Първите адвокати на Ямбол

атестат за завършено образование на Захарий КоняровСлед подписване на Берлинския договор Ямболски окръг заедно с Новозагорски, Бургаски, Айтоски, Анхиалски и Месемврийски окръзи е в Сливенска област. Още преди Априлското въстание Сливен е втори по важност и численост град след Пловдив в Южна България. В периода на временната руска окупация, когато се полагат първите грижи за съдебното дело в българските земи, в Сливен е избран Губернски (областен) съд, открит тържествено на 20 август 1878 г. От този момент в съда в Сливен започват да практикуват и първите местни прошенописци, ходатаи и повереници. В района на действие на съда влиза и Ямболски окръг, от което следва, че първите повереници от ямболския регион попадат под юрисдикцията на същия съд. Със сигурност може да се твърди, че зараждащите се на този етап Сливенска и Ямболска адвокатура бележат един своеобразен общ начален момент.

Сериозна спънка за функционирането на съдебната организация през тези първи години е доминиращата неграмотност сред населението. Точно това принуждава народът все по-често да търси услугите на добри защитници и да гледа на тях като на спасители.

Правото на защита на подсъдимия е регламентирано единствено в текст от Органическия устав: „Всякой, който излиза пред едно съдилище, било гражданско, било углавно, има право да повери отбраната на съветник (адвокат), който да говори за него, освен когато има да отговаря в някой разпит.“ Така и според „Временните правила“ и според „Устава“, адвокат може да стане всеки – няма образователен, имуществен, морален или какъвто и да било ценз.

Поставена на такива основи, Българската адвокатура стига до първия български закон за адвокатите – Областен закон за адвокатите в Източна Румелия, подписан от генерал-губернатора Алеко Богориди на 28 февруари 1883 г., а в сила от 1 юли 1883 г. Този закон регламентира цялостно института на съдебната защита в Областта и действа до 31 декември 1885 г., като по-късно заляга в основите на новия Закон за адвокатите (1888г.)

През юли 188г. в Ямбол се издава третото по ред и първо в границите на вече съединена България юридическо списание „Преводна съдебна библиотека“ с издател-редактор Иван Н. Минтов – секретар на Ямболския окръжен съд. Списанието на Минтов е определено като първото българско теоретично правно списание, издавано без прекъсвания в продължение на повече от 6 години.

През 1892 г. Иван Ат. Драгнев, мирови съдия в Ямбол, започва да издава частно юридическо списание „Селски съдник“ и неговата кн. 1 е отпечатана на 1 август в печатница „Тунджа“. До 1944 г. сп. „Селски съдник“ е единственото правно списание в страната, предназначено специално за юридическа просвета на селските общини.

Третото юридическо списание, издавано в Ямбол, е сп. „Преглед“ с редактор д-р Иван Кр. Златаров и Н. Доспевски. След като сп. „Преглед“ спира да излиза, д-р Иван Кр. Златаров започва на 1 ноември 1899 г. да издава вестник „Преглед“ за „административни, икономически и правни знания“ и от бр. 27 се отпечатва в Ямбол.

Благодарение на изброените инициативи в края на 19 в. Ямбол се оформя в определен смисъл (по мнението на някои изследователи) като един от своеобразните правни центрове в страната.

Рождената дата на първия Адвокатски съвет-Ямбол е 18 февруари(3 март /н. стил) 1912 г. Негови членове са: Слав Кожухаров, д-р Димитър Влахов, д-р Петър Брънеков, Георги Попов, Филип Стоянов.

Кои са първите мъже в Ямбол, които се изявяват на този фронт?

Захарий КоняровЗахарий Коняров (ок. 1840-сл. 1901 г.) е роден в Ямбол. Един от малцината ямболци с диплом за получено солидно университетско образование в Новоросийския императорски университет. Образованието му позволява да навлезе трайно в юридическите среди. От месец август 1878 г. става началник на канцеларията на Сливенския губернатор. От 5 юли 1879 г. е на назначен на служба в съдебното ведомство, в периода 1880-1885 г. е секретар на Румелийския върховен съд, а до 1901 г. последователно заема различни съдебни длъжности в ОС-Търново, Сливен, Шумен, Трън.

Иван (Иванчо) Костадинов (ок. 1850 – 19??) е роден накъде към средата на 19 в. Той се нарежда сред малцината българи-адвокати, които започват самостоятелно да практикуват, още докато българските земи са в границите на Османската империя. През 1875 г. пребивава в Одрин и в началото на есента същата година отваря там свое адвокатско писалище. След Освобождението е адвокат-практик с местожителство в Ямбол.

Боян Керемедчиев (1848-1906). След Освобождението е мирови съдия в Айтос и управител на митницата в Анхиало. В началото на 80-те години на 19 в. започва работа като просбописец и помощник-адвокат. Писалището му се намирало на тогавашната ул. „Княжеска“ /дн. ул. „Жорж Папазов“. В периода септември 1889-април 1892 г. е кмет на Ямбол. По време на неговия мандат е построено училище „Васил Левски“ и е открита ж.п. линията Ямбол-Бургас. Прави опит да ограничи наводненията като премахне водните бентове по р. Тунджа. След кметуването си Боян Керемедчиев продължава да практикува като адвокат.

Васил Апостолов е роден около средата на 19 в. Преди Освобождението е член на Ямболския революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание. След Освобождението първоначално е адвокатски помощник, приписван към I Ямболско мирово съдилище.

Никола п. ИвановНикола п. Иванов (1851-1899). Преди освобождението е писар на местния Таен революционен комитет, основан през 1873 г. В дома му се провеждат събрания, складират се боеприпаси, оръжие, дрехи и всичко необходимо за подготвяната ямболска бунтовническа чета. Участва в Априлското въстание. В началото на 90-те години на 19 в. е адвокатски помощник с местожителство в Ямбол. Кмет на Ямбол (1894-1896) и депутат от Народната партия в IX ОНС. По време на кметския му мандат и по негова инициатива на мястото на армейския параклис „Св. Николай Чудотворец“ е положен основния камък на новия едноименен храм. Прави и първата стъпка за увековечаване подвига на ямболските борци за национално освобождение – урежда закупуването от ямболската община на място, където по-късно са препогребани костите на обесените на 29 юни (ст. стил) 1876 г. ямболски революционери Георги Дражев и Жеко Андреев.

Иван Желязков е правист-практик от Касъл гач (дн. Елхово), приписан като адвокатски помощник към местното мирово съдилище. В продължение на два мандата е кмет на Казъл агач. Избран е за народен представител в Четвъртото ВНС. По време на първия му кметски мандат е завършена нова двуетажна училищна сграда с 12 класни стаи и 4 кабинета (през 1970 г. това училище е съборено и на негово място е изградена сегашната сграда на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий). На 3 февруари 1893 г. е сред 15-те души-учредители на читалище „Развитие“. В самото начало на второто десетилетие на 20 в. Иван Желязков отново е адвокатски помощник, но вече приписан към Ямболския окръжен съд.

Васил АврамовВасил Аврамов (1863-1946) е бележит общественик и юрист, банкер, военен историограф, любител-фолклорист и колекционер-нумизмат, пръв български критик в областта на историческата наука, дописен и действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Работи като адвокат, установява се трайно в столицата. Утвърждава се освен като правист със завидна ерудиция, също и като безспорен авторитет в различни други области. Негово дело са няколко стойностни монографии и трудове по средновековна българска история.

Панайот Лолов

 

Панайот Лолов (1849-1918). Представител е на много стар и знатен (болярски) род. След Освобождението работи като държавен служител, бил е и околийски началник на Ямбол. През 1897 г. само той от Ямбол е споменат в Българския алманах за същата година като „адвокат по всички инстанции“. Две от децата му – Сава и Васил, по-късно стават известни ямболски адвокати и общественици.

Георги Попов (1872-1848). През февруари 1912 г. присъства на събранието за учредяване на Адвокатски съвет, избран е за член и председател на първия АС-Ямбол. Избиран е за общински съветник, окръжен съветник и народен представител на тесните социалисти в 16-то, 17-то и в 18-то ОНС.

Васил ВлаховВасил Влахов (1852-1928) още приживе е припознат от мнозина ямболци (най-вече каргонци) като „Каргонския Господ“ и то с основание – животът му преминава изключително във всеотдайна служба на родния край. От 1872 г. до Освобождението е учител, после става първият българин-ковчежник на Земеделската каса в Ямбол (1878г.) Бил е и църковен певец в храма „Св. Георги“. Първи кмет на Ямбол след Съединението. Депутат от Либералната партия в Четвъртото ОНС. След абдикацията на княз Александър I Батемберг е народен представител в Третото ВНС, което избира новия български княз – Фердинанд I Сакс-Кобург-Гота.

Втори път е кмет на Ямбол в периода 1887-1889г. По време на този си мандат става известен с най-значимия си успех – спасяването и запазването на уникалната лонгозна местност „Ормана“ като общинска собственост. В периода 8 февруари – 15 юни 1890 г. Васил Влахов е втори чирпански мирови съдия.

През 1893 г. за трети (последен) път става кмет на родния си град. С определение на Ямболския окръжен съд №108/23.VIII1914 г. му е признато правото на „повереник – помощник-адвокат в пределите на Царство България“, полага клетва и работи няколко години като такъв, а в края на второто десетилетие на 20 в. вече е наложил се адвокат-практик. Утвърждава се като самоук човек, надарен „с бистър, природен ум и идеална честност“, силно прозорлив и ползващ се с всеобщото уважение на своите съграждани.

Христо Чакмаков (1856-1932г). Доживява да види Отечеството си свободно, а след Съединението е избран за депутат от Народно-либералната партия в IV ВНС и в VII ОНС.

В периода 1893-1894 г. става кмет на Ямбол. По-късно за втори път сяда на кметския стол (2 септември-27 октомври 1905 г.), но предпочита пак да го замени за депутатско място във времето преди войните. Приписан е към Ямболския окръжен съд въз основа на дотогавашната му адвокатска практика. Кантората му се е намирала на ул. „Княжеска“ (дн. Ул. „Жорж Папазов). Активен земеделец и през декември 1914 г. става член на УС на Земеделското кооперативно дружество „Напредък“-Ямбол.

Д-р Димитър Влахов (1871-сл. 1947г.) През 1903 г. завършва с докторат правни науки в Брюксел. Професионалните права на адвокат са му признати от Сливенския окръжен съд с Определение № 126/12.IX.1908 г. Приписан е към същия съд с местожителство в Ямбол, където започва самостоятелната си практика. През 1912 г. д-р Влахов става един от инициаторите за образуване на Адвокатски съвет в града и е избран за член на първия Адвокатски съвет-Ямбол.

свидетелството за издържан държ изпит на Стоян Василев ПетевСтоян Василев Петев (1876-19??) Завършва правни науки в Софийския държавен университет през 1912 г. Правото му на адвокат е признато с Определение №37/12 V. 1915 г. на Ямболския окръжен съд и започва самостоятелната си частна практика в Ямбол. През 20-те години е избран за член, подпредседател и председател на САК-Ямбол, както и за член и подпредседател на Дисциплинарния състав.

 

(по материали от изложба, посветена на историята на ямболската адвокатура, организирана от Адвокатска колегия-Ямбол)

About the Author :

Leave a reply