Траектория на лъжата и кражбата

КотевПредизборният дискурс, ако бихме могли да назовем тъй доста нестройното, но за сметка на това шумно и чак кресливо надвикване, достигна до прага на глупостта. Всъщност, предизборните разпри у нас всякога, без нито едно изключение, са се въртели все в обичайната си орбита, все в глупост са заченати, та не е възможно, щом е тъй, да стигнат някога до прага на глупостта. Или, по-добре ще е, ако се каже, че са стигнали до чудовищната или нереална глупост, до невижданото чудо, което могат да сътворят само глуповатите ни, но инак хлевоусти кандидати за народни представители. Тяхното препиране, на  тези тъй пъстри и тъй ярки политически изважданчета, е направо зашеметяващо и, би могло да се твърди, в някаква мяра очистително, щом затрупаният от толкова глупост слушател забравя всичко. Нирваната, която щем-не щем постигаме, като ни затиснат тоновете непроходима глупост, за жалост, е само кратък сън, след който събуденият ни разум направо пищи от ужас… Не би могло да е инак! Нищо, нищичко, не би могло да промени някак тъжната, направо отчайваща реалност, щом старите ни познайници, къде в нови-новенички одежди, къде поизгладили омачкания, демодиран костюм, дрънкат до възбог. И дърдоренето им е колкото глупашко и нестройно, толкова грапаво и невъзпитано, направо просташко, но завъртяно  все около големи и малки, чак опашати лъжи, докато окото е все в келепира. Думите на пъстроцветното сборище, което някой нарече, не без известно основание, лустросана паплач, може смело да се обобщи, бележат всякога траекторията на лъжата  и ограждат всякога свещената траектория на кражбата.

Национален срам е, но ние, които се изживяваме като мъдър и умен народ, позволяваме отново и отново, на не по-умни от нас, но нахални, безскрупулни наглеци, да ни водят за носа и баламосват с тъпи,отдавна изпортени лъжи. Най-баналната от тези тъпи, отдавна изпортени лъжи, вероятно, е онази, която упорито повтарят всички, за да убедят, ако могат и доколкото могат, безпаметната публика, че крадат не те, а политическият им опонент. И понеже всички участници в нашенския, Балкански политически театър са бездарни актьори, не си дават сметка, че параноичното повтаряне на инак всеизвестната, прозрачна истина, товари и тях с кражбата, която искат да припишат някому. Направо удивителното е, но докато всички лъжат смело, безсъвестно и безразсъдно, те дори не забелязват, че точно с неспастрените си уйдурми показват същинския си лик. Близко е до ума, да речем, че само изпечен крадец може да вникне в тънкостите на кражбата, но докато клепат опонента си, тези плоски хитреци, не си дават сметка за това. Не си дават сметка те, ако говорим сериозно, и за още куп неща, а най-страшното е, че демонстрират възмутително незачитане не на друг, а на човека, когото уж убеждават да гласува за тях. Направо подигравка за всеки някак образован и що-годе интелигентен човек, например, е разпрата около санирането, което май наистина е скандалът на века, но още по-скандално е отношението към него. Ако наистина са верни изумителните факти, които неоправдано спокойно ни сочат всички, ще излезе, че на никой не му пука, че се краде тъй неправдоподобно в една уж цивилизована и уж правова държава.

Невероятно е, но и управляващите, и напиращите към властта, някак подминават размера на кражбата, която е колосална, умопомрачителна, неправдоподобна! Ако е вярно, че с парите, стигнали за санирането на едва 5000 блока могат да се изградят 42 000 нови жилищни кооперации, всички, без изключение, признават, че е извършено грандиозно престъпление, а наред с това признават, че са равнодушни към този пладнешки обир. Точно така, защото доста разхвърляното плямпане, колкото и шумно да е понякога, не показва колко голям, колко необозрим, колко скандален е обирът, а отсреща пък, изобщо не им пука, че ще се стоварят тежки, непосилни обвинения, върху главите им. Ако наистина е налице дотолкова грандиозен обир, ако тези два милиарда, които стигат, за да се повишат двойно мизерните пенсии, са тъй престъпно откраднати, трябва да има кой да обвинява, трябва да има и кой да се оправдава! И, понеже не са достатъчно категорични нито тези, дето обвиняват, нито тези, дето се оправдават, логичният, закономерният извод е, че се вихри поредната мръсна игра. Поредната, защото всякога се е играла игра, дето е като предходната, в която някой дава, а друг взема, щедро и напоително, тъй, че да има за всички, които са в играта. Свещеното статукво, притеснило напоследък така наречената политическа класа, всъщност, е опазване на тази тъкмо игра, със същите правила и същите играчи.

Това усилие, както забелязваме, води и до направо необозрими безобразия, като споменатото саниране, а и до още по-необозрими безобразия като отношението към скандалното саниране. Нашенският политически Сизиф, би могло смело да се обобщи, би могъл да търкаля канарата от политическо нахалство до умопомрачение по стръмното било, но няма да се откаже, докато гони настървено келепира. Несекващите лъжи, дето се леят изобилно, като от водопад, из неуморните уста на разноцветните политически палячовци, опазват статуквото, опазват, преди всичко и най-вече, свещеното статукво. Каквото и да им струва това, колкото и да им струва, те са готови на всяко усилие и всяко превъзмогване, за да оцелеят, преди всичко, за да оцелеят, та затова лъжат неистово. А им е нужно оцеляването, поредното оцеляване, за да крадат, убедени са всички, дори тези, дето са им възторжени почитатели и гласуват всякога послушно за тях. Траекторията на лъжата, съвсем закономерно, съвсем очаквано, окръгля и тази кампания, а целта й, отново съвсем закономерно и съвсем очаквано, е не да изобличи крадците, а да поприкрие престъпленията.

Колкото и да се препират, както и да се препират, показно, шумно и чак невъздържано наглед, участниците в пошлия политически театър, не само не се съсредоточават върху едно или друго забележително престъпление, върху едно или друго текущо и дори непроходимо безобразие, а дрънкат празни приказки. Доколко дрънкането е наистина дрънкане личи, твърде отчетливо, от красноречивия факт, че никой, по никакъв повод, не е намекнал някак, че ще сезира прокуратурата за едно или друго от очевидните и шумно дискутирани престъпления. А друг въпрос е, че и нашата, независима прокуратура, в нашата, конституционна република, не се самосезира след толкова гюрултия! Но думата ми тук е, че колкото шумна да е разпрата, колкото непримирими да изглеждат опонентите, всичко е театър, лоша, пошла постановка, политически циркаджилък. Няма как, като е тъй, ако наистина е тъй, защото може и да бъркам, все пак, да ни си припомним, великият и вечен Ботев, който изплака, че по земята ни царуват лъжа и робство, защото са робски душиците ни…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply