Сбърканото възпитание

kotev12Комунистическото възпитание, за което се пилееха много пари и много енергия, в крайна сметка, наместо да укрепи солидно системата, по-скоро я разколеба фатално, като обърка младите хора, като насели смут в душите им. Концепцията на тогавашните пишман-педагози, виждаше се отдалече, беше генерално сбъркана, но те се държаха като удавници за скудоумните си постановки и неотстъпчиво трупаха глупост върху глупост. Неуместният волунтаризъм и камарата идиотщини, пак ще кажа, в края на краищата, постигнаха обратен ефект. А  идиотщините бяха истински, стопроцентови идиотщини, щом някой сериозно ни уверяваше, че строителят на социализма е длъжен да обича партията повече от родната си майка. Днес звучи като виц, като лошо скалъпена шега, но конструктивната, наглед, продуктивна идея, да се загърбят всички предразсъдъци от миналото, бе обезсилена, изхабена, заради такива,  недомислени и направо кретенски внушения.

Прословутият положителен герой, за когото се изхабиха толкова думи, като че ли, бе препъни-камъкът тогава, защото така и не се намери май пример, който да е наистина заразителен за младите. Напротив, случи се това, което не биваше да стане, нароченият за положителен герой най-вдъхновен строител на социализма, наместо да увлича, приласкава младите, ги отблъскваше и чак отвращаваше. Историческият Павлик Морозов, отцеотстъпника, не можеше да бъде пример за патриархално възпитаните нашенчета, разбира се, и не биваше да бъде даван за пример. Макар да живеехме във времена на свиреп атеизъм, ние оставахме християни и усещахме някак, че е грях, тежък грях, а не подвиг, да предадеш баща си! Светлата вяра в светлото, комунистическо бъдеще, помръкна неспасяемо, заради подобни идиотщини. И ако се намери, все пак, далеч по-симпатичен, млад и възторжен строител на комунизма, какъвто бе Тимур на Аркадий Гайдар, то и неговото обаяние бе затъмнено от идиотщините, остана под тежката сянка на идеологическата простотия. Е, имаше ги знаменитите Тимуровски команди, имаше ги, без да са непременно идеологическа шашарма, спонтанно възникваха понякога, но вече никой не вярваше, че е така, никой не вярваше, че е възможно такова нещо. Или, сбърканото възпитание, призвано да активира комсомолците, пионерите и прочее невръстни строители на комунизма, наместо да провокира младежката самодейност я компрометира, съсипа, унищожи! От грандиозния провал на комунистите обаче, очевидно е, не сме се поучили…

Днес, вижда се пак отдалече, отново имаме сериозни проблеми с възпитанието на младите, ако не същите, то пак толкова фатални, отново заради недомислените педагогически концепции, като че ли. Не съм сигурен дали е тъкмо тъй, защото понякога днешните идиотщини, досущ като вчерашните идиотщини, сякаш са продукт на съсредоточено, но скудоумно осмисляне, а не фриволна недомислица. Някой отново, като че ли, се напъва да повреди, обърка, побърка младите, като наместо да дискредитира, игнорира лошия пример, волно или неволно, го превръща в пример за подражание, като току ни го навира в носа. Или, докато комунистите имаха проблем с положителния герой, когото не можаха да превърнат в пример, достоен за подражание, то днешните либерал-педагози имат проблем с отрицателния герой, когото превърнаха в пример, достоен за подражание. Не знам дали е нарочно това или случайно, доколко е нарочно и доколко случайно, но ми се струва, че чак такава тъпотия е немислима, че някому се ще да нагнетява напрежение, да подвежда младите и тревожи техните родители. Инак аз не мога да си обясня засиленият медиен интерес към всяко кретенско хрумване, носещо ненужен, с нищо неоправдан риск, което наместо да бъде заклеймено като опасно малоумие е популялизирано по най-неадекватен начин. Популялизирано по най-неадекватен начин, подчертавам, защото наместо да се покаже как е наказан или обруган лекомисленият глупак, който се прави на интересен,  като ненужно, психопатски,  рискува да се претрепе, той е обявен за смелчага, нестандартен, неспокоен човек, интересна личност.

Такава реакция, без съмнение, предизвикват емоционалните репортажи, преливащи от ахкане и охкане, наситени с глупави възторзи и сълзливи вайкания. Немирното и глуповато пуберитетче, увиснало ненужно над пропастта, за да си направи селфи, е героят на деня, който гордо вири сополивия с нос, наместо да се озърта смутено, заради насинения си задник. Лесно, много лесно, с минимум усилия, могат да се пресекат шизофреничните мераци на недозрелите младоци да се правят на интересни по най-идиотски начин, като рискуват живота си и тревожат всички ни. Като престанат да показват идиотията им, преди всичко, и като престанат да ги обсъждат идиотски, та да стане ясно всекиму и най-вече на тях, че тъй не бива да се бракониерства, че ако искаш да живееш истински, със страшна сила, трябва да си намериш по-смислено занимание. И тук, закономерно,възниква големият въпрос, кое е по-смисленото занимание и трябва ли да му се посветим, за да се трепем напразно и хабим излишно усилия, без да ни осигурява то надеждна житейска перспектива, след като можем да получим повече с евтини, циркаджийски номера!

Положителният пример, който е алтернатива нае глупавото самопоказване, или го няма, или е неубедителен, за жалост, разумната алтернатива, случайно или нарочно, е неглижирана. А е лесно да открием и нея, като си спомним, например, че всичко ново  е забравено старо и започнем, както някога, да популялизираме успехите на спортистите и артистите. Лесно е, съществува алтернативата, но само наглед е лесно, защото времената са други, защото мнозинството от младите вече не се блазни от изстрадания успех на спортиста и артиста, от постигнатия с много усилия и пот успех. Защо да се хабя, казват си, сигурно, някои днешни тарикати, щом като увисна днес от скалата и вдигна шум, а утре скоча от балкона в басейна, вече съм почти звезда, желана страстно от всяко реалити- шоу. Откъде ще ти дойде мерака за денонощни, усилни тренировки, ако си хубавко момиченце, щом е много по-лесно да покажеш голия си задник, отколкото да заслужиш подиума като състезателка по художествена гимнастика. И още нещо, твърде съществено, защо ще се хабиш, защо ще се мъчиш в репетициите и тренировките, заради шепа дребни парици, щом голият ти задник върху лъскавата корица струва златни жълтици…

Не е лесна работа възпитанието! Преизвестно е, още от древността, че добрите намерения и уж правилният възглед, понякога постигат крайно незадоволителен, за да не кажа омерзителен резултат. Отгоре на всичко, комай всякога и навсякъде, най-умните и най-свестните педагози са ставали заложници на някоя пакостна доктрина или са се превръщали в ритуални жертви на самозабравилите се тирани. Показателен е примерът с великия Сократ, направил повече от всеки друг за възпитанието на песоглаовците, но осъден да изпие фаталната чаша с бучиниш, задето развращава младежта!  Не е лесна работа възпитанието, не ще и дума, но като е тъй, като го осъзнаваме, нека поне не затормозяваме процеса излишно, като го товарим с нелепи хрумвания, сбъркани концепции и направо стряскаща шизофрения…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply