Псевдо

KotevПсевдо, ще рече, лъжовно, т. е. най-незаменимата думичка, като искаме да обясним, да изясним някак, политическото говорене и политическите действия. Псевдо, т.е. лъжовно, ако погледнем по-мащабно на проблема, е всичко у нас, но най-лъжовна е политиката и произтичащите от нея произшествия. И сътворителите на нашенската политика, не ще и дума, са псевдо, та затова е тя не само лъжовна, но и разрушителна. Няма по-неподходяща роля за родния псевдополитик от ролята на съзидател, та е съвсем в реда на неща, като се напъне той да направи нещо свястно, да натвори невъобразими безумия.  Примерите са безброй, накъдето и да се обърнеш, ще се натъкнеш все на псевдоначинания, сътворени от псевдополитици. А са наистина псевдополитици  огромното  мнозинство от родните политици, лесно е да го забележим, като знаем, че политик, по дефиниция, ще рече, знаещ, тактичен и съобразителен човек, надарен с обществен рефлекс и държавническо мислене. Няма такива политици сред нас, или се броят на пръсти, лесно е да забележим и това, та не е  неочаквано, че се множат безумията, или псевдоначинанията на псевдополитиците, казано съвсем точно. И най-навременното, най-насъщното начинание, каквото са, без съмнение, прословутите магистрали, деградира дотолкова у нас, че се превръща в своята противоположност. Точно така е, колкото и куриозно да звучи, щом магистралата, глътнала милиони пари от Европа, още недостроена, вече се ремонтира. Какво, ако не куриоз е това, щом модерните уж комуникации, постигнати с модерни уж технологии, наместо да улеснят придвижването ти чувствително, те спъват нереалистично.

Несекващите ремонти по чисто новото трасе, както и да ги погледнем, са не само абсурд, но и сериозно препятствие за забързания, съвременен човек. Инак погледнато, и магистралите, и ремонтите, са незаменим източник на лесни пари, на бракониерски, откраднати пари, щом лошата, некачествена работа е платена щедро, скъпо и прескъпо, наместо да плаща неустойки бездарният и недобросъвестен строител. Псевдо, с други думи казано, в конкретния случай, но не само в него, са и възложителят, и изпълнителят; грешката, в конкретния случай, но не само в него, както казват, е вярна. Далаверата е ачик далавера, както казват, а сметката плащаме ние, целият български народ, пък и европейските ни партньори, всички сме заложници вече на нашенските псевдополитици и обкръжението им от нашенски мошеници. Въобще, магистралите, Южната дъга и прочее пътни артерии, за които тъй възторжено говори премиерът ни, се изродиха, за да станат от добри начинания псевдопроекти на псевдополитици. И да ни отведат, между другото казано,на най-лъжовното и най-лъжливото място, в дебрите на държавните поръчки и нагласените конкурси, където царува вечен мрак, наместо щедро обещаваната прозрачност. Псевдо, не ще и дума, е и законодателството ни, а подзаконовите актове пък са още по-лъжовни, та законите ни, наместо да санкционират престъпниците, им осигуряват надежден чадър. Най-многообразните и непрестанно роящи се родни престъпници, стават все по-изобретателини в шашармите си, т.е. в разнообразните, печеливши псевдоначинания, благодарение на псевдозаконите и непродуктувната, обезсилена съдебна власт. Тази обществена аномалия, невъзможна за всяко уважаващо себе си, цивилизовано общество, у нас е не просто възможна, а закономерна, щом псевдополитици коват псевдозакони, а псевдодържавници съблюдават спазването им.

Нещо повече, нерядко, тъкмо тези, които са длъжни да спазват най-стриктно законите, защото са техните създатели или съблюдатели се подиграват с тях, при това съвсем безнаказано. И това също е съвсем закономерно, щом псевдозаконодателите и псевдоправниците са недосегаеми, благодарение на имунитета, който сами са измислили и който поредният, нашенски парадокс, приет хладнокръвно от безкомпромисния уж и принципен Европейски съюз. Безобразията, близко е до ума, няма да секнат, докато родният мошеник се радва на комфорта, който му осигуряват съвсем не безкористно родните псевдополитици. Вече няма нищо свято, близко е до ума и това, щом всеки се стреми към лесни и големи печалби, а нехае дали са и доколко са престъпни, като никой не се противопоставя решително на безчинствата му. И мръсотията на безскрупулните, родни печалбари, стигна там, където бе невъзможно да я видим вчера, поквари всичко и всички, не пожали дори святи места като здравеопазването и образователната сфера. Един крещящ пример за безмерната поквара и абсурдната реалност са титаничните, но безперспективни, като че ли, съвсем смислени инак усилия за реформа в здравеопазването. Сблъсъкът на енергичният и непримирим министър Москов с куп престъпни практики и куп заинтересовани тарикати, като че ли, е с предизвестен, фатален край за министъра, на когото вече се присмиват  не само псевдополитиците, но и псевдоколегите. Съвсем навременната, задължителната война с корупцията и корумпираните, оказва се, е не просто нежелана, а невъзможна, въпреки неопровержимите доказателства за безброй престъпления.

Реалността е и красноречива, и направо гротескна, щом е очевидно, че разходите за здравеопазване нарастват лавинообразно, няколкократно в последните години, докато броят на пациентите намалява чувствително. Митът за повишаването на качеството на здравната услуга, не е, разбира се, нищо повече от лошо скалъпен, нашенски мит, т.е. пак нещо лъжовно, щом никой, ама никой, не е забелязал по-добрата грижа. Напротив, все повече пари се пилеят, все по-скъпо е всичко, а здравното осигуряване, в най-широк смисъл, грижата за болния, е все по-ненадеждна, направо мизерно е всичко. Публична тайна е, например, че докато болниците се гърчат в недоимък и трупат все по-големи задължения, милиони, много милиони понякога, плуват в охолство и реализират огромни печалби, пак милиони, много милиони, техните сателити. Не само прословутите, скандално известни фармацевтични фирми, произвеждащи и продаващи лекарства на цени, каквито другаде няма, но и всеки, някак свързан с болничния бизнес. То си е бизнес, при това нашенски, ориенталски алъш-вериш, не само псевдотърговията с псевдомедикаменти на астрономически цени, но и кетъринговата псевдотърговия, да речем. Наскоро, покрай поредния скандал, разклатил една авторитетна, медицинска академия, се разбра, че докато болницата плаща три пъти по-скъпо за златната храна, болните се оплакват от недояждане. А същинският скандал се развихри около съешването на държавната болница с частна клиника, при което кяровете, пак милиони, са за частната клиника, а загубите, милиони, са за държавната болница. Подобни псевдоначинания и псевдообразувания, нека не се съмняваме, има и другаде, но по-страшното е, че е псевдомрежа болничната мрежа. Нароиха се болници напоследък, нови, модерни и нужни, а все по-неефективна болничната помощ, все по-малък периметър покрива, например, но никой не се тревожи от тази аномалия. Струпани са куп болници, каквито поискаш, в големите градове, а в обширни райони, в много общини, в безброй градчета и села вече, няма да намериш не ДеКаЦе, здравен пункт и джи-пи, но и фелдшер или акушерка. Изтичат много пари, разходите растат, а здравеопазването е лошо, много лошо, но никой не иска да промени нещата към по-добро, псевдорадетели  за модерно здравеопазване се подиграват на министъра, наел се себеотречено  с нежеланата от мошениците реформа.

Същото е дереджето, става дума за това всеки ден, и в културата, е в образованието, където също са много, безброй пробойните, в които изтичат луди пари за псевдоначинания, докато не стигат дребни пари за посрещането на неотложните проблеми. Дори само броят на университетите, пък и на преподавателите, измислените университети и измислените преподаватели, е сериозна псевдоигра с бюджета, а изразходването на бюджета пък е най-забавната, най-сладката псевдоигра. Така ще е, не само в университетите, но навсякъде, нека не се съмняваме, че докато има псевдополитици и псевдореформи ще е точно тъй. Няма как да е по-различно, щом и децата се досещат, че ефективните, истинските реформи, се осъществяват от компетентни и честни, непокварени и енергични политици, а не от псевдополитици. Така пространно разискваните и толкова мъгляви реформи, ще се преродят от нещо съвършено безформено в нещо истинско, ако се проведе, преди всичко, що-годе задоволително, поне съдебната реформа. Невъзможни са без нея останалите реформи и ще си останат, без всякакво съмнение, познатите псевдоначинания на познатите псевдополитици, шумно акламирани, но лъжовни, затормозяващи обществената полза…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply