Сега и сетне: Записки по ямболските работи

Тунджа НаводненияПоне два пъти в последните два месеца единият ръкав на река Тунджа, този, който минава покрай Младежкия дом( някога имаше такъв, после стана бар „Славена” основно, въпреки че от едните комсомолци, го прехвърлиха на другите, новоизлюпените, тия от Българска демократическа младеж) Пресните демократични младежи бързо се хвърлиха във водата на прогнилия уж капитализъм, и дадоха огромна част от Младежкия дом под наем, за да види туземното население първия стриптийз в живота си.  Много по-късно, когато тинята на пазарната икономика остана за общината, а златните наноси бяха изгребани, се сетиха за него.

Всякакви кметове и правителства. Дойде и първото правителство на Бойко Борисов, министър Томислав Дончев  бодро навести Ямбол и каза още по-бодро, че работата ще стане. Ама не стана, въпреки че вдигаше пушилка някакъв Младежки съвет, призван да чеше егото си. Томислав Дончев тогава отговаряше за еврофондондовете, и той ли лъжеше тукашните млади дами, те ли си фантазираха, че някой на Запад жадува да изсипе няколко милиона в бастисаната сграда, не се разбра. И Младежкия дом е тъй, повече на книга.

Младежкия домА всъщност думата ми бе за реката, и как оня ръкав на Тунджа бе изпразнен, отбит към Бонбонената фабрика. Възникналите подозрения за изваждане на десетките паднали в Тунджа огромни и мъртви дървета, както  и на контейнерите, гумите, и  каквото дал Господ  от съзнателното население, се оказаха несъстоятелни. Първия път реката била отбита заради нещо си по водния цикъл, което се правело в района на Белянката. Втория път никой нищо не обясни.

Може да е било за разнообразие. Разчистване и втория път, естествено, нямаше. Нищо че вече имаше през  декември наводнения по поречието на Тунджа и ни проглушиха  ушите как трябвало дерета, реки, язовири и прочие водоеми  да се приведат в нормално състояние. Той, кметът Георги Славов, аслъ с кое по-напред  да привърши – Безистена ли да дебне да не падне, докато върви реконструкцията му, централната градска част ли да наблюдава, където от бъдещи фонтани вече и котка не може да премине, или да тича да гледа как върви Водния цикъл. Над 80 милиона са там, а у  каргонлии взе да се обажда бунтовната кръв и да се прикачват към канализацията. Щото и те, завалиите, ни с момите мома, ни с булките булка. По улица „Яворов”, например, хората  ходят като малачета, оплескани  с  кал, и като ги видиш извън най-стария ямболски квартал, няма защо да ги питаш къде живеят.

Ония другите, и те завалии, загдето почнали бизнес в края на Каргона, в халетата на епично разкулаченото в началото на  90-те години „Фомис”, което си беше цялото от промишлени цехове, ама мина по параграфа на Ликвидационните съвети. Те вероятно и затова сега мнозина му казват ТКЗС-то, въпреки че ТКЗС-то е триста метра по-нагоре.

Реката не е добре да се прочиства от дървета и други наноси. Няма нито европроекти за нея, нито някоя друга мушия, от която нещо да капне в жалните чиновнически джобове. Като залее водата къщи, и пропищят на умряло хора, тогава ще дойде Комисия, сетне може да отпуснат нещо, после да проверят, след  две или осем години, как вървят работите.

Я  проверят, я не проверят. Едно дере тия дни бе направило беля из региона, макар че парите по  проект еди кой си, надлежно били усвоени. За да  кротне дерето, ама не му било писано. За парите не се разбра, кой, какво, кога, как.

Младежкия дом  пък  реално няма нужда от ремонт.  Като излезеш привечер, няма кого да напсуваш, камо ли някой да ти ходи в парка, и оттам в Младежкия дом. Ако отидат, ще пръснат и те със спрей, защото когато министър Томислав Дончев каза, че работата ще стане, в Ямбол имаше тържества, и направиха национален фест на графитите. Тъй и тъй ще се санира, ще се вложат милиони, няма какво да се пристискваме. Моята идея беше фестивалът на графитите да бъде върху стените на общината, но като  безотговорен фактор  ме подминаха.

За да сме точни, и Стефан Данаилов като беше министър, също оглежда Младежкия дом. Тогава идеята обаче бе друга – понеже Читалището и Театъра бяха  в необявена, но явна война, поданиците на Мелпомена искаха  да акостират край Тунджа, в Младежкия дом. Водиха Ламбо да види и Минералната баня, дето водата й се загубила преди 9 септември още, но артистът поразгледал, и премълчал. Тия, които били около него, твърдят, че не му било ясно как ще стане истински театър  от тия сгради, но никой не водил протокол, така  че може и да се е стъписал от друго – Банята да не стане по-хубава сцена  от тази в Народния театър.

И непочистената река, и потъналите във вода фирми, разположени в района на „Фомис”, и Безистена  са обаче бял кахър. В крайна сметка  лятото може и да е сушаво. Даже и пролетта може да е такава.  Фирмите може и да фалират, но надали ще заведат съдебни искове срещу  В и К  и срещу общината. Реконструкцията на Безистена пък закъсня с повече от осем месеца, ала няма и закъде сега да се бърза. Санкцията за закъснението вече е наложена на община Ямбол – 300 000 лева. А той не падна, така че напролет може  вече да и влезем в Тунела на времето, за да чуем гласовете на Кибела, Спарток, Сулейман Великолепни, хайдути (кои обаче, щото тук наспорил Господ – и Кара Кольо, и Караджата, и Будак Стоян). И ще се стигне, така е по проекта, в този Тунел на Времето, да кажат думата си и Енчо Керязов,  и проф. Иван Газдов. Фактът, че съдебното дело, с което  Главното мюфтийство иска да му се присъди  този имот, не е завършило, го оставям също настрана.

Да се концентрираме върху пълната промяна на центъра на града ни. Вече разбиха и плочника пред  Обредния комплекс. Здрави плочки, ала пет милиона и половина лева  са дадени по проекта, защо да се пести? Най-големият фонтан, както е редно по нашите земи, е пред общината. През зимата не вярвам да работи, нито пък в късната есен, така че кметът и архиерейският наместник от  там ще казват, каквото имат да казват на населението.  И без това досега се криеха  и от жегата, и от студа, под козирката на общината. Гражданството , най-вече несъзнателната му част, пък се криеше под  сенките около читалище „Съгласие”.   Малко странно  се получаваше, особено пък, когато по средата на площада бе изпъната ротата, която отиваше да пази мира в Ирак или в Афганистан. Сега вероятно и за момчетата ще има фонтан.

Най-хубаво е, естествено, да няма никакви момчета, които да изпращаме на края на света. Но като виждам как ни помпят, и се помпим, и от паролата на Кремъл, и от тази на Вашингтон, може да се озовем в положението от началото на септември 1944 г. Тогава, да се освежим, се оказваме във война с всички Велики сили – САЩ, Великобритания, СССР, Германия.

А сега и тук се разправяме с реки, дерета и фонтани…

Борислав Ненов

About the Author :

3 Comments to “Сега и сетне: Записки по ямболските работи”
  • краси
    February 15, 2015 - Reply

    имах по-високо мнение за Вас като литератор и автор на писания . та дори и на собствено предаване. май мисълта Ви блуждае много, но е редно да прочетете написаното преди да го публикувате. логиката и строежа на материала е убегнала и не се е върнала. иначе всичко е фактологично точно.

  • Светлана
    February 23, 2015 - Reply

    Страхотно! Смях се искрено и през сълзи, макар че работата всъщност си е бая тъжна.

  • Татяна Василиевна
    August 25, 2015 - Reply

    Историческа статия, в смисъл, че бъдещи историографи ще черпят представа за духа на времето ни от подобен род пречупени реалности. Събитията и имената са правдиви, ако се предават през оценката на знанието. А знанието е в крайна сметка това – да можеш да отграничиш добро от зло. Останалото са факти, които са силно податливи на фалшифициране, купуване и продаване. Дано тази статия да остане в архивите и на хартия, защото както е тръгнало, РЯЗКО НАЗАД, може и кибрит да няма В БЪДЕЩЕ, камо ли компютри.

Leave a reply