Пътят към Европа: Един ден по улица „Юндола” или избавлението на Каргона

КаргонаОгромните насипи  с пръст, направени заради работите по  Водния цикъл, не им пречат. Те  също си имат работа,  те са като странни артисти, артисти на свободна практика. Докато двама-трима се мотаят горе по насипите, друг действа  в ниското. Явно има опит, металотърсачът не стои като чужд в ръцете му, и с него прислушва сантиметър по сантиметър земята.

Петък е, 13-ти, но защо пък този да не е денят, в който ще захлеби , напипвайки някое метално туловище? Друго имане тук няма да намери, дори да е страхотно развинтена фантазията му. Улицата, от която го гледам, е „Юндола”. Отчаяна улица, тя други времена май и не помни. Сега обаче ще и излезе късметът, най-сетне пари от европроектите ще  пратят „Юндола” в цивилизацията, и в къщите по нея ще има и „мръсна” канализация.

Комплекс ХалеСтранно постижение в първата четвърт на 21 век, но това е хавата – при комунизма в Каргона всеки кмет обещаваше сбогуване с отходните ями, после времето отиваше на Изток, някъде там, към развитото социалистическо общество. Отходните ями, прекръстени междувременно на септични, оставаха. За много от къщите в Каргона, може би за по-голямата  част.

Хората, раждани в тоя квартал, наричан най-стария и най-борческия, обичат да се гордеят, че тук са раждани, през годините обаче методично се пренасяха към новите жилищни комплекси. Там, където преди  9 септември са били бахчи, кър, само не е и жилищен квартал. Родовите спомени, както и другите, за това как турчин не е смеел да замръкне в Каргона, са красиви и горди, но няма как да не ти писне без нормални условия за живот.

Когато все още всички ходеха по баните из града, това вървеше – като сте на един хал, няма как и какво да придиряш.

Панелните жилищни комплекси, които сега мнозина проклинат, тогава, в началото на 70-те години на миналия век, бяха изхода, спасението  от  тая безначална и безкрайна ориенталщина.  Там, след гробищата, бе друга пиеса  – баня, тоалетна, парно.  Духът на  Георги Дражев, а при някои и родовата кръв, пулсираше, но Каргона  се опразваше.

„Дадоха ни апартамент”, това  бе една от най-важните пароли на 70-те  години. Панелите излизаха на две смени от Строително-монтажния комбинат, и след  „Графа”, се появиха „Диана” (за известно време воден като „Велислав Драмов”, както и като „Мраморно море”), а после и „ Халето”. ” Халето”  бе кръстен на източногерманския град  Хале, с който не помня какво ни бе вземането-даването, всички от онова време си знаехме, че сме побратимени с Андижан. Имаше и паметен камък пред най-елитния хотел в  Ямбол „Тунджа”, който трябваше да напомня и на бъдните поколения, че именно там е посрещната първата братска делегация. Най-големият магазин  също бе наречен „Андижан”. Не пропуснаха да назоват на побратимения град  от СССР и сладкарница, и тя на пъпа на града.

Ямболските комунистически величия се бяха увлекли доста с тоя Андижан. Имали са може би едно наум, защото побратимяването  с  Шерадз, макар от също братска Полша, си е било не особено сигурна история. Самата история после го доказа – Едвард Герек омота конците, „Солидарност” плисна по площадите на католическа Полша, и трябваше Кремъл да се разправя и с този фланг, както преди това  с Унгария през 1956 г., а през 1968 г. и с Чехославакия.

Така че за побратимения Шерадз от Полша се полагаше нещо скромно – ресторант. И то така, пристрани, след  площад  „Боровец”.  Дотогавашното име на ресторанта бе хубаво – „Сакар”, но не може интернационализъм  да се прави само на голи приказки. За Хале имаше и още нещо, освен жилищния комплекс – нова и голяма, като за соцстандартите, бирария. Лъскава, даже луксозна, и поради тая причина имаше период, в който не пускаха вътре клиенти  по къси гащи.

Та така – вървя по епичната улица „Юндола”, топло е, но тя си е наводнена още тук-там, а и не се вижда никакъв строителен патос, въпреки  че е  едва 11,15 часа. Има нахвърляни тръби, но може би не е този подходящия ден за действие- не само че е петък, но е и 13-ти. Даже кръчмата не работи на тая „Юндола”, табелата стои, има трибагреник забучен на покрива й, но е мъртва.  Каргонските кръчми също са избелели отдавна, както бунтовните спомени – сега можеш да обиколиш целия квартал,  и я намериш две-три пивници, я не намериш.По-сигурно е второто. В самото читалище , някога „Янко Кирчев”, сега „Пробуда”, един съученик държи нещо като ресторантче, нещо като пивница, и май това е алкохолният пейзаж.

Преди  миналата в запаса кръчма ”Юндола”, по улицата  къщите са като спаружени. Тротоари няма, асфалтът е пожелание някакво, а и в тая мешавица между кал и вода, не може да се разбере дали поне паваж  са слагали някога. Виждам една голяма, нова, скъпа къща, което ме озадачава, но тук имотите се продават евтино, а и човекът вероятно си е направил сметката, че тоя  Воден цикъл все някога ще стане. Над 93 милиона лева бяха предвидени за него , не може да се стопят всичките по веригата, точни са му изчисленията.

В другите къщи времето  е спряло някъде към края на 60-те години, щом тази, на която стои табелата „Образцов дом” е жива мъка, и нужникът се е изпъчил близо и точно срещу  улицата.

„Дадоха ни апартамент!”. Как няма това е да е епохално събитие, след като тук, на „Юндола”, а и в много от къщите в другите ямболски квартали, да си скъсаш задника от работа, няма как да насмогнеш на майстори и на материали , за да прекараш сам канализация. А тия в Каргона, нямаше и за какво да се прикачат, така че нито заемите за направа на мръсен канал в двора им, нито други чудеса, щяха да променят картината.

На улица „Тетевен”, която  е сравнително  далеч от „Юндола”, също няма наплив на строителни работници. Там не му е и времето, защото оставало да се положи само асфалтът. Така поне твърди мъжът, който е на припек  пред къщата си. Асфалтът щял да стане през август, обяснява каргонлията, който решително е над  70 години.Но знае къде живее, и името си знае, и международното положение. Дано  да знае и нещо за телефонните измами, за да не остане без парите, които е приготвил за повикването от Оная.  И на „Тетевен”, съответно, нямат още нормални тоалетни  и бани – отходните ями си действат. Преди им взимаха по 20 кинта, за да ги почистят, не вярвам цената да е паднала. А преди години един на улица „ Г.Шейтанов” ми показваше тия пусти ями, имаше три броя, и сметката  не беше весела, защото  се плаща почти всеки месец. На „Тетевен” е едно, на близката до нея „Оборище” друго. Ситуацията е загадъчна – фирмата е ударила една лента, за да не може да се преминава с автомобили. Аз  съм пешком, но улицата  е  потънала във вода, така че не мисля да се правя на човека-амфибия.

…Оня циганин, с металотърсача,  действа  без пауза. Може и да е чул как в Панагюрище именно при строителни  работи  са открили  Златното съкровище. Доста работа го чака, ако ще рови из всичките тия тонове пръст. И то без поне едно шише от пивница „Юндола”, която някога май се е казвала „Ян Хус”…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply