Път през годините: Фабрикант застава начело на футболния „Ботев” – Ямбол през 1943 година

ретро тъкачна фабрика ТунджаЯмболският футбол почти  изчезва по време на Втората световна война и по тази причина всеки факт за изяви на нашите отбори от онова време е твърде любопитен.

На  13 юни 1943 година, след  затишие  от цяла година, в тогавашния вестник „Тракиец” се съобщава за предстоящ мач между ямболските клубове „Ботев” и „Дражев”, като двубоят се очаквал  с голям интерес. За съжаление, хроникьорите са пропуснали  да  съобщят  изхода от ямболското дерби, но пък дават друга, много ценна информация. От нея разбираме, че на 20 юни, през същата тази 1943 година, се е провело  Общо  годишно събрание на спортен клуб „Ботев”, на което  е избран  нов  Управителен  съвет.

спортен клуб БотевЗа  председател  на  клуба  е избран собственикът на огромните мелници  Иван хаджи Петров, а подпредседатели стават  Ташко Стаматов  и  Дончо  Цонков. Цонков  е твърде добре позната фигура  в Ямбол, въпреки  че не е роден  край  Тунджа. Тук, в Ямбол, той вече от доста години е управител  на  кино „Светлина”, така  че и младите, и старите  го познават добре.

Подобно на доктор Петко  Момчилов, който  е  роден  във Велико  Търново, и Дончо  Цонков участва в няколко  ямболски  обществени организации, без, разбира се, да има размаха  на богатия  и  умен лекар, превърнал  се  в  една  от  легендарните  личности  в  града ни.

Любопитно  е  и  друго  около  Цонков, той се сродява с фабриканта Иван хаджи Петров, след като неговият  син  Андрей , роден  през  1940 година, се жени за дъщерята на индустриалеца Мария. Разбира се, по времето, когато става тази сватба, държавата вече отдавна е отнела имотите на Иван хаджи Петров.

За секретар на спортен клуб „Ботев” бил избран Димитър  Димитров, а касиер станал Епаминид Тахов. Една популярна  спортна  фамилия  в Ямбол излъчила  човек  за длъжността на домакина, това  бил Петко  Карагрошев, сам той футболист. Дори  медицински  съветник  имал футболният отбор по онова време, като в тази роля влязъл известният и с участието си в политиката  доктор Васил  Георгиев. Той е бил кандидат за народен представител от Работническата  партия, явявал се е неведнъж на избори, така че действително е солидна фигура.

На Общото годишно събрание на спортен клуб „Ботев” бил избран и Спортен съвет, в него влезли: Здравко  Михайлов, Борис  Апостолов  и  Янко Сотиров, както и Контролен съвет, включващ  Юрдан  Тапов, дълги години данъчен служител, а  също и Димитър  Грудев и Иван Тенекеджиев.

Твърде  широк  кръг  хора  поели  ръководството  на „Ботев”/Ямбол/, за когото някои в спомените си твърдят, че бил отборът на по-бедните запалянковци. Избрани  били и  петима ямболлии за съветници, като това са: Атанас  Игнев, Коста  Михайлов, Димитър  В. Пловдивски, Любен  Милков  и Никола Ж. Иванов.

От  тези  съветници  голяма  следа  в  ямболския  футбол  и изобщо в спорта в нашия град, остави  Атанас Тотев  Игнев. Бай Наско в продължение на поне 60 години сътрудничи на местната  преса  с  репортажи, очерци, дописки  на  най-различна  тематика, като най-често темите  са  от  терените, пистите  и  залите  в  Ямбол. И не само в Ямбол, защото  Игнев пътуваше  понякога  и  при гостуванията  на нашите тимове.  Той и сам е бил футболист, бе изключително  сладкодумен  и  темпераментен  събеседник, притежаваше  удивителна енергия  и  колосална  памет,  и до 95-годишна  възраст  бе на линия  из зала „Диана” или  на стадион „Лъсков”.

Избирането  на  фабриканта  Иван  хаджи  Петров  за председател на спортен клуб „Ботев”  е, поне за мен, изненада, тъй като неговият баща – Петър хаджи Петров, не е имал сякаш никакъв афинитет към спорта. През  1929 година старият  фабрикант (всъщност  той  е  само на 58 години)  умира, погребан  е в  двора  на предприятието, което  е разположено  на  десетки  декари, непосредствено  до  днешната  железопътна  гара.

В  годините  преди  9 септември  1944 г., Общинският съвет не оказва никаква финансова помощ  директно  от бюджета  на града за спорта и за спортистите. Стоян  Митев  действително  помага  за  даването на място  за тенис  корт  в градската градина  през  1937 година, но нито футболни, нито тенис  топки  са купувани с общински пари. При това положение, остава ентусиазмът на самите състезатели, както  и  отпускането  на  някой  лев  от  страна на ямболските  търговци  и  фабриканти, за да могат „Дражев” и „Ботев” да пътуват за своите мачове.

Още повече, че „Дражев”, дошъл на мястото на футболен  клуб „Слава”, играе в елитната група на държавното първенство през  1936 година и прави няколко големи мача, намерили отзвук и в столичната преса.

По сведенията, с които разполагаме, Иван хаджи Петров, роден през  1911 година, е първият фабрикант, който е избран за председател на спортен клуб в Ямбол. Към 1943 г, когато той застава начело на футболен клуб „Ботев” е все още в младите си времена, на 32 години е, чудесна възраст , в която зрелостта е настъпила, ала младостта не е изчезнала.

Иван хаджи Петров умира през 1980 г., на 69 години. Видял е много през живота си, както и много промени са настъпили през тези десетилетия в ямболския футбол. Той дълго време се влачи из трета дивизия, след това се мотае в долната част на таблицата във втора дивизия, за да стигне най-сетне до звездния си миг. Това е през пролетта на 1969 година, когато „Лъсков”/Ямбол/ влиза под ръководството на старши треньора Никола Коларов-Отчето, в майсторската „А” група. И ще остане в нея три сезона, но това вече е съвсем друга история….

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply