Стоян Александров, председател на Съюза на зърнопроизводителите-област Ямбол: Няма стимул производителят да се старае да изкара качествена пшеница

Stoyan Aleksandrov-Каква беше изминалата стопанска година за зърнопроизводството в Ямболския регион?

-Годината беше сравнително добра според мен. Сравнително, защото там, където имаше повече валежи и влага – беше добра и много добра, където влагата беше малко – не беше добра. Така че е малко относително, но като цяло това е една добра година, приличаше на миналата. Добивите при есенниците – ечемик, пшеница, на някои места са по-добри от предната година, другаде – според това колко е валяло. Изключвам факторите какво влага земеделецът, как спазва технологията и какви семена сее – и занапред  основният фактор ще са валежите и влагата.

-В Ямболския регион проблемът със сушата не беше ли особено остър?

-Да, липсата на валежи. Беше сухо, когато сяхме. Сравнително слабо беше влагозапасяването. Единствено наличието на хубава снежна покривка спаси влагозапасяването в по-дълбокия слой. Имаше продължително високи температури – не е било толкова дълго време температурите да са над 35 градуса и да няма превалявания или тук-там, но незначителни – между 1 и 5 литра – те просто се изпаряват, влагата не стига до корените.

Можем да кажем, че положението с есенниците е относително добре, сравнено с миналата година, почти наравно, даже някъде добивите са по-високи, но с пролетниците се съмнявам, че ще е така. Но все пак всичко е относително – там, където са паднали по-високи валежи, ще е добре, но в района около Болярско, например, добивите вероятно ще бъдат с около 5 процента по-ниски. В момента средният добив при слънчогледа е около 200 кг/дка, някъде под, другаде – над 200 кг. Където е преваляло, е малко под 300 кг/дка. Но това не зависи от нас. На места, където има запазени поливни инсталации и има някакви възможности за напояване, е по-добре. Напр. в Болярско имаме и „Градус“ използват това, но водата пък е много скъпа. След като отпадна субсидирането на напояването по линия на европейските субсидии, цената на декар поливна площ с вдигна и малко стопани си позволяват да поливат. Това причинява ефекта на доминото – колкото по-малко стопани поливат, „Напоителни системи“ вдига цената на водата, за да може да се поддържа системата и става все по-скъпо и по-скъпо. А се вижда, че идват все по-сушави години с катаклизми. Държавата трябва да обърне малко внимание на напояването  – поне там, където има запазени напоителни системи. Защото изграждането на нови напоителни канали надали ще дадат пари, но където съществуват и са запазени, трябва да помогне.

-А има ли шанс държавата да обърне внимание на напояването?

-Засега съм скептик. От Националната асоциация на зърнопроизводителите поставяме такива въпроси – че тези съоръжения са изградени някога, една част от тях безвъзвратно се унищожиха, но поне там, където ги има, да се съхранят. Опитаха се преди години да направят едни сдружения за напояване – сдружаване на обработвателите, пък те да поддържат – нещо, което според мен няма как да стане. Най-добре е това държавно предприятие „Напоителни системи“ малко да се подкрепи така, че цената на водата да бъде поносима и да може разумно да се използва. Докато все още го има напояването.

-Вашия коментар на изкупните цени?

-Пшеницата и ечемикът тръгнаха горе-долу на същите цени като предната година, даже в началото бяха с 1-2 ст. по-високи, но след това отново слязоха на ниски нива. Въпреки че тази година по мнението на организациите, които наблюдават качеството на зърното, то е много по-качествено, сравнено с предната година. И при по-добро качество цената обаче продължава да пада. Пшеницата започна на 27-28 ст./кг и сега (б.а. към дата 2 септ.) е на 26-27 ст./кг за фуражната пшеницата. При хлебната пшеница търговците се опитват, грубо казано, да ни прекарат  – купуват я като фуражна. Въпреки че е с добро качество, това ние не можем да го усетим финансово. Няма стимул производителят да се старае да изкара хубава качествена пшеница, а ние в България нямаме фуражни сортове пшеници -–нашите пшеници са основно хлебни. Затова и добивите ни от българските сортове са малко по-ниски, сравнено със западната селекция. Но при положение, че никой не ти доплаща или не ти дава по-висока цена за качествена пшеница, принуждаваме се да изместваме нашите сортове, да сеем западна селекция, която дават по-добри добиви, но отстъпва по качество. След това мелниците и хлебопекарите взимат евтина пшеница и може би им излиза и по-евтино. С някакви подобрители успяват да направят пак хляб, но така не е добре. Трябва да си поддържаме нашите български сортове, да има някаква диференциация на пшениците, така че производителят като произведе качествена пшеница, после да има и съответното изражение при цената. Но на пазара има двама-трима големи играчи, които изкупуват пшеници. Аз съм се шегувал, че зърното не е такава стока – отиваш на магазина,  където има сложена цена на стоките и ти я виждаш каква е. Продавачът ти казва 1 лв. за тази стока и на теб, ако не ти отърва – не купуваш. При нас е обратното – вместо ние да казваме цената, която искаме за зърното, чакаме търговецът да ни каже колко дава за нашето зърно и дали това ни устройва или не.

-Дали би могла да се приложи някаква форма на сдружаване и вашата дума да тежи повече?

-Ако има борса и там държавата се намесва, както беше навремето с Държавния резерв за зърно. Преди години имаше Държавен резерв, излизаше на пазара и се казваше: “Държавният резерв ще изкупи 100 хил. т пшеница с тези показатели пшеница на тази цена и търговците вече се съобразяват – ако искат да купят такава пшеница, те трябва да дадат по-висока цена. Чувал съм от колеги, които са ходили на турската борса, че там – отиваш, произвел си пшеница определено количество, явяваш се на борсата, взимат ти пробата и ти казват – на бай Иван пшеницата е с такива показатели, искам да я продам. Той се явява на борсата, първа играе държавата и казва – за неговата пшеница даваме еди колко си пари на килограм. Ако се появят други, добре. И бай Иван знае, че пшеницата му, с проверените показатели, еди кой си я е спечелил на борсата. Превеждат му парите, той изобщо не се занимава с това, плащат по неговата банкова сметка. Казват му – пшеницата ти е продадена, трябва да я дадеш на еди кой си. Нещо такова може би трябва и при нас. При нас има уж някаква Софийска стокова борса, която оперира на някакви смешно ниски цени. А ние всъщност се влияем единствено от това кога има кораби за износ, когато някой търговец сключи сделка за Египет или друго място и търговецът трябва да събере зърно. И въпреки че пшеницата е борсова стока и трябва да се търгува по борси, при нас е така…Няколко са фирмите, които могат да правят износ, те са окупирали пристанищата. И просто се учудвам, когато техните посредници, които обикалят при нас и казват – търсим пшеница на толкоз стотинки и казват – давай, защото следващата седмица ще падне цената. От къде знаят, че ще падне цената? Защото техният шеф ще каже: хайде от понеделник ще свалим цената. Наистина – ние произвеждаме много повече, отколкото потребяваме в България. От друга страна пък изнасяме готова суровина вместо да я преработим в друго изделие…

-Засилва ли се интересът към твърдата пшеница, има ли отлив от рапицата като култура?

-Твърдата пшеница е една добра култура, защото е по-доходна, цената й е винаги висока. А пък нашия регион е подходящ за отглеждането й. Благодарение на няколко фирми, основно на една ямболска фирма, 5-6 години поувеличаваме площите с твърда пшеница, докато покрай тая суша с колегите се чудим да сеем ли рапица – да не сеем ли. Коментирахме с колеги от Пловдив – те засели семената, паднали 3-4 л дъжд, провокирал семената, покълнали, но повече не вали и всичко изсъхва. А рапицата е култура, която не е много евтина. Има тънки, рискови моменти с нея – сеитбата се прави в края август-септември, когато при нас в повечето случаи е суша. Ако пък през зимата не падне сняг, полето остане голо и е студено – измръзва. Рапицата е рискова култура и покрай тенденцията времето да става все по-сушаво – може да я изключим малко.

Сега покрай зелените плащания при субсидиите трябва минимум 5 % от площите да сеем с екологично насочени култури и така в нашия регион навлязоха бобовите култури – грах, нахут. Миналата-поминалата година – нахутът е една от добрите култури, сравнително се пригажда към климата. Засега има източен пазар за нахута, голямо е търсенето и догодина ще има доста площи засети с нахут.

-Има ли промяна при рентите, които плащате, какви са тенденциите?

-През последните години рентите се движеха все нагоре, не съм чул за надолу. В нашия регион имаме застой, така да се каже. Спрели са се на 40 лв./дка. Вече не се явяват земеделци, които да искат бързо да съберат земя, но досега не са работили. Изхвърлят се с рента  50- 60 лв./дка, казват: елате при мене със земята си, ще ви дам с 10 лв. отгоре – нещо, което трудно се постига. За да дадеш такава рента, това означава, че с онова, което си направил през годината, трябва да си изплатиш разходите, да дадеш на хората рента, а все пак всеки работи, за да спечели. Мисля, че постоянното увеличаване цената на земята вече донякъде се уталожило, защото ще купиш земя, но ако вложиш 1000 лв. в нея – трябва да ги изкараш в разумен срок. Това, което чуваме, че в  Добруджа дават 60, 80, 100 лв. за дка ренти – не знам тези колеги как ги изкарват. Вярно, там добивите са по-доби, пристанище Варна е близо – по-малко транспортни разходи имат, но три пъти по-висока рента е много.

                                                                                                                                                                 Интервю на: Светлана Чамова

 

About the Author :

Leave a reply