Скърцащата врата на администрацията

DSC09644…Скръц, скръц, скръц… Този звук непрестанно съпътстваше дебатите и гласуването на общинския заем от 17 млн. лв., с който 26 общински съветници обрекоха за 12 години напред ямболлии да плащат 20 млн. лв., а облагите от заема да са за техния кмет и тяхното мнозинство, най-малкото защото те решават за какво да отидат парите. Скърцането беше пронизително и упорито, но то едва ли успя да стигне до опиянените от власт и от желание да докажат правото си те да решават съдбините на града общински съветници.

По време на сесията на 8 декември скърцащата врата на зала 107 в община Ямбол, където се провеждат сесиите, сякаш беше символа на изминалото 10-годишно управление на този кмет. В чест на него, за да отбележи успехите си, кметът на Ямбол дори даде прием, което е ново доказателство за висините на самозабравянето, до което е успял да достигне, защото, както се досещате, този прием не беше платен с негови лични средства, а пак с нашите данъци. Или иначе казано всички ние платихме да може да се пъчи с успехите си Георги Славов и колкото и добре „смазано” да му се струва на него управлението му, то проскърцва с пронизителен звук…

Никой не отрича, че за 10 години, най-вече благодарение на европейските средства, в Ямбол се направиха и хубави неща, но въпросът е колко се чува гласът на хората и дали те изобщо имат шанса по някакъв начин да влияят на тези, които ги управляват. Според кмета и неговото послушно мнозинство в Общинския съвет гражданите имат право на мнение само по време на избори и го изразяват точно там, а след това през останалите четири години от мандата те имат право само и единствено „да сърбат попарата” на своя избор и да се съгласяват с техните решения до следващите 4 години. Страшното на решението за заема обаче е, че то реално не се изчерпва в рамките на тези 4 години, за които се чувстват овластени самозабравилите се управляващи от ГЕРБ, а се пренася за още два мандата и половина напред, когато може хората да не искат те да управляват Ямбол. Затова е и недопустимо, че толкова много се инатят да не питат гражданите на референдум дали са съгласни да се тегли този заем. Дитирамбите, звучащи в ушите им, може и да им пречат да чуят скърцането, но то крещи в ушите на хората…

10 години са сериозен срок от време и, както се пъчи самият Георги Славов, никой освен него след демократичните промени не е имал шанса да управлява толкова дълго града. Съвсем резонно хората биха могли да го попитат, след като вече 10 години е на кормилото на Ямбол, защо не е решил техните проблеми, а се е вторачил в това, което за него е важно, въобразявайки си, че мнението му е меродавно. А твърденията, че общувал с хората и чувал тяхното мнение, са смешни, че дори жалки – достатъчно е да се види отстрани как общуват хората с кмета, как му сервилничат и едва ли не му се кланят, ако ги удостои с присъствието си на някое събитие, за да е ясно колко нереална е представата му за мнението на гражданите. Тяхното отношение може би е също част от причината той до такава степен да се самозабрави и да си повярва, че е единствен и незаменим.

За тези 10 години кметът и неговата администрация действително изпълниха голямо количество европейски проекти и усвоиха едни пари. Слава Богу, нещичко от тях остана и за Ямбол, но едва ли има голям проект, който да няма проблеми, заради лоша организация и за който да не се наложи да доплащаме с пари от бюджета. Естествено, когато на кантара се поставят привлечените европейски пари и допълнително дадените от общината, предимството ще е в полза на европейските, но можеше при по-добра организация, прецизност и контрол да ги няма нито проблемите с лошото качество на изпълнение, нито допълнително дадените пари. Можеше, но…скръц, скръц, скърц….

Един от най-важните проблеми на 10-годишното кметуване на Георги Славов е как се управляват обществените пари, били те от данъците на ямболлии или европейски. Ако слушаме кмета, то това е винаги и само в обществен интерес, друг е въпросът кой как го мери този обществен интерес. Зад тези фасадни думи се крие съвсем различно съдържание и ако в първите обществени поръчки на кмета интересът на този, който трябва да спечели, беше по-видим, защото и неговият опит в замитането не беше толкова префинен и законът позволяваше подобни ексцесии, то сега вече той се е усъвършенствал и законно гази закона. Неслучайно по време на първия му мандат срещу него бяха заведени 6 наказателни дела, и му бяха нужни 6 години ходене из дебрите на съдебната система, за да успее да намери съдебен състав, който да го оневини. По най-скандалното водопроводно дело четири съдебни състава постановиха ефективна присъда затвор, три го върнаха за ново разглеждане, а два постановиха решение, че е невинен. В крайна сметка Темида „клекна” пред кмета и доказа, че е по-важно кого съдят, а не какво е направил. И от липсата на справедливост пронизително скърца, но всички се правят, че нищо не е било…

За тези 10 години ямболският кмет успя да се превърне в местния феодал – той раздава постовете, за да прокарва политиката си, и е публична тайна, че трябва да си член или симпатизант на ГЕРБ, за да получиш държавна или общинска работа. Вероятно няма друг Общински съвет, в който да има толкова директори на държавни и общински структури, които пряко зависят от него и не смеят да имат собствено мнение. В същото време колкото активно раздава постове с едната ръка, толкова и громи опонентите си с другата. Отмъстителната му натура е впрегнала цялата машина на администрацията и на държавните структури, за да се саморазправи „по законен начин” с враговете му, и да демонстрира кой коли и беси в Ямбол. И вероятно според него това е най-голямата му гордост, защото негови са думите, произнесени срещу опоненти: „на война, като на война”.

Там някъде издигнат във висините на собствената си самодостатъчност, кметът вероятно не чува скърцането на зле смазаната му администрация, с която хората непрекъснато се сблъскват и от която са пропищели, но за него е важно само, че е избран за кмет за трети мандат и само той има право да решава….

…Скръц, скръц, скръц…

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply