Пъстрият калейдоскоп на културата в Ямбол

kultura-1Динамична и повече от интересна беше току-що отминалата 2017 г. за духовния живот на Ямбол.

Добра бе тя за най-утвърдените

ямболски писатели.

Георги Господинов стигна до световен връх – по неговия разказ „Сляпата Вайша“ бе направен анимационния филм на Теодор Ушев, който бе сред номинираните за „Оскар“. Най-прочутият ни съвременен писател винаги е отбелязвал, че е от Ямбол, а прототипи и топоси от родния град се срещат на не едно и две места в творбите му. В началото на юни, за пореден път, той се срещна със съгражданите си, свои почитатели. Остави спомена за един смислен и мъдър разговор за истински същественото, което трябва да е и темата на голямата литература.

Годината бе щедра и към двамата безспорно най-утвърдени ямболски писатели, живеещи тук, сред нас, а не някъде надалече – Любомир Котев и Христо Карастоянов. В големия салон на Българската академия на науките Любомир Котев получи националната литературна награда „Захари Стоянов“ в Деня на народните будители. През пролетта бе премиерата на книгата му „MULTA PAUCIS“, която е пореден пример за интелектуална обхватност, синтез между есеистика, философия, публицистика… Преди това изданието бе представено във Виена в дом „Витгенщайн“.

В началото на 2017 г. Христо Карастоянов представи в Ямбол романа си „Послепис“, излязъл в края на предходната година. За него той получи и първата награда на портал „Култура“. Книга, издадена няколко години преди това – „Една и съща нощ“, отново със силен ямболски привкус в лицето на анархиста Георги Шейтанов, бе номинирана за наградата „Балканика“ – конкурс за балканска литература. Същият роман в първите дни на тази година ще бъде пуснат за продажба в най-голямата виртуална книжарница в света Amazon.com.

Благосклонна бе 2017 г. към ямболските майстори на словото.  Излезе от печат и имаше премиера тук романът на Илко Капелев „Postskriptum. Убежище за роман“. С нова книга из дебрите на ямболското минало за пореден път заяви себе си Борислав Ненов – „Когато Безистена беше хали“, очакваме представянето й. „Очарованието на думите“ е заглавието на новото издание на поета Тенко Тенев, който получи националната награда „Златен век“, а и бе преизбран за следващите 5 г. за председател на местното дружество на писателите. През годината нов роман изкара на бял свят пишещият актьор Волен Митев – „Добрия, Лошия и Мария“, много приятна бе премиерата на стихосбирката на Ненчо Добрев „Последното такси на града“. Излезе книга на Димитър Яръмов по повод 75 г. от рождението му, издаден бе сборникът със спомени за Стефан Чирпанлиев „Един живот не стига“. Ямболската четяща публика не може да се оплаче от интересни писателски срещи. Лично се запозна със Захари Карабашлиев, авторът на най-продавания в момента български роман „Хавра“. Интересно бе съприкосновението с поезията на Мария Донева. Стойностни, но с много скромна посещаемост бяха срещите от инициативата „Ямбол чете“ – Момчил Николов, Милена Фучеджиева, Ина Вълчанова, Силвия Чолева и Галин Никифоров бяха автори и най-вече личности, които си струваше да бъдат възприети на живо. Ала ямболските писатели – членове на Дружеството на писателите, проявиха висша степен самодостатъчност и както редовно присъстват на представянията на нискоразредни автори, така и тотално отсъстваха от възможността да влязат в съприкосновение с творци от друг порядък. Тъкмо обратната тенденция се забелязва при

kultura-2художниците

– те проявяват и завидна солидарност към изявите на своите колеги от Ямбол, и интерес към гостуващи творци от страната. Защото без значителна доза любопитство и способност да се съизмерваш с другите, по възможност с по- и най-добрите, няма как да си истински творец.

Предимство е, че в гради ни интензивно организират изложби три галерии. Това са умножени по три възможности изкушената публика да се среща с красивото. За жалост обаче след звъна на чашите с вино при откриването на поредната изложба залите са предимно празни. Но вероятно това е проклятието на провинцията. Разбира се, ще бъде фалшиво приповдигнато, ако се каже, че всичко е било класно. Има и повторяемост, има изчерпване и понякога шестване на едни и същи картини из различни изложби. Има и открояващи се събития или творби на общия фон.

Двайсет изложби организира през 2017 г.  Художествена галерия „Жорж Папазов“-Ямбол. Две от тях са традиционни – „Светлината“ по време на празника на Ямбол и Коледната изложба в края на годината. Към традиционните прояви спадат и международната фотографска изложба по време на „Кукерландия“, и изложбата от нарисуваното по време на международния пленер „Певецът на Тунджа“.

Имаше самостоятелна изложба на фатално напусналия ни през същата година Ташко Попов – „Реката“, посветена на учителя Стефан Бъчваров, а тази на Кольо Инджов и фотографската „Видения“ на Александър Иванов бяха част от събитията по време на „Кукерландия“. Юбилейни изложби направиха Боряна Чапърова и Николай Тотев. Забележителна бе експозицията от творби на Стефан Бъчваров, посветена на 110 г. от рождението му. Дълго ще се помни със своята различност арт проектът на двете руски художнички Наталия Корчемкина и Инна Рогова, които живеят и работят в Стефан Караджово. Много ямболска беше камерната изложба „Будителят от Ямбол“, посветена на Ради Колесов.

В галерия „Кирил Кръстев“ много стойностна самостоятелна изложба направи Калин Ангелов. Ще се запомнят изложбите „Абстракцията“, „Знаци“ на Радостина Колева, „Портрет“, Рисунка“, редом с традиционните Пролетен, есенен салон и Коледна изложба.

В арт галерия „Стойчев“, която в самия край на годината се пресели на ново място, традиционно се представят интересни, различни, подбрани с  много вкус неща. Към запомнящите се и различни експозиции спадат мозайките „Балкански мостове“, „Магията на акварела“, абстракциите на Христо Бозуков „Нещо такова“, Пролетният салон.

И любителите на

chelen 12театралното изкуство 

не могат да се оплачат през миналата година. Театралните празници „Невена Коканова“ през юни и все още нуждаещите се от утвърждаване Есенни театрални празници, посветени на Деня на християнското семейство, дават възможност за кратко време да се види много, макар и не равностойно. Що се отнася до продукцията на Ямболския драматичен театър, то тя обичайно трудно надскача нивото на посредственото. Тази година обаче, уви единствено под егидата на ямболския театър, защото иначе в постановката няма нищо ямболско, бе създаден ярък, стойностен спектакъл, истинско украшение за всеки театър – „Тайната на един Дон Жуан“ на Валентин Красногоров. Михаил Бибалов и Албена Павлова правят силни роли, прекрасна режисьорска работа на Надя Асенова.

Що се отнася до гостуващи театри – не можем да се оплачем. Конкуренцията между наличието на двама организатори на такива прояви – Държавният драматичен театър и частната фирма, направи програмата наситена, изборът за публиката – значителен. Ала постави и друг проблем, съвсем не е само ямболски. Все по-често ни атакуват комерсиален тип представления, сложили с големи букви на афиша името на известен актьор, който да служи като стръв за зрителя. Но онова, което му се поднася, често пъти е обида за неговия интелект – лоша актьорска игра, безвкусица и пошлост. Когато това са продукти на частни начинания, зад които се крие средство да се спечелят пари на гърба на звездни актьори, резултатът не е изненадващ. Когато обаче са дело на авторитетни театри, е лошо.

2017 г. бе знаменателна за Куклен театър “Георги Митев“-Ямбол. Той отбеляза 60-годишен юбилей и получи Голямата награда на Ямбол. По време на юбилейното 20-то издание на Куклено-театралния фестивал „Михаил Лъкатник“ уличните театри прелестно завладяха центъра на града. В края на годината в Ямбол бе сниман

kultura-3филмът „Далеч от брега“

,което предизвика не малко емоции у ямболци. „Веселото кебапче“, сградата на читалище „Съгласие“, съдебната палата и парка бяха местата на снимките, които с нетърпения чакаме да разпознаем, щом лентата бъде готова и пусната за разпространение.

Музиката

в различните й жанрове и разновидности имаше с какво да изкуши ямболската публика. Юбилеен 50-ти сезон отбелязва камерен оркестър „Дианополис“, чиито концерти се радват на верни почитатели. 50-годишен юбилей ознаменува Ямболския духов оркестър. Музикални празници „Златната Диана“, Фестивалът на Тракийското хорово изкуство се целят в малобройна и специфична публика. Затова пък поп и рок музиката събира без проблеми стотици и хиляди под открито небе или в зала, особено когато е от световна величина. На концерта Deep Purple’s Night на легендата Иън Пейс в  края на октомври в зала „Диана“ се стекоха фенове от цялата страна. Дълго ще се помнят концертите за празника на Ямбол: „Гласовете на „Рейнбоу“ с вокалистите на „Рейнбоу“ Греъм Бонит и Дуги Уайт; на вокалиста на група „Тото“ Боби Кимбъл, на родните „Сигнал“ преди това, самостоятелния концерт на „Диана експрес“ и нашия Митко Щерев на сцената в парка.

Ретроспекцията на изминалата година показва, че в Ямбол може да се живее смислено, интересно и духовно наситено, ако човек го иска и го търси. Ако идеалът му за отлично прекарано свободно време не се свежда да удари лактите на маса, отрупана с напитки и мезета. Защото ако е от последната група, и в центъра на Париж да бъде телепортиран, духовният му кръгозор ще е същият – кръжащ край нулата.                                                                                                                                                                                      Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply