Страстната седмица

DSC06455На Велики понеделник, още рано сутринта, телевизията обяви, че е страстна Страстната седмица, заради страданието Христово, а не заради човешките ни страсти, дето вилнеят и в обикновения делник. Полезно е, сигурно, това припомняне на позабравените или незапомнени събития от далечното време, когато Бог ни даде Спасителя, когато бе най-милостив към нас, простосмъртните, и ни одари с Любимия Свой Син, с Богочовека, който да ни сочи всякога Пътят, Истината и Живота. Полезно е, защото ще проумеем, ако се замислим, че Страстната седмица ни изпълва с тъга и мъка, докато страдаме, ако можем и доколкото можем,заради  кръстните мъки на Иисус Христос, но и спасителна за нас, човеците, защото заради нас изстрада страданието си Спасителят. Той, Единственият, Непостижимият, извървя пътят към Голгота, изстрада страшно страдание, издъхна и възкръсна, за да полети, за да се слее с Бога и ни спаси, тогава, сега, всякога!Великият, чутовният подвиг на Иисус Христос е начало на началата за нас, вечен пример, надежда и упование! Христос е Спасител, едничкият, вечен, незаменим Спасител, изтъкан от доброта, великодушие и великолепие, който страда, заради нас, но не повелява да му се отплатим със страдание. Наш дълг е да покажем синовната си обич, ако можем и доколкото можем. И дано бъде истинско и искрено състраданието ни!…

Дано, повтарям, сме искрени! Защото, виждал е всеки, докато смирените християни помнят, че не трябва да се споменава напразно Името Господне, безбожните нахалници току призовават за щяло и нещяло Господа. И все не съумяваме да се доближим, поне мъничко, до Господ, да се досегнем някак до великолепието на Бога, тъкмо заради фарисеите и престорниците, заради търговците в храма, които Той немилостиво изгони. Ние рядко и непълноценно мислим за усъвършенстването си, или никога не се сещаме за духовния си живот, а искаме да се доближим някак до Него, като следваме сляпо и безсъзнателно ритуала. Нашата вяра не истинската права вяра, едничката вяра във великия Бог, в спасението на душите ни,  в Спасителя, а суеверие. Ние искаме лесно и бързо да очистим покварените си души и отхвърлим безброя от грехове, волни и неволни, осъзнати и неосъзнати. Ние се молим на Господ от страх, палим свещ, за да си гарантираме сигурност, търсим индулгенции всякак и всякога, купуваме ги и ги продаваме. Фалшива е нашата вяра, болшинството от нас си остават неверници, като се кръстят и свеждат глава над иконите, като се молят и докато се кълнат, че състрадание пълни душата им в дните на Страстната седмица…

Не ми се ще да съм дотам черноглед, но виждам, че пак, досущ като тогава, същата тази тълпа възбудено крещи „Осана!” някому и всети радост в очите, за да озверее сетне и ревне с ярост „Разпни го!” Същите сме, същите, неразумни и глуповати, като онези далечни хора от далечната, свята земя, посрещнали в Ерусалим, на Цветница, Христос, Спасителят, когото утре ще предадат безмилостно след днешните възторжени овации. Само Него го няма, яхналият осел, кротък и смирен Иисус, който е чужд на шумната гълчава и суетата, дето изпепелява човешките ни души, който знае, че вече е поел към Голгота, но и към Светото Възкресение. Няма го, ако не носим в душите си спомена за Него, ако сме забравили Неговите завети и Неговото великолепие, ако сме недостойни. Ние не сме извървели още скръбния път по „Виа Долороса”, или го извървяваме отново и отново, до изнемога, защото сме неспособни да се извисим до Него, поне да се опитаме да постигнем частица, нищожна частица от съвършенството му. И да не лъжем себе си, ако сме неспособни да го сторим или не желаем да се мъчим над себе си, и да не лъжем себе си още, ако сме неспособни да състрадаваме, а искаме да сме състрадателни! Не ми се ще да съм черноглед, ще повторя, но срещам всеки ден Пилат Понтийски и други негодници като него, виждам как мият мръсните си ръце, след като са се опитали да затрият някой, дето е по-достоен от тях, дето се е опитал да досегне някак Спасителя, дето се доближил някак до великата сила и великолепие…

Страстната седмица ни припомня подвига, величавия подвиг, най-величавия, на Иисус Христос, Синът Божий и син человечески, който изстрада тъкмо в тези паметни дни кръстните мъки, за да спаси нас, простосмъртните, за да е всякога нашият Спасител. Той, пак ще кажа, е Пътят и Истината, и Живота, оттогава, досега и завинаги, Него трябва да следваме  и на Него да се уповаваме, ако искаме да оцелеем! Няма място за лъжа и притворство, себе си лъжем, Него не можем, ако се преструваме на вярващи, ако сме лъжовни постници, дето се въздържат, когато трябва, но са неспособни да очистят душите си. Чисти трябва да са помислите ни, чисти като непокварена детска душа, чисти и пречисти, когато тръгваме към Него, след Него, когато искаме да вървим редом с Него към съвършенството! И през Страстната седмица, в дните на голямото страдание, трябва да е тъй, пак чистота ни е нужна, за да състрадаваме, ако можем и доколкото можем…

About the Author :

Leave a reply