Проф. Панайот Панайотов-Пането: Баща ми беше импресионистично настроен художник

intervu11-Изложбата е на Вашия баща проф. Панайот Панайотов (на 3 септ. 2019 г. в ХГ “Ж. Папазов” беше открита изложба по повод 110 г. от рождението му). Показвате картини, които са семейно притежание, само семейството ги е виждало. Не става ли така тази изложба двойно по-лична за Вас?

-Една от целите е тази – искаме да ги направим достояние на други хора, да се порадват – заслужават го и те, и той като художник, защото като художник той е малко забравен. Умишлено или не – това сега няма да го коментираме. Дълги години, още приживе, той участваше в изложби, но това бяха казионните неща. Такива големи лични изложби, освен тази която беше в Ямбол – първата, когато беше отбелязан 70-годишния му юбилей, той нямаше. Стана в Ямбол, после показа картините и в София. Така че оттогава, след като почина през 1986 г., му свалиха работите от Националната галерия, разпръснаха ги и след това някои изчезнаха, сега не се знае къде са…

-Това означава ли, че е станал жертва на времето, в което е творил?

-Да, такова време беше. Той е интересен с това, че е жертва на времето, просто му се е паднало да живее тогава. Той нищо не е правил…. Обвиняват го, че е най-големият култаджийски художник, защото е рисувал държавници. Всичките ги е рисувал.

-Но те пък са искали да ги нарисува най-добрият портретист….

-Даq и се радваха, че ги е нарисувал. За нито един портрет – като се почне – Георги Димитров, Коларов, Червенков и прочие приближени, не са позирали. Единствено му е позирал само патриархът. Той не искаше да има контакт. Рисуваше ги като ги наблюдава някъде, по снимки… Благодарение на това обаче не го обичаха, не искаха да го показват, завижда ли са…, но това е лично мое усещане. И така той не искаше да показва… Като почина, всичките му работи, които е рисувал в ателието, ние си ги разделихме с брат ми по братски и имаме тези колекции. Преди това тук в Ямбол направихме една изложба за неговата 105-та годишнина, но тя беше повече с галерийните работи, защото баща ми има в ямболската галерия около 30 работи. Тя беше друга изложба– не беше лична, нещата бяха показвани, бяха по-известни. Тези картини никъде не са показвани – от къщи, сега излизат.

-С какво би следвало да бъде запомнен художникът Панайот Панайотов?

-Той е типично български художник. Неподправен. И стилът му е такъв. Наричат го „култаджийски“, „социалистически реализъм“, но всъщност като теглиш чертата, няма нито една картина, като изключим портретите, която да е свързана с онова време. Не че не е искал, не е имал време. Любовта му беше към земя, към пейзаж, към хора, към портрети и той се превръща в един художник на природата. Наследството му е само пейзажи, потрети на любими – толкова. Също така той е един много добър импресионистично настроен художник – към момента на природата, към настроения – такива работи, които френските художници са ги направили 50 години преди това. За  съжаление, модата в Париж в България идва след 30 години най-рано. Иначе като стил си е чисто български художник – българска природа, голяма любов към нея.

Интервю на Светлана Чамова

 

About the Author :

Leave a reply