигна първия си медал. Много добро начало. Там отиде да работи един много опитен спортен педагог – Петрана Чамова, самата тя добра лекоатлетка в миналото. До скоро тя бе треньор в лекоатлетически клуб „Тунджа”, където работят и Йордан Атанасов и Галина Атанасова. Няма да гадая какви са причините довели до напускането на този клуб от страна на Петрана Чамова: това в случая не е важно.
Валентин Ревански , всъщност, направи втори спортен клуб, след като преди време се появи клуб по тенис на маса, носещ също името „Радио 999”. Спортното сърце си е спортно, жалко, че от баскетболния клуб засегнаха жестоко Валентин, като отказаха на телевизия „Диана” да снима баскетболните двубои. Сега Иван Чолаков, който нямаше пръст в тази акция, мисли да седнат на масата с Ревански, и да решат при какви условия ще се излъчват мачовете.

Макар че обидата трудно отшумява, всеки от нас го знае,  минал е през този горчив път. Ако не е минал още, ще мине – се ла ви, както казват нашите братя-французите.

Животът обаче продължава и хората на спорта пак ще бъдат тук, в Ямбол. И трябва да има диалог между тях, защото това е едно от нещата, което прави успехите.

Тук не е Калифорния, ако някой не е забелязал. Но не и Калофер, където спортните големи постижения я ги има, я ги няма.

                                                                                                                                                                                     Борислав Ненов

About the Author :

1 Comment to “Третият клуб по лека атлетика „Радио 999”, или какво става през годините в ямболския спорт”
  • Димана
    January 26, 2018 - Reply

    Господин Ненов пак си чешете езика.Вие от спорт не разбирате абсолютно нищо-пълен дилетант сте, какъвто впрочем сте и в журналистиката.Единственото правилно в статитята е ,че от общината са позволили да няма писта и да рухне залата във Веселиново.Другото е -не се напъвайте мисловно-не ви се получава да създадате смислен и аргументиран текст.точно след ваше писание за това ,че ТВ Диана предавала мачовете на баскетболистите и затова нямало публика се оттегли Валентин Ревански.Сега пък почвате с клуба-трябва да ви е ясно-участието в състезанията в София на състезателите от Радио 999 не е финансирано от общината.Аслед като от общината получават пари всички спортни клубове,защо и атлетите и тенисистите от радио 999 ако имат резултати да не получат.Има си наредби и те трябва да се спазват.

Leave a reply