Сривът на ямболското образование започва след начален етап

???????????????????????????????Сривът на ямболското образование започва след начален етап, това показват данните от т. нар. външни оценявания и държавните зрелостни изпити след 4, 7 и 12 клас. Те бяха обявени на пресконференция на началника на Регионалното управление по образование Стойко Стойков и на експерти.

Средната оценка от външното оценяване за всички 1104 явили се четвъртокласници, от общо завършили 1149 ученици в 29 училища, е много добър 4,98, което е с 0,17 стотни по-висок резултат от миналата година. През последните 5 години тези резултати показват устойчивост, съобщи Стойко Стойков. По предмети средните резултати са 4,95 за Български език и литература, 4,85 по Математика, 5,02 по Човек и общество и 5,12 по Човек и природа.

На национално ниво област Ямбол е на 18 място в националното външно оценяване след 4 клас. С най-високи резултати са три училища – НУ „Св. Св. Кирил и Методий”, което е на четвърто място в страната сред училищата с над 20 ученици, ОУ „П. Р. Славейков” и ОУ „Любен Каравелов”. С най-ниски резултати са ОУ „Св. Паисий Хилендарски” с. Бояново, ОУ „Д-р Петър Берон” – Ямбол и училището в с. Гранитово.

След 4 клас нивото на обучение в региона става трагично. Ямболска област е на последно място в цялата страна на външното оценяване след 7 клас по Български език и литература със среден брой точки 42,09, при среден резултат за страната 53,06. На изпита са се явили 996 ученици от общо 1082 седмокласници в 28 училища. Нито един от учениците няма максмален брой от 100 точки, 6 имат над 90 точки, а 8 – 90 точки.

С най-добри резултати по Български език и литература са учениците от ПМГ „Атанас Радев” със средни резултати близо 80 точки, на второ място е Профилирана гимназия „Васил Левски” със 70, 50 точки, на трето място е ОУ „Любен Каравелов” с 61,84, а на четвърто място – ОУ „Николай Петрини” с 54,93. След четвърто място всички училища падат под средните за страната резултати (б. р. 53,06 точки).

Девет училища в региона имат по-малко от половината точки от средните за страната – това са училищата в селата Ботево, Стефан Караджово, Зимница, Гранитово, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Стралджа, Обединено училище „Д-р П. Берон” – Ямбол, Спортното училище, ОУ „Йордан Йовков” – Ямбол, а на последно място е училището в с. Бояново.

По математика областта ни се нарежда на 14 място със среден брой точки 29,33 на явилите се 1000 ученици, при среден резултат за страната 33,62 точки.

Отново на първо място е ПМГ „Ат. Радев” със 71,47 точки, като те имат и 10 ученици с над 90 точки. На последните места са училищата в Скалица, Зимница, Гранитово и Бояново.

На държавните зрелостни изпити по Български език и литература Ямболска област е на 26 –то място, като след нас са само областите Силистра и Кърджали. Средната оценка за региона на явилите се 990 дванадесетокласници е добър 3,80. Допуснати са 164 слаби оценки, а отличните оценки са 43, като само един зрелостник има оценка отличен 6,00.

Отново на първо място е ПМГ „Ат. Радев” със среден успех много добър 4,91, на второ място е ПГ „В. Левски” с 4,54, на трето място Езикова гимназия с 4,45, като сред зрелостниците от трите училища няма слаби оценки. Извън Ямбол най-добри резултати са показали учениците от Профилирана гимназия „Св. Климент Охридски” – Елхово – 4,36. От професионалните гимназия с най-добър успех, ако може да се нарече така, е този на Гимназията по икономика – 3,80 с една слаба оценка. Останалите професионални гимназии са показали много ниски резултати. Много слаби оценки са допуснати в Професионалната гимназия по подемна и транспортна техника, Професионална гимназия по земеделие, Професионалната гимназия „Стефан Караджа” – Елхово.

Резултатите са красноречиви, те показват, че до 4 клас нивото на обучение е сравнително добро, макар че на самите изпити по външно оценяване при по-малките вероятно има възможност и за повече подсказване, докато по-нагоре става по-трудно. Но от 7 клас резултатите наистина са плачевни. Една от причините, които образователните експерти не могат и не искат да назоват, е големият брой ученици от ромски произход, за които българският език не е майчин, но етническата картина в другите региони не е по-различна, т. е. има и други причини, които трябва да се търсят.

Тепърва ще се правят анализи, ще се търсят варианти за вземане на мерки, но когато образованието се докара до това ниво, мерките за подобряване са изключително трудни, да не се каже невъзможни, защото нищо в образованието не се променя към по-добро, напротив, все повече се влошава…

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply