Ривка Узиел-Криспин: Всеки ден е като подарък – радваш му се

wwwЧесто пъти миналото – не онова в сухо написаните книги, а истинското, преживяното, все още помнено от живите, прилича на пъзел – отделни парчета, оцелели в спомените, парчета, които съединени, представят картината за нещата такава, каквато е била.

Ривка Узиел-Криспин носи спомена за съдбата на ямболските евреи, за преживяното от тях в едни страшни и пълни с неизвестност години. Родена е през 1938 г. в Ямбол. Баща й е аптекарят Марко Криспин – „до фашистко време“, както тя се изразява, той работи в аптеката на гърка Нуриян,, а майка й е домакиня, както е обичайно по онова време. „Баща ми беше и цигулар, написал е две оперети и имаше в Ямбол оркестър – тези две оперети са поставяни тук в читалището. Баща ми беше много популярен, авторитетен човек в Ямбол“, спомня си онези Ривка Криспин.

2wwДядо й по бащина линия притежава банята в еврейската махала, недалеч от синагогата, дн. Художествена галерия. Едва по-късно построяват втората баня до градината, която знаем като минералната баня.

След като влизат в сила законите на фашистката власт, на евреите е забранено да заемат ръководни длъжности. Собственикът на аптеката Нуриян прилага ефикасен номер – по документи фармацевтът Марко Криспин, завършил в Страсбург и владеещ перфектно немски и френски език, работи неквалифицирана работа отзад в склада, а на практика всичко си остава по старому – той пак си е аптекар. В един момент идва и комисия от София, която извършва проверка – чуди се какво прави този евреин в аптеката и излиза с констатацията, че се нарушава законът. Гъркът Нуриян обаче си държи на своята версия – евреинът чисти отзад и няма нищо общо с аптекарството. Така Марко Криспин си остава аптекар до 1942 г., когато заедно с всички еврейски мъже е 3wwwотведен в трудов лагер в Пирин – т. нар. трудова повинност. По същото време излиза закон – евреите да бъдат изведени от селата и да живеят компактно. В Ямбол се събират бабата и дядото на Ривка по майчина линия от Елхово и чичо й, който дотогава живее в Зимница. Братовчед на баща й предоставя една стая на семейството на Ривка. Половин година по-късно пристига заповед за изселване –  малкото момиче и майка й трябва да бъдат изведени от Ямбол – посоката е Кърджали. Потеглят с каруца, теглена от волове. Там ги оставят, майката търси къде да се установят, а и момиченцето е болно. Показват й къде живеят евреи. Тя чука на вратата, но недоверчивите обитатели на къщата искат първо да проверят дали наистина е еврейка, както твърди. Питат я кой еврейски празник е, а тя не може да отговори – от твърде дългото пътуване е загубила ориентация във времето, припомня си случката Ривка Криспин. Малко са спомените на невръстното дете от престоя в Кърджали – направило й силно впечатление, че имало много хора с ранени крайници – „май ги носеха от фронта“, предполага тя. По него време точно фронт, където да воюват български войници няма, но вероятно 4-wwwранените са били от пребиваването им в т. нар. „нови земи“, предоставени за администриране на България. По-късно Ривка разбира, че в Кърджали властите събират евреите, с които да попълнят бройката на онези, които изпращат в трудовите лагери. Тя и майка й са оставени да чакат, а през това време идва разпореждането да заминат за Поморие.

Защо Поморие? Там има българин, прогерманец, който продава лекарства на немския фронт. Ала за да отвори аптека, и тогава се изисквало да разполага с магистър-фармацевт. Бащата Марко владее отлично немски от следването си в Страсбург. Та този българин – търговец на лекарства, го извежда от лагера и съдейства за преместването му в Поморие. В крайморското градче е доведено и семейството му и така те отново се събират. „Там бяхме три години, живеехме в една къща с  гърци – те ни взеха. Много се сприятелихме с тях, до ден днешен сме много добри приятели. Има внучки, най-добри приятели сме с тия внучки“, споделя Ривка. Тя помни как през комунистическо време майка й пращала колети на тези хора, неща за ядене.

След периода в Поморие и смяната на властта семейство Криспин се връща в Ямбол, но няма къде да се установи. Братовчед на баща й, лекар, строял къща, но вече бил заминал за Израел и предложил на Марко Криспин да се настанят в нея. Тогава той започва да работи като фармацевт в популярната в града Гурджева аптека. „Брат ми се роди в Ямбол през 1946 г., през 1949 г. заминахме за Израел“, ориентира събитията във времето Ривка. До тогава баща й е аптекар в Ямбол, имал е и ученички. „С Гурджев бяхме като семейство, много се обичахме, много се събирахме заедно. Особено с дъщерята“, спомня си моята събеседничка.

Когато напускат България, баща й работи в Гурджевата аптека. „Комунистите му правиха много спънки, не му даваха да си отива. Когато отидохме в Бургас, за да заминем, те го спряха. Казаха му – не си издал аптеката, не можеш да си отидеш, а това не беше вярно“, спомня си тя. Три дни семейството му е на парахода без него. Всички ямболски евреи били заедно, казвали – „без Марко не заминаваме“. След като подписва каквито декларации трябва, на баща й му разрешават да замине. Докарват го с лодка, за да настигне кораба. Баща й никога повече не се връща в Ямбол, но „с майка ми, леля ми и брат ми дойдохме след 20-тина години“, спомня си Ривка. Спомените й за родния Ямбол са много топли и нежни, каквито само детството може да остави. Видели къщата, където последно живеели. Сега са я направили на три етажа, отдолу има сладкарница – „много ми харесва, че там се продават сладки неща“, казва тя.

В Израел всички били новопристигнали. Семейството се заселва се в град Рамле. Завършва гимназия, постъпва в университет, учи литература. 37 години работила като гимназиална учителка. След като вече има 4 деца и 13 внука, започва да учи изкуство. Талантът й е наследство от баща й – той освен че свирел на цигулка, и рисувал много хубаво. Казал й: „Искаш да бъдеш артист, не може половинчати неща – трябва да учиш изкуство, както се полага.“ Изкарва 4 години в академията и на 54 години Ривка оставя учителството и отива в Африка. „Сега съм в Африка, в Уганда. Започнах да преподавам в университета там и да правя една специална изложба, наречена „Друго яче, но едно“ – това е изложба на всички учители от нашия отдел по рисуване – 60 учители. Работя към най-големия университет в столицата на Уганда. Всяка година през февруари съм там, правя тази изложба, която е много значима и после, като имам време – давам уроци, отивам отвреме-навреме по селата, рисуваме с децата. 25 години правя това, много го обичам. Обичам Африка и цветовете, цветът е живот“, споделя Рифка. И изповядва своето верую: „Ако живееш – да си доволен, че живееш. Защото всеки ден е като един подарък – подаръкът го взимаш, отваряш го полека-полека, миришеш, пипаш, радваш му се, защото не знаеш дали утре ще ти дадат подарък. Така живея аз.“

Преди 7 години съпругът й умира. Години след това получава телефонно обаждане, първоначално дори не знае с кого говори. Това е Шаки, настоящият й приятел – също евреин от България, софиянец. Били са приятели, когато е 17-годишна, тогава е искал да се оженят, но майка й настоявала, че трябва да учи. След това 60 години не знае нищо за него. През това време той е бил изпратен от Израел в САЩ, там преминава животът му. Преди 4 години Ривка прави изложба в София и получава телефонно обаждане: „Идвам за теб“. Така една любов с 60-годишна пауза се случва в изпълнения с превратности и чудеса живот на Ривка Криспин, която неотдавна направи своя изложба и в родния Ямбол.

Светлана Чамова

About the Author :

1 Comment to “Ривка Узиел-Криспин: Всеки ден е като подарък – радваш му се”
  • ямболлия
    July 26, 2019 - Reply

    Моите уважения към госпожата,но еврейската баня не е нито първа,нито единствена за времето си. Тя говори за минералната баня,възникнала след еврейската . Това става през 1936 година. Но минералната е построена на мястото на стара турска баня,съществувала от 15-ти век до 1934 година,когато общината я откупва от собственичката,туркиня. Там се открива минерална вода и за 2 години е построена минералната баня,върху турските основи.Имало е и още обществени бани преди 9 септември 1944–Андоновата,в Каргона,2бани ,на брат и сестра в Аврена към мелници,ползвани от гражданите и т. н. Иначе разказа ,за живота и е много богат и емоционален. Да е жива и здрава. Ямбол се гордее с такива личности.

Leave a reply