Проблемът с учебниците

kotev12Нашенският политически театър, тукашното и смешно, и тъжно позорище, всякога понадръзва на фарс, трагикомедия или гротеска, на забавно, може би, и чак вълнуващо, но и стряскащо представление. Нашенският политически театър всякога е театър на абсурда, което е закономерно, щом поредната драматична игра отразява поредната реална или съшита с бели конци драма от абсурдната ни действителност. Нашенският политически театър, би могло да се твърди, създава същински шедьоври на абсурдния театър, щом житейската драма понякога е реална, осезаема, пък и тежка истина, а в същото време е и идиотска измишльотина.

Така е и сега, когато тържествената премиера на новия политически сезон, случайно или не, съвпадна с пошлата премиера на бездарния фарс с учебниците. Толкова лошо скалъпена и тъй некадърно интерпретирана е тази пиеска, че направо се чудя откъде да започна, но инак е сигурно, че не бива да я подминаваме със снизхождение, защото в нея се оглеждат нравите на политическата ни класа. Нахалството, наглостта, гьосуратлъка, ако трябва да бъда точен, защото отново – за кой ли път! – на лековерните се подхвърля измислен проблем, за да покрие той, ако е възможно и доколкото е възможно, действителните проблеми.

Проблемът с шумно афишираното, двойно увеличение на учителските заплати, например, засега е сведено до мизерните десет процента. Не е случайно, може би, че бурята в чаша вода, се вихри тъкмо в образователната сфера! Някой умник, би могло да се предположи, е измъстрил гениалната идея, лесно и бързо, да поуспокои някак и учителите, и родителите, и учениците, като им покаже, че са загрижени за тях, за тяхното самочувствие, за тяхното достойнство. Любимата партия и любимото правителство, разбира се, не друг, блюстителите на демокрацията и толерантността, които няма да позволят никому да ги унизи. Не пошло, не цинично, а профанско и вулгарно е тъй шумно пропагандираното и тъй лошо интерпретираното неуместно, закъсняло, нелепо сиромахомилство, което е смешен анахронизъм днес.

Ако на някой от политическите умници е хрумнало, че то е израз на прословутата толерантност, призвана да бъде още един параван за куп безобразия, трябва да съобщя, че той е сериозно объркан и морално деградирал индивид. Не грижата за толерантността, а цинизма и простотията, предизвикаха скандала с черно-белите учебници, а вече връх на тъпотията е, ако някой си е въобразил, че и подобно безумие би могло да е удобен параван…

Проблем действително има, бързам да поясня, но той не е в това, че са напечатани учебници за богати и бедни ученици, както тенденциозно се шуми, а в печалния факт, че учениците ни, българските деца, отдавна са видимо бедни или видимо богати. Социалното неравенство и разслоението в обществото ни са натрапващи се, очевидно е, че някои от учениците плуват в охолство, докато други се давят в недоимък. Учебниците, цветни или черно- бели, разбира се, са безсилни да променят някак тъжната реалност и да посмекчат поне мъничко смущаващото социално неравенство. Шумотевицата около това дали всеки ученик ще притежава цветни учебници е ненужна, срамна, кретенска, щом чантите, да речем, също са цветни или черно-бели, с галактически цени понякога. Абсурдна е шумотевицата за учебниците, щом цената на чантите варира от петдесет до петстотин лева, а е така и с пособията, пък за облеклото, айфоните, лап-топа, часовниците и прочее дрънкулки е направо неприлично да се говори. Едва ли ще успокоят шарените картинки в учебника дете, което вижда, че съученикът му е въоръжен с телефон, чиято цена е колкото годишната заплата на родителите му! Или като вижда лъскавата лимузина, от която слиза вирнало нос другарчето му, докато то се измъква потно и смазано от претъпканата маршрутка! Но и това, за жалост, не е най-страшното, още много, безброй са примерите, показващи красноречиво, нагледно, крещящо, че еднаквите учебници не могат да успокоят някак подтиснатия  бедняк, че е същинска гавра с това притеснено дете да го заглавичкват дотолкова нескопосно. Още по-релефна е гаврата с нещастните му родители, изстрадващи по-драматично от него безсилието си да му осигурят поне част от нещата, което другите имат, но да оставим това настрана.

Същинският проблем е, че уж безплатното образование отдавна не е безплатно, че всяка есен харчовете около новата учебна година направо съсипват хиляди семейства със скромни доходи! Не по-малък проблем е и това, че грижите около училището и ученика, общо взето, са напразни, щом образованието ни е девалвирало, щом дипломите от авторитетната уж гимназия, че и от неизброимите университети, нямат никаква стойност! Дори платените, частни училища и авторитетните уж, частни колежи, не всякога откриват достатъчно надеждна перспектива за възпитаниците си. А е хубаво, покрай удобствата в тези елитни, скъпоструващи училища, които отдавна работят по свои, елитни програми, както и със свои, елитни учебници, отново да се замислим върху напразната и срамна шумотевица…

Проблемът, бързам да поясня, не е проблем на сегашното правителство, а проблем на всички, които ни управляваха в последния четвърт век и с действия или бездействие допринесоха за задълбочаването му. Проблемът, нека не забравяме и това, е и значим обществен проблем, който още веднъж сочи отсъствието на гражданско общество, способно да се ангажира със значимите проблеми и допринесе за решаването им. Празното дрънкане на празни приказки в момент, който още веднъж, съвсем логично, откроява закономерното репродуциране на социалните неравенства в образователни неравенства, е пример поучителен. Пример, който показва нагледно, както порочните практики и бездействия на държавата, така и безпомощността, пък и безхаберието на обществото. Наместо излишната и цинична шумотевица, преляла в празно дрънкане на празни приказки, трябваше да се говори трезво и сериозно за сериозните неща. Отдавна трябваше да си дадем сметка, например, че хунвенбийският патос, с който разрушихме старата, компрометирана образователна система, не откри перспектива за успешни преобразования.

Напротив, не само останахме верни на националния комплекс и силни в рушенето, а нескопосни в съграждането, но не смогнахме да се отърсим и от комунистическия комплекс, та заменихме едно силно идеологизирано образование с друго силно идеологизирано образование. Чуха се трезви гласове тогава и се мислеше уж как да преобразуваме образователния процес тъй, че новото учебно съдържание да служи на прагматизма, а не на идеологията. Добрите намерения обаче не доведоха до смислени преобразования, напротив, резултатът бе печален, ние не само не въведохме прагматичното в учебно-възпитателния процес, но затрихме най-продуктивните моменти в традицията. Лекомислено зачеркнахме, например, професионално-техническите училища, а намножихме до възбог университетите, за да се стигне да парадокса броят на стругарите в съвременна България да е по-малък от броя на професорите. И още по-големи провали имаме, щом докато мислехме за ромското включване, постигнахме българското изключване, та страната ни от най-образована в Европа, постепенно се свлече до страна с най-неграмотното население. Чуха се, все пак, и сега – това е едничката полза от поредното безобразие! – трезви гласове и в сегашната дискусия. Един пример за това е простичката, но твърде смислена забележка, че наместо да се забраняват черно-белите учебници, трябва да се забранят цветните, да речем, щом са те и по-неекологични, и по-тежки, и по-скъпи. Или друга една забележка, че равният старт в образованието, разбира се, зависи най-малко от шарените картинки в учебника, пък и от учебниците въобще. Или още по-сериозната забележка, че не само не се борим с неравенствата, а ги намножаваме, като прибавяме към социалното неравенство и духовно неравенство.

Идиотизъм е, разбира се, преднамерено и несериозно гъделичкане на суетата на парвенюто, да обявиш, Бог знае как, детето му за по-талантливо от детето на комшията. Подобни практики са отдавна универсални обаче, въпреки очевидното безумие, а и сегашната гюрултия бе предизвикана не от друго, а от нечии лобистки интереси май. Така или иначе, скандалът си е скандал, но нека не ни отчайва, щом има и някаква полза от него, щом провокира, макар и частично, някак спорадично, една тъй нужна дискусия за проблемите на образователната ни система…

About the Author :

Leave a reply