Режисьорът Костадин Бонев: Голяма част от успеха на “Далеч от брега” се дължи на това, че е заснет в Ямбол

DSC_0964Режисьорът на снимания преди две години в Ямбол филм „Далеч от брега“ Костадин Бонев спази обещанието си и направи предпремиера на филма тук.

Пространството пред Безистена се превърна в киносалон на открито, но по-голямото вълнение за ямболлии беше срещата с екипа. Режисьорът  намери добра дума за всеки от екипа и представи и повика пред екрана всички ямболски участници.

DSC_0984„Хубаво е да се знае, че един подобен филм е плод на къртовските усилия на близо 100 души екип в продължение на няколко години. Това е нещо, което много рядко се отчита, и затова исках на всяка цена да го кажа“, каза той и допълни: „Ние сме задължени на Ямбол и на ръководството му за това, което направиха за нас. В Ямбол ние получихме не само помощ, ние получихме подкрепа. Така, както ние сме се чувствали тук спокойно, рядко се случва на филмов екип да работи. Ако след края на прожекцията вие счетете, че филмът е добър и ви е харесал, искам да знаете, че голяма част от успеха на филма се дължи на това, че той беше заснет в Ямбол“.

DSC_0971Костадин Бонев не пропусна да благодари и на Драматичния театър ДТ „Невена Коканова“ и на читалището, където бяха основните снимки. И допълни: „Вие имате късмета да се радвате на един театър с изключително смислен репертоар и с изключително талантливи актьори“.

Режисьорът представи последователно хората от екипа и актьорите. Пред екрана излезе първо операторът на филма Орлин Руевски. Той беше представен като лауреат от последния фестивал на независимото кино в Прага, където филмът „Далеч от брега“ спечели награда за операторско майсторство.

DSC_0992„С това младо момче аз работя вече 20 г., защото той беше млад и зелен студент, когато беше асистент в първия ми игрален филм „Подгряване на вчерашния обед“, каза още Костадин Бонев.

След това беше поканен и звукорежисьорът на филма Валентин Кирилов, с когото Бонев също не се е разделял вече 20 г., „ по простата причина, че аз обичам да работя с най-добрите“, обясни той.

DSC_1017Продуцентът Тони Тодоров, определен като финансовият мозък на продукцията, който е „подсигурил спокойната работа“, не успя да излезе на сцената, защото беше ангажиран с прожекционния апарат.

След екипа беше повикан и главният герой – Пенко Господинов, за когото режисьорът каза, че театрите се „бият“ за него, а от няколко години той има клас и преподава в НАТФИЗ актьорско майсторство. И с него Костадин Бонев работи не за първи път – направили са заедно два игрални филма, помогнал му е и за няколко документални, изиграл е и младия Йовков във филма „Военен кореспондент“.

DSC_1021„Присъствието ни в Ямбол беше голяма радост и с още по-голяма радост идваме тук за първата премиера на нашата обща с вас рожба“, беше лаконичен Петко Господинов.

Във филма участва и актрисата Йоана Буковска, която след това направи и два спектакъла с ямболския театър. „Филмът „повлече крак“ и след снимките направих две представления във вашия театър. И двете са ми много любими, но по-любима ми е „Котката“ (б. р. Котка върху горещ ламаринен покрив“)“, каза тя и покани зрителите да я гледат, ако не са го направили.

DSC_1015„Удоволствие е да се работи във вашия град, има достатъчно спокойствие и тишина човек да си чуе мислите и да си измисли персонажите и страхотна публика, с която да ги споделиш и да ги преживееш“, сподели актрисата..

Костадин Бонев представи и Марий Росен и разказа как го е избрал за филма – наблюдавал няколко негови представления и той предизвикал сълзи в публиката със своята искреност и с неподправеното си страдание.

DSC_1024След това режисьорът представи един по един и ямболските актьори, участвали във филма. За Михаил Лазаров каза, че е направил една роля, която ще изненада много публиката. Пред екрана излязоха и Даниела Райчевска, Николай Вълканов, Петрана Флорова, Цветелина Кънева и Деян Ставрев. „За всеки театър е комплимент една такава голяма, мощна група да влезе в кастинга на един игрален филм“, коментира Костадин Бонев.

Изненадата за ямболлии беше, че писателят Христо Карастоянов играе във филма министър на културата. Режисьорът не скри, че се познава с ямболския писател още от 80-те години. „Убеден съм, че знаете и осъзнавате какво съкровище, какъв автор имате сред вас и можете всеки ден да го срещате, всеки ден да му казвате добър ден и всеки ден да си пиете кафето с него“, допълни Бонев и продължи: „Той направи една поредица от книги от 1984 г. досега, в които той се занимава с историята, но покрай историята с политика и с всичко останало, особено романът „Една и съща нощ“, спечелил овациите навсякъде, където беше представен и беше преведен. Това е един от малкото романи, които бяха преведени в САЩ без българска субсидия. Това е изключително важно и изключително ценно постижение“.

DSC_1056„Това е моят дебют като киноактьор, 5 секунди, броихме ги. Много съм щастлив, че познавам сигурно 40 години Коста Бонев, радвам се, че сме приятели и го каня да идва по-често в Ямбол и да снема и следващия си филм в Ямбол“, каза и Христо Карастоянов.

Костадин Бонев не проусна да извика пред екрана и сценаристката Александрина Игнатова, с която са работили заедно в началото на кариерата им.

Ямболската публика изрази благодарността си за вниманието и жеста с възторжени аплодисменти в края на прожекцията.

Филмът на режисьора Костадин Бонев е по мотиви от цензурирания преди 1989 роман на Евгений Кузманов „Чайки далеч от брега”, определян като откровена сатира на тоталитарния режим. Филмът обаче не е негова екранна адаптация. Историята е за талантлив театрален режисьор (в ролята Пенко Господинов), който е прогонен от столицата и изпратен в малък провинциален театър. Там той иска да постави пиеса, обсебила мислите му, която разказва за група от хора, неотлъчно наблюдавани и живеещи в постоянен страх от наказание. Сценарият на Никола Петков, Евгени Кузманов и Костадин Бонев показва ограниченията, които идват отвън, но и тези, които сами посаждаме в себе си. „Много искам хората да гледат филма непредубедено, тъй като историята, от една страна, е много лична, от друга страна – е опит да се направи някакъв колективен портрет на едно цяло поколение, на хора, които са се занимавали с изкуство и техния сблъсък с официалната власт“, споделя Костадин Бонев. „Разказваме една история, която е универсална и в която става дума за човек на духа, който живее в бездуховно време. „Далеч от брега” е обвит в мистика заради цялостното усещане. Той не е весел, не е предвидим, не ни разказва буквално, а ни оставя да помислим върху него”, допълва режисьорът.
DSC_1031Макар и твърде „млад“, филмът вече е лауреат на редица национални и международни награди, сред които Награда за режисура от Кинофестивала в Ричмънд 2019, Награда на руската преса от Международния кинофестивал в град Сочи 2018, Награда за най-добра поддържаща роля на Стефан Вълдобрев от Фестивала във Валенсия през 2019. Последното признание бе на фестивала в Прага в началото на август тази година, където Костадин Бонев спечели наградата за най-добър режисьор, а приза за операторско майсторство грабнаха Константин Занков и Орлин Руевски.
„Далеч от брега“ тръгва по кината на 13 септември.

DSC_1038 DSC_1046 DSC_1050 DSC_1054 DSC_1059 DSC_1065

 

 

 

About the Author :

1 Comment to “Режисьорът Костадин Бонев: Голяма част от успеха на “Далеч от брега” се дължи на това, че е заснет в Ямбол”
  • Атанас П. Атанасов
    September 15, 2019 - Reply

    Ето каква е истинската картина за театъра и неговия директор Михаил Лазаров:

    http://www.rikoshet.eu/2019/02/25/%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%ba%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5/

    СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА РАЗСЛЕДВА МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ
    25/02/2019
    С писмо № 1638/2019 от 13.02.2019 г. Върховна касационна прокуратура – отдел 02 „Досъдебен” упълномощава Софийска градска прокуратура да разследва министър Боил Банов във връзка с обвиненията срещу него за прикриване на престъпление на директора на ямболския театър Михаил Лазаров.
    Драматичен театър „Невена Коканова” е бил осъден за нарушаване на авторските права на композитора Юлиан Слабаков съгл. влязло в сила решение по гр. дело №35/2018 г. на Апелативен съд – Бургас. Под ръководството на директора на театъра Михаил Лазаров е била извършена кражба и използван чужд авторски текст на пиеса играна от театъра в продължение на четири години. В случая директорът съзнателно е извършил престъпление по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс, въпреки че е бил предупреждаван за това – през м. ноември 2016 г. от Министерството на културата и впоследствие през м. януари 2017 г. от автора Юлиан Слабаков. Вместо да прекрати играта на пиесата той е продължил да прави нови представления с нея в продължение на година и половина след отправените му предупреждения. Явно е, че директорът Лазаров е вярвал, че действията му ще останат безнаказни и е нарушавал закона с ясното съзнание, че няма кой да го контролира и спре.
    Пиесата на Юлиан Слабаков „Бременските музиканти” се играе в ямболския театър от 2013 г. до 2018 г., но без да е посочен авторът на текста. В края на 2016 г. авторът Слабаков открива в интернет клип с части от пиесата, където актьорите изпълняват песни с негови текстове и подава сигнал до Министерството на културата. Слабаков изисква от Боил Банов – тогава зам. министър с ресор „Театри” и Елиянка Михайлова – директор Дирекция „Сценични изкуства”, да направят проверка по случая и съответно, да изискат от ямболския театър официалния текст на пиесата, както и видеозапис на цялата пиеса, респ. да му се изплати обезщетение за неизплатени авторски права. За съжаление зам. министърът Боил Банов и Елиянка Михайлова вместо да разпоредят проверка, просто информират директора, че срещу него има отправени обвинения и какви са фактите по случая. Така на практика Банов и Михайлова предупреждават директора Лазаров да вземе някакви мерки, за да прикрие следите от престъплението си. Тук е изиграл роля фактът, че Боил Банов е бил дълги години директор на хасковския театър и като такъв се познава много добре с Михаил Лазаров, с когото са били колеги и поддържат все още добри отношения.
    Още на втория ден след подадения сигнал директорът Лазаров се разпорежда клипът да бъде свален от сайтовете на и-нет, в т. ч. и от страницата на театъра и да бъде заменен с нов клип нямащ нищо общо с първия. Новите кадри показват интервю на директора и репетиция на актьорите, но без да изпълняват песните. Пак по това време (края на 2016 г.), директорът Лазаров е възложил на актьора Волен Митев да съчини нови стихове за пиесата, които са били готови вероятно през пролетта на 2017 г., но не са се играли, а само са се използвали като доказателствен материал по време на последвалото съдебно следствие.
    При така стеклите се обстоятелства директорът Михаил Лазаров оформя и официалната позиция на театъра, която почива изцяло на лъжи и измислени от него факти. Започва да твърди, че не е извършвал плагиатство и че въпросният клип с изпълнявани текстове на Слабаков никога не е съществувал, нито е бил публикуван в интернет.
    Най-странното при тези обстоятелства, които недвусмислено говорят за извършено престъпление, е активното съдействие на Боил Банов и Елиянка Михайлова, които всячески са подпомагали извършителя Михаил Лазаров. Те категорично отказват на автора Слабаков достъп до текста на предоставената от театъра пиеса с мотива, че това било „конфиденциална” информация. Позовават се на някакво телефонно обаждане, където неизвестен глас представяйки се за адвокат на ямболския театър им забранил да дават текста на когото и да е, защото бил „конфиденциален”. И Банов и Михайлова най-послушно са се съгласили и изпълнили това, което гласът им наредил. От друга страна отговорили на автора Слабаков, че от театъра не са им предоставили запис на пиесата на CD и че такъв диск никога не е съществувал (!?) т. е. приемат лъжите на директора Михаил Лазаров за чиста монета и застават твърдо в негова защита. Става ясно, че Банов и Михайлова нямат никакъв контрол върху дейността на директора на ямболския театър и не могат да го заставят да изпълни каквото и да е. Нещо повече от абсурдно – те изпълняват това, което техният подчинен директорът Лазаров им нарежда да правят. Изпълняват и нарежданията на някакъв тайнствен глас по телефона представящ се за адвокат на театъра.
    Впоследствие, поради настойчивите искания на автора Слабаков, Банов му отговаря чрез Елиянка Михайлова, че едва ли не проблемът не е на министерството и че било редно авторът да потърси правата си по съдебен път. Нещо подобно е отговорил Боил Банов и на омбудсмана Мая Манолова, след като е станал министър половин година по-късно, в смисъл такъв, че проблемът свързан с конфликта между Юлиан Слабаков и ямболския театър се разглеждал в съдебно дело и докато не бъдело решено делото той не можел да предприеме нищо. Но незнайно защо година по-късно, след като делото вече е било решено и кражбата на текст доказана, Боил Банов отново нищо не предприема. Налице е абсолютно бездействие от негова страна и нежелание да санкционира директора Лазаров. Така всичко си остава по старому – сякаш няма плагиатство, няма престъпление, а директорът Лазаров е едва ли не невинен.
    Не по-малко интересен е фактът, че Боил Банов и Елиянка Михайлова не само са прикривали и подпомагали директора Лазаров, давайки му информация как да се предпази от съдебното дирене. Нещо повече, Боил Банов е плащал за това престъпление. Според данни на експертизата направена от първоинстанционния Районен съд – Ямбол, само за тази пиеса министерството е превело на театъра 256 410 лв. субсидии от държавния бюджет представляващи 90 % от всички приходи за пиесата. (За справка, приходите от продажби на билети за тази пиеса са незначителни – само 34 532 лв.) Т. е. стотици хиляди левове от държавния бюджет са отишли за финансирането на едно плагиатство и престъпление, което няма нищо общо с изкуството. Тези пари са усвоени от театъра и все още не са върнати, въпреки че са придобити незаконно. Няма и министър, който да ги изиска обратно.
    Зловредната роля на Банов и Михайлова се изразява най-вече в това, че в желанието си да подпомогнат директора Лазаров, те са затруднили съда в намирането на истината при последвалите съдебно-процесуални действия. След като Лазаров е бил предупреден и след като е направил необходимото за заличаване на следите от плагиатството, за съда вече е било много трудно да докаже кой от текстовете на пиесата е оригинален – този на Юлиан Слабаков или този на Волен Митев. За щастие, по някаква случайност съдът е стигнал до истината.
    Чрез свидетелските показания на актьора Волен Митев – автор на подправените текстове, съдът стига до извода, че оригиналният клип със стиховете на Юлиян Слабаков е съществувал и се е разпространявал в и-нет и че пиесата се е играла в продължение на четири години с откраднатия оригинален текст на Слабаков. Като цяло Волен Митев се стреми да прикрие престъплението на директора Михаил Лазаров, но без да иска дава данни доказващи правотата на автора Слабаков.
    На първоначалния етап след разкриване на плагиатството директорът Лазаров е насочил усилията си към промяна на текстовете на песните, а впоследствие е накарал автора на новите текстове Волен Митев да лъжесвидетелства пред съда твърдейки, че неговите песни са съчинени не през 2017 г., а четири години по-рано. Но това не е било достатъчно. В желанието си да заблудят съда директорът Лазаров и Волен Митев не са обърнали внимание, че в текста на пиесата има и реплики на актьори извън стихотворния материал, които също са плагиатствани. Точно там съдът е открил много очебийни сходства между оригиналния и подправения текст. Съществуват цели сцени и дълги пасажи, които са преписани дословно от оригиналния текст, което е довело съда до извода, че не е възможно те да бъдат измислени отново от Волен Митев и то 15 години след като Слабаков ги е създал. Очевидно е, че са били откраднати.
    Авторът Юлиян Слабаков е бил безкрайно възмутен от качеството на представения текст на Волен Митев. Характеризира го като абсолютно бездарен и непрофесионален. Пред медиите той изразява възмущението си по следния начин: „Не мога да повярвам, че е било възможно тази глупост да се играе пред публика! Рязали и после лепили всевъзможни безмислици и се е получил един компот – смесица от странни и неадекватни реплики, само и само да докажат, че текстът не е мой. Това са разбойници и крадци, а не хора на изкуството!“
    Този скандал засяга и един друг проблемен аспект от дейността на ямболския театър – представянето на детски пиеси в детски градини и училища, където Министерството на културата няма достъп и възможност за контрол. Ясно е, че представленията в детски градини не се правят от благородни подбуди и с цел да се разпространява изкуство или да се ограмотяват децата. Главната цел на директора на театъра е да получи след това държавна субсидия за уж изиграно представление в театрална зала – поне така се представят нещата в документацията до Министерството на културата. Министерството от своя страна в края на годината отпуска на театъра субсидия за продаден билет два пъти по-висока от стойността на билета. (В минали години тази държавна субсидия е била 3-4 пъти по-голяма). Именно от такива детски пиеси, голяма част от които са плагиатски, театърът прави по-голямата част от своите приходи.
    Колкото до пиесите играни в детски градини, те са със съмнителна художествена стойност. Имитира се игра на пиеса. Малък брой актьори играят почти без декор и без сцена пред 20-30 деца, но после по документи нещата се представят по друг начин – все едно че пиесата се е играла в театрална зала и пред по-голям брой зрители. Главното е да бъде излъгана държавата и да даде повече пари за нещо, което няма нищо общо с изкуството. В Министерството на културата са наясно, че детските пиеси са едно хитро и ефикасно средство за източване на държавния бюджет, но си затварят очите. Вероятно това е така, защото министърът много добре знае, че един ден ще се върне на директорския си пост в Хасковския театър и там ще прави абсолютно същото. Защо му е да се бори срещу нещо, което в бъдеще ще осигурява доходи на театъра му?
    Министерството на културата си затваря очите и за неуреденото заплащане на авторски права на други пиеси представяни от ямболския театър. Такива крадени пиеси, освен „Бременските музиканти”, са пиесите „Политикани” от Рачо Стоянов, „Келчо и царската дъщеря” от Елин Пелин, „Самодива” от П. Ю. Тодоров и др. Авторът на „Бременските музиканти” Юлиан Слабаков вече се е свързвал с дружеството „Театераутор” и оттам са били категорични, че нямат договор с ямболския театър за тези пиеси и никакви пари досега не са били превеждани за авторски права. Само тази констатация е достатъчна директорът Лазаров да бъде подведен под наказателна отговорност по чл. 172а, ал. 1 от НК, но реакция от страна на министерството отново няма. Остава се с впечатлението, че едва ли не съществува негласно споразумение театрите произволно да нарушават законите на страната, а Министерството на културата да ги прикрива доколкото е възможно.
    Изводите от всичко казано дотук са, че директорът на ямболския театър Михаил Лазаров съвсем безпрепятствено нарушава законите на страната, в частност Закона за авторско право и сродните му права, възползвайки се от липсата на контрол от страна на Министерството на културата и най-вече от познанството си с министър Боил Банов, който не само че не го контролира, но и му съдейства с информация, която да го предпазва от нежелани последствия.
    Друг не по-малко проблемен аспект в работата на ямболския театър е безогледното източване на държавния бюджет за неща, които са престъпление – плагиатски пиеси или пиеси с преправени и изопачени текстове нямащи нищо общо с истинското изкуство и култура. Възниква въпросът: За такава ли „култура” отиват парите на държавата? И това ли е лицето на културата, която ръководи министър Боил Банов?

    Атанас Атанасов

Leave a reply