С изложба, посветена на 70 г. от рождението на Велко Кънев, бяха открити Театралните празници

35051275_10156274621418796_5269869003257413632_nС изложба, посветена на 70-годишния юбилей от рождението на Велко Кънев, вчера, 11 юни 2018 г., бяха открити
ХХIII-те Театрални празници “Невена Коканова” в Ямбол. Вълнуващи спомени от творческия му път, сред които и режисьорската му работа в ямболския театър по спектакъла “Благородният испанец”, припомнят интересни моменти още от началото на творчески му път в Сатиричния театър.

През първата вечер на театралните празници публиката имаше възможност да гледа “Швейк” – постановка на Театър Българската Армия. Автор е Юрий Дачев по мотиви на едноименния роман на Ярослав Хашек, постановката е на Бина Харалампиева, участват Герасим Георгиев- Геро и Валентин Танев. В ролята на Швейк е актьорът Герасим Георгиев – Геро. Той казва, че героят му е 35058262_10156274621218796_2820271016285044736_nедновременно и смешен и тъжен. Истински, търсещ, честен, добър до наивност, до глупост.

Втората вечер е за „Нашенски мераци“ на Театрално-музикален център Кърджали по текстове на Чудомир. Режисьор е Гълъб Бочуков. Със слово, музика и танци оживява пъстрият и колоритен свят на Чудомировите герои с техните мераци, надежди и разочарования.

На 13 юни РДТ „Николай Хайтов“-Смолян представи пред ямболската публика „Жертвата“ от Марио Фрати.  Режисьор: Бойко Илиев, участват:  Елена Петрова, Ники Сотиров, Румен Бечев. Постановката е дълбока, интересна и поставя въпроси пред личността и обществото. Това е психологически трилър, който набира скорост и кой ще се окаже жертвата, може да се разбере само, ако се посети спектакълът.

На 14 юни е ред на ДТ „Стоян Бъчваров“-Варна с постановката „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни. Постановката е на Костадин Бандутов. “Бащи, лъжи и още нещо” е комедия, в която героите изпадат в необичайни ситуации, а реакциите им предизвикват усложнения, будещи смях. Оригиналност, напрежение, непредвидени ситуации и постоянна динамика кара публиката да следи интригата със затаен дъх.

Следващата вечер е за ДТ „Адриана Будевска“-Бургас и спектакъла „Лес“ от Александър Островски. Постановката е на Богдан Петканин, а известните актьорски имена са на Руслан Мъйнов и Георги Стайков. В борбата със „силата на мрака” победа удържа моралът и човешкото достойнство, простичкият, но тъй необходим днес хуманизъм.
Последната вечер – 16 юни, е за Младежки театър Николай Бинев“-София и  спектакъла „Разделям двойки по домовете“ от Тристан Птижирар. Режисьор е проф. Здравко Митков. Участват Искра Донова, Михаил Билалов, Николай Луканов. С лек хумор и доза мистерия и преплитане на различни чувства, постановката обещава едно истинско забавление над ежедневните ситуации.
От 2012 г. на изявилите се за първи път на ямболска сцена актриси по време на празниците се връчва призът „Босоногата Жулиета”. Почетната награда е посветена на Невена Коканова, която на 17 години прави първите си стъпки на професионална сцена в ролята на Жулиета в пиесата „Ромео и Жулиета” на Шекпир.

По традиция всяко представление започва с химна на празниците, създаден от композитора Борис Карадимчев през 2007 г. с основна музикална тема от филма „Момчето си отива“, а във фоайето на театралната зала е изложен първият сценичен костюм на Невена Коканова, който се съхранява в ямболския театър като реликва.

 

 

 

About the Author :

1 Comment to “С изложба, посветена на 70 г. от рождението на Велко Кънев, бяха открити Театралните празници”
  • Атанас Атанасов
    June 13, 2018 - Reply

    Вижте как се управлява театъра! Някакъв ненормален човек го ръководи като взема здравето на хората и от това прави икономии и отчита отлични показатели.
    Съдете по един такъв случай! През 2014 г. леля Ганка Жекова – гримьор и перукер, беше претърпяла операция от онкологично заболяване (Жената не е вече между живите. Светла й памет!) И тя беше принудена да дойде на работа още на седмия ден след операцията, защото… някой си идиот я бил накарал да дойде. Имало представление същия ден и нейното присъствие било много необходимо. А жената все още е била на легло, имала е незараснали рани от операцията и кървящи превръзки, но кой го интересува. Самата тя се оплакала после, че никак не била добре, но какво да се прави – работа, иначе оставаш без нея.
    Та питам се, какъв ли изрод трябва да си, за да постъпиш по този начин? Да вдигаш болната жена от леглото и да я задължаваш да работи… Може ли нормален човек да го направи това? И това не е само единичен случай, но се позовавам на него, защото е фрапиращ, да не казвам чудовищен.

Leave a reply