Самодоволството на патриотите и играта на „Позитано” 20

Моя Ямбол четеВ ляво стана тясно, въпреки че лявата идеология е само декорация за БСП, АБВ и „Движение 21”. От тази навалица вода нагълта кандидатът на „Алтернатива за българско възраждане” Ивайло Калфин. В диспутите, доколкото ги имаше, Калфин стоеше добре – той има познания, има и дълголетен опит по политическите мегдани. Именно този дълголетен опит и го отпрати към дъното на президенската класация. Хората не са тъй късопаметни, и помнят, че на предните избори за държавен глава Калфин се яви като човек на БСП.

Не бил членувал в червената партия, казват неговите симпатизанти и някои от политолозите. Навремето имаше такъв „термин” – безпартиен комунист, и Ивайло Калфин, влизайки в играта с екипа на модерната лява, бе приел правилата й. Партия АБВ продължава да има и друг голям проблем, освен липсата на свежи лица – таксуването на нейните лидери и на членовете на партията като ренегати.

Така бе и на тези избори, никой от хората на БСП не избра ”идейно чистия” Калфин, за сметка на генерал Радев. Много от анализаторите считаха, че неизвестността на летеца го прави губеща карта. Излезе съвсем друго – Радев се оказа сред свежите персони в надпреварата, оказа се силно попадение на БСП. Генералът тръгна неумело в кампанията, ясно личеше, че не е на ти с политическата тематика, че е скован в изказа си. Той обаче сравнително бързо се отърси от тази скованост и на пресконференцията в изборната нощ  дори хвърли щипки хумор. И принуди Корнелия Нинова и другите босове на „Позитано” 20 отново да седнат по местата си, за да отговори той на още един въпрос.

Ивайло Дичев, ако не ме подвежда паметта, каза, че генерал Радев поднесъл изненада на БСП, заявявайки, че ролята на православната църква е от огромно значение за България. Ако БСП действително е лява партия, религията не е нейния терен. Дори и да не е вече „опиум за народите”,  хората на модерната лява са далеч от иконите. За тях влизането в черквата е просто мероприятие, част от предизборната им кампания, или от друг ритуал, свързан с местната власт, например.

Ген. Радев спечели първия тур и с огромната помощ на Бойко Борисов. Босът на ГЕРБ прати на пистата човек, който е олицетворение на сивотата. Ден след ден, седмица след седмица, сезон след сезон, Цецка Цачева е все същата – партийно дисциплинирана, прилично облечена, семпла, скучна. Е, не е като Пламен Панайотов, който можеше да говори нон стоп цял час, без да каже дори една смислена фраза, но е близо до някогашния шеф на парламентарната група на царската партия.

Ако ББ бе пуснал в гонката кмета на Бургас Димитър Николов или бе убедил Йорданка Фъндъкова да остави кметския пост на столицата, ГЕРБ нямаше да е втора  на първия тур. Можеше да победи на този тур със съвсем малко, но нямаше да го загуби. Знайно е, обаче, че Борисов не обича в неговата партия да има други мощни фигури. Цветанов не е заплаха за славата на ББ, той е партиен чиновник, но младият и представителен Димитър Николов може да стане.  За разлика от другите партийни тузове, Борисов каза директно, че президенската инстутиция е декорация.

Откри топлата вода, това си го знаем от време оно, то може да е ново за Марешки или за тийнейджърите, които не са чували нищо за Сталин и Де Гол. Откриването на топлата вода бе основното в репертоара на кандидат-президентите, сред които някои, като Николай Банев, открито репетираха за следващите парламентарни избори. В изборната нощ перчемът на Красимир Каракачанов се бе изпотил от гордо вълнение. Волен Сидеров бе близо до него, но бе кротък – за разлика от лидера на ВМРО, Сидеров не само участва в президентски избори, а стигна в тях до балотаж. Вярно, тогава нямаше две силни партии, както е сега с ГЕРБ и БСП. Всъщност, номерът с Инициативния комитет, който също е стар, свърши огромна работа на червената централа. Това обаче дойде от безпартийността на генерал Радев, както и от мигрантската опасност. Мнозина от гласоподавателите дадоха вота си за висшия военен именно поради „бежанската вълна”. Гневът срещу нея събра в елховското село Бояново над 700 души, мислено десетки хиляди бяха с тях.

Този камък бе голям плюс за Радев и голям минус за Цецка Цачева. От протеста в Бояново, и изобщо от гнева, и страха, срещу, и от, мигрантите натрупа гласове и кандидатът на Обединените патриоти. Патриотите обаче бяха дотук – техният човек  не е на балотажа, а те не взеха инициативата да поискат Бойко Борисов да даде обещаната оставка. Минаха гратис по тази тема, защото не знаят как да управляват – това е стар проблем на националистите. Край властта или в опозиция те имат някаква тежест, ала в самата власт ще увяхнат много бързо. И свирепо.

Балотажът ще бъде също свиреп. Въпреки че никой не иска сега властта, Борисов се чувства дискомфортно, след като бабаитски се врече да даде оставка при загуба на Цачева. А и никой е пресилено, на „Позитано”20  при победа ще „се сетят” за думите на премиера.

Ако не се сетят, те губят тъй трудно взетата инициатива. И въпреки туша на Цецка Цачева, крайният победител пак ще се нарича Бойко Борисов.

Борислав  Ненов

About the Author :

Leave a reply