Проблемът със задължителното гласуване

cdc72b444de7Проблемът със задължителното гласуване не е технологически, както вече ни убеждават защитниците на статуквото, а далеч по-мащабен. И съсипващ, може да се твърди, подредения животец на политиканстващите тарикати, който до вчера изглеждаше непоклатим. Колкото и невероятно да е, ударът дойде от там, откъдето бе най-неочакван, щом тъкмо БСП минава за партията най-заинтересована да опази съществуващия ред. Напористо оплювания от свои и чужди Сергей Станишев, оказва се, не случайно е най-успелият в Европа български политик и, със сигурност, не е случайно, че намери отново най-печелившия ход. Перфектният, най-печеливш ход, подчертавам, който е елементарно да схващаме като наказание за ДПС, след като е очевидно, че е наказание за политическата класа въобще. Очевидно е, но само за тези, които са способни да го видят, разбира се, и осмислят, защото преобладават, като че ли, неспособните да виждат и мислят, или поне тези, които упорито се преструват на такива.
За театър, без съмнение, за лош, бездарен, политически театър става въпрос, щом всички повтарят в захлас патетичните фрази на вечния победител Бойко Борисов за вечния губещ. По-внимателното вглеждане в политическите реалности, вижда се от самолет, сочи друго: вечно губещият лидер на БСП се оказва победител, след като той, а не мнимият победител, може да състави правителство, да речем. Горе-долу същото е положението и сега, след евроизборите, щом ПЕС, въпреки домашната шумотевица, чувствително подобри резултата си. Несекващият вой срещу Станишев, в крайна сметка, е най-категоричното доказателство, че е силен, а не слаб лидер, който бърка нечии сметки, не нашенските, дребни сметки, а големите, геополитическите. Очевидно е, но пак ако имаш очи, за да виждаш, и глава, за да мислиш, че най-ожесточено настояват за оставката на лидера на БСП тъкмо тези, които са най-заинтересовани партията да се ръководи от слаб, безпомощен лидер.
Трябва да са луди Бойко Борисов, реформаторите и прочее кандидати за властта, ако се стремят към укрепването, а не към съсипването на партия, която е в нокаут, според тяхното определение. А е направо трогателно, че комай всички медии, наместо да се занимават с безбройните проблеми на родната политика, се занимават с вътрешните проблеми на БСП. Има защо, ще повторя, щом има големи, геополитически интереси, щом вече има и големи ренегати, като Първанов, които се провалиха сякаш в опита си да разбият любимата партия.
Има защо, щом уж сразеният Сергей Станишев не само не се предава, но за пореден път, не само търси, но и намира успешния политически ход. Задължителното гласуване, не ще и дума, е идея, дълго, но несериозно спрягана и разтягана, не за друго, а защото е ясно предварително, че бърка много сметки и направо разпилява удобното някому статукво.
Телевизионният професор Михаил Константинов, който току ни убеждава в едно-друго, не дотам безпристрастно, но инак е човек компетентен, вече предупреди, че ще се появят, преди всичко, несистемни играчи. Тази енигматична формула, преведена на понятен език, посочва опасността от появата на нови партии, което е опасност не за демокрацията, а за така наречените системни играчи, т. е. партиите с твърд електорат. Знае се, че тези партии, както и всякога съпътстващия ги конюнктурен герой на деня, смогнаха да усвоят едва една трета от националния вот, което ще рече, че има премного място за нови играчи. Едва ли е нещо неважно уж случайният, нов играч, щом уж силните, стари партии, разчитат на клиентелистки кръг, на инерция, или на етнически вот. И още нещо, далеч по-важен е той, не само защото ще открадне гласове, а и защото ще попречи на следизборното договаряне, да речем, защото ще продължи да бърка сметките. Нещата, ако се позадълбочим, изглеждат доста отчайващи за системните играчи, щом биха се активизирали, щат-не щат, негласуващи хора, които са отчаяни, но не и политически неграмотни. Те биха могли да направят колкото неочакван, толкова и разумен избор, който не просто разбърква сметки и променя статуквото, а реабилитира поруганата демокрация. Бял кахър е за политическите тарикати, че разните имагинерни партийки, които съществуват единствено заради пасивността на мнозинството ще изчезнат, ще бъдат пометени от неподозирани, но по-състоятелни формирования. Проблемът не е и в това, че една по същество етническа партия, всякога склонна към самозабравяне, заради желязната си позиция на балансьор, ще загуби завинаги привилегированото си положение. Не е и в това, накрая, че ще проличи доколко малобройни са, всъщност, схващаните като мастодонти, боричкащи се за първенство най-големи партии. Същественото е, че ще бъде обезсилена решително най-вредната за нашенската демокрация класа, че ще загубят силата си политическите тарикати, всякога активни, днес поддържайки една партия, а утре друга, за да консумират властта. Тези безскрупулни, политически мошеници, които са днешният фундамент на политическата класа, би трябвало, ако е вярно писаното в дебелите книги, да отстъпят мястото си на истинското гражданско общество. Истинското, подчертавам, не имитираното, не онова кресливо и безпринципно войнство, което е функция на порочната ни политическа класа. И още нещо особено важно, задължителното гласуване би могло да е оглушителен шамар за политическата класа, за всички парти, без изключение, ако отишлите задължително до урните избиратели зачеркнат всички. В този смисъл, идеята най-после да се реализира дълго, но несериозно спряганото задължително гласуване, е не просто актуална, но належаща. Нашата демокрация, знаем го прекрасно, е и несъстояла се, и поругана демокрация, заложник на кастови интереси и отвратителна ориенталщина. Не ще и дума, че е недемократично задължителното гласуване, че е и непопулярно, общо взето, в добрата стара Европа, но ние май нямаме друг избор, щом кризата у нас е перманентна. Безспорно е, че алтернатива днес търси не само обърканият и обеднял български народ, но и разсипаната, безпомощна държава. Задължителното гласуване е някаква надежда за народа и някакъв шанс за държавата, щом може да доведе до промяна на статуквото, донесло ни толкова беди. Сергей Станишев, очевидно, си дава сметка за всичко това и домогвайки се до реванша, който му е тъй необходим, не играе на дребно, а се стреми към мащабна промяна. Тази промяна, между другото, ако е непрогнозируема и опасност за всички, е опасност и за неговата партия, която е разколебана днес, наистина, но утре би могла да е още по-разколебана. И, все пак, не за неговата партия е най-голяма опасността, което ще проличи в бъдните дни, надявам се, като се противопоставят на задължителното гласуване, най-неочаквано, тъкмо тия, дето бяха най-непримиримите му защитници досега…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply