Сиромахомилските забежки

kotev 8Няма нищо по-неуместно, по-глупаво и по-обидно за всеки що-годе интелигентен българин от сиромахомилския вопъл, с който услужливите медии облъчват лековерната публика. Угодничат медиите – не е нужно да обяснявам, надявам се, – на управниците, на некадърните, калпави управници, за да отвлекат вниманието ни, за пореден път, от реалните проблеми на нацията и държавата. Маньовър, както би се изразил незабравимият Тодор Живков, най-необходим, щом провалът на правителството, комай навсякъде и във всичко, вече е очевиден и за привържениците на ГЕРБ. Не очакваният, предизвестен провал, оказва се, е най-страшното обаче, а тъкмо неуместното, насилено сиромахомилство, защото тъкмо в него се отразява моралната криза, дето ни е заклатила. Проблемът е, образно казано, че търсим проблеми там, където ги няма, за да не ги видим, там, където се набиват на очи! И подобна гламавщина, разбира се, не е нещо случайно, дори като изглежда съвсем фриволна, ненагласена и  нережисирана, както е в случая. Инак, случилото се, драмата с абитуриента Кристиан, ако не бъркам името, наистина прилича на случайна, неочаквана драма, или поне така започва. Ако изобщо има драма, разбира се, защото сиромахомилските вопли, повтарям, са насилени, преднамерени и неискрени, обслужващи откровено разкапаната власт.

Така или иначе, съвсем делничната, или празнична, но не необикновена случка, случваща се всякога в края на всяка учебна година, във всеки град, ражда неочакваната, или смехотворна, въпреки тъжния привкус, нашенска сензация, ако трябва да се изразя по-прецизно. И не това нещастно момче я сътворява, а жадната за евтини сензации и незаслужена слава жена, втурнала се да го спасява. Защото, ако се замислим трезво над ситуацията, лесно и бързо ще решим, че нищо, ама нищо необичайно, не се е случило, а още по-малко е страшна делничната случка! Идват абитуриентите да засвидетелстват уважение към класната си, после се мятат на колите и отпрашват към бала, а едно момче остава и тръгва към спирката на метрото. Къде е драмата тук? Според любопитната жена, читателка и почитателка на жълтата преса, вероятно, която наблюдава от балкона случката, не само има драма, но тя е направо Шекспирова трагедия! Грабва се тя, пали колата си и спасява онеправдания, нещастен момък, изоставен тъй немилостиво от съучениците си. И, след като е извършила този подвиг, бърза да се похвали в търпящия всичко Фейсбук, че нейният подвиг е спасил човешкото достойнство на Кристиан, пък и заклеймява тя, тази борческа натура и пазителка на онеправданите, самозабравилите се, безчувствени съученици на момчето.

Дотук нещата са по-скоро водевилни, отколкото драматични, защото мнимият подвиг на спасителката, би могъл да те натъжи, но по-скоро ще те разсмее, ако се замислиш на кого шета тази жена: за момчето ли е загрижена или по-скоро е подвластна на суетата си!? А жълтите вестници споменавам не случайно и съвсем на място, както ми се струва, защото тъкмо те проповядват парвенюшкото скудоумие, че е срамно, видите ли, за всеки по-претенциозен човек да използва метрото. Кристиан едва ли е такъв човек, но случаят е тържествен и изисква, според схващанията на спасителката, претенциозността на претенциозния човек, т.е. абсурдното и нелогично поведение на нашенското парвеню. Абсурдно, подчертавам, защото великият предводител на новоизлюпеното, нашенско дворянство, преди да се окичи, Бог знае как, с аристократическо достойнство, караше трамвай! И в неписания кодекс на великия предводител, както би могло да се очаква, трамвай, а покрай него метро и автобус, да речем, са плебейски превозни средства, които е неприлично да използват предвожданите от него знатни нотабили. Така мисли, очевидно,  и неочакваната спасителка, и тя е убедена, че пътуването с метро е недостойно за тържествения човек и тържественото събитие. И драмата, ако я има, доколкото я има, е тук, в този нашенски абсурд !

Недомаслените нашенски парвенюта се присмиват – това е абсурд, невиждан никъде в цивилизования свят, – на всеки, дръзнал да ползва метрото. Подобен жест, според тях, е равен на върховно падение, на нищожно, окаяно съществуване. Иди, че им обяснявай сега, на същите тези, дяволски претенциозни, но и слабовати в главата хорица, че в Англия, в добрата стара Англия, на добрите стари аристократи, истинските благородници, автентичните аристократи, не измислените нашенски смешници, никой не се срамува да пътува с метрото! Напротив, в същата тази Англия, сутрин, в часа-пик, метрото е най-предпочитаният транспорт към Лондонското сити и пътуват с него депутати, банкери и прочее знатни особи, без да се притесняват – странно! – от язвителните забележки на някой бивш ватман. Там, апропо, ватманите са си ватмани и е невъзможно някак, някога да додрапат до аристократическо звание, пък и не се опитват да го сторят. Там, вероятно, я няма и нашенската истерия, съпътстваща задължително абитуриентските балове, не заради друго, а пак заради развихрилата се парвенющина. На бал, знаем, е забранено да се ходи как да е, с такси, да речем, или с метро, както стана ясно. С лимузина се ходи на бал, взета назаем най-често, но лъскава и голяма, с джип, голям и той, с ретро-кола, или с трактор, мотоциклет, каруца, на слон, на магаре или на кон, въобще, трябва да си тъй накипрен, че да шашнеш всички. А преди този най-тържествен и най-ефектен миг, трябва да си наконтен със скъпи и прескъпи тоалети, окичен със златни бижута, въобще трябва отново да си неотразим. Ето, такова е мисленето на едно внушително мнозинство у нас, такова ще да е било и мисленето на онази съчувстваща на Кристиан женица!

Нейният сиромахомилски вопъл не идва на празно място, подготвен е някак от жълтата преса и не само от нея, закономерен е. Е, изведнъж се оказало, че Криситан не попитал един, втори и трети, за да го изоставят безчувствено всички, а само един от съучениците си, който действително нямал излишно място в колата си, но откъде да ги знае онази жертвоготовна жена. И после, дали ако ги е знаела, питам се, щеше да изтърве шанса да извърши мечтания подвиг, дали щеше, питам се, да се откаже от мерака да се прочуе с доброто си дело! Е, оказало се, че в суматохата, заради неразбирането, или заради мераците си, тази спасителка, докато обгрижва един, обижда всички, в това число и учителите, възпитали безчувствени егоисти, но тя, милата, го прави без да ще. Тя иска доброто, гони доброто, дарява доброта! Но да оставим тази домашна трагедия, поредната, дето е, всъщност, комедия от грешки, а не драма, както ни убеждават, разхълцани неочаквано нароилите сиромахомили. Не мога, ей Богу, наистина не мога да разбера, дотолкова глупави ли са, наистина, онези хора, главно журналистки от телевизиите, които вдигнаха невижданата и ненужна, смешна гюрултия, или само се преструват на по-глупави, отколкото са.

Факт е обаче, смешен, но и тъжен, че ожалваха всички, вкупом и задълго, нещастния, изоставен от безчувствените си съученици Кристиан, защото бил, видите ли, бедничък. И беше този плач, позволявам си да го изтъкна, насилен и неискрен, циничен, бих казал, защото щедро демонстрираното съчувствие бе кампанийно, само акция, а не ежедневна загриженост за бедните младежи! И проблемът тук не е , че някой ще отиде с метрото на бала си, а в това, че момчето или друг като него, няма да има пари, за да следва утре и осъществи мечтата си да стане дипломат или инженер! Никой не се вълнува от действителния, истинския проблем, за жалост, и утре, ако на Кристиан се наложи да търси пари, за да осъществи мечтата си, разхълцаните днес сиромахомили, вероятно, ще се изпокрият или ще са по-безчувствени от съучениците му, които напразно оплюваха. Никой не се вълнува и от далеч по-неприятните събития, които ще се стоварят върху бедните ни глави след поредното безценно управление на окаяното ни Отечество. Сиромахомилските забежки, всъщност, биха могли да означават, че не е точно така, щом прозира зад тях страхът на тези, които наивно вярваха, че няма да се разделят с безценната си власт още дълго и ще са радостни още дълго, въпреки страданието на другите…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply