Предупреждението „Сириза”

KotevЕдин виц има, колкото популярен, толкова и поучителен, който би трябвало да накара държавниците, наши и чужди, да се позамислят, но те са високомерни и глупави. Абсолютно неоправдано, неуместно е високомерието им, щом предупрежденията, колкото и абсурдни да са наглед, винаги заслужават особено внимание. И глупашко е, разбира се, подобно високомерие, щом наместо да ти помогне да решиш проблема си, умножава проблемите ти. Но това са все „неважни” подробности, а въпросният виц гласи, че сме съсипали три империи, Византия първо, сетне Османската империя, а накрая и Съветския съюз, пък шегаджийската поанта е, че иде ред и на Европейския съюз…

В живота, заключават дълбокомислено някои умници, не е като във вицовете, не стават така нещата в живия живот. Прави са, вероятно, наистина е далеч по-сложно в живота, но тъкмо такива си остават нещата, все пак, поне по нашите земни ширини. И ако не у нас, то пак тук нейде, наоколо, на блажените родни Балкани, се заформя, като че ли, пропукването на Европейския съюз. Последните избори в Гърция и предизвестеният, общо взето, краен резултат, в който Западът напразно не вярваше, вещаят мрачно бъдеще за Евросъюза. Такова е поне мнението на анализаторите, същите, апропо, които се надяваха на далеч по-обнадеждаващ резултат в изборите, т.е. същите, които след като сбъркаха веднъж, не са застраховани срещу нови грешки. Напротив, защото грешките на западните анализатори, ако ги има, най-често се дължат на споменатото вече високомерие, гравитиращо към откровената, но непреодолима глупост. Западът, напоследък, все повече ни напомня на онзи надут и безпардонен нашенец, за който народът ни е измислил поговорката:”Наяла се въшката, че излязла на челото!” Западът вири нос и тъне в парвенюшко блаженство, пък и в парвенюшко тъпоумие, щом е забравил за опасностите, които биха могли да разпилеят моментната идилия. И, щом е тъй, съвсем закономерно, дочака твърде нерадостния изход от гръцките избори, който е само начало, би могло да се предположи, на едно по-мащабно олевяване на европейския избирател. Всъщност, не за олевяване става въпрос, ако вникнем в случващото се, а за антиевропейски тенденции, щом евентуалният политически партньор на „Сириза” е дясна партия…

И така, след дългата криза, прераснала в агония, съседна Гърция, съвсем очаквано, потърси спасителната алтернатива и я видя не другаде, а в една ултралява партия, която обещаваше, преди всичко, край на униженията и рестрикциите. Униженията и ограниченията, бързам да уточня, означаваха „стягане на колана”, образно казано, за да се преодолее, доколкото е възможно, натрупаният свръхдефицит от стотици милиарди еврозаеми. Съвсем логично, съвсем очаквано бе, взетите мерки и близо петгодишните реформи да снижат чувствително стандарта и намалят доходите на хората, без да подобрят чувствително хала на държавата. Сметките без кръчмар на великите западни анализатори, икономисти и финансисти, общо взето, задълбочиха кризата, доведоха и страната, и гражданина до усещането за агония. И, съвсем закономерно, доста неуравновесеното, политическо говорене на  „Сириза”, премислените, вероятно, но нереалистични, популистки послания, които приличат на евтина агитация и празна пропаганда, свършиха добра работа. Обещанията на ултралявата партия, би могло да се твърди, са неизпълними, но приемливи, все пак, щом антиевропейският патос обещава, ако не друго, то поне смекчаване на рестрикциите и чувствителни отстъпки. Гърците, макар да се лишиха от някои благини, нека не забравяме, все още живеят поне пет пъти по-добре от нас, въпреки заемите, в които са затънали и все още имат какво да загубят, пък и да спечелят, щом са живели по-добре. „Сириза”, вероятно, няма да им осигури с едно махване на магическата пръчка желания просперитет, но ще респектира, със сигурност, чиновниците в Европейския съюз. И, което е далеч по-съдбоносно за Европейския съюз и безчувствените му, самовлюбени и не толкова интелигентни чиновници, примерът и би могъл да активира антиевропейските тенденции…

Самовлюбени и не толкова интелигентни чиновници, казвам, защото вече няколко десетилетия не съумяха да осмислят някои твърде прости закономерности, които са реална заплаха за съществуването на Съюза. Наопаки, вместо да си дадат сметка за действителните проблеми, тези хора там напразно се стараят да неглижират някак все по-осезателните и все по-множащи се антиевропейски тенденции. Няма да се учудя, ако се окаже, че тамошните непогрешими мъдреци, навикнали да разпореждат, наместо да обсъждат, недооценяват случилото се в Гърция или хранят празни илюзии, че то е само досаден инцидент. „Сириза”, бързам да покажа очевидното, не е случайност или изключение, имаме си и ние адекватна партия, „Атака” я именуват, има и други такива партии, вероятно, в Европейския съюз. А опасността не е толкова в съществуването им, колкото в адекватните и навременни, според едно внушително мнозинство, политически послания, които обещават справедливост. И посланията на „Атака”, досущ като посланията на „Сириза, са твърде неуравновесени, нереалистични, популистки, но и приласкаващи някак, харесвани, желани от мизерстващия народ. Да, от мизерстващия, подчертавам, мизерстващия народ, който е някак не на мястото си в Европейския съюз, където не би трябвало да има място за мизерия. Не би трябвало, наистина, но има, щом разликата между първия и последния, е, общо взето, десет пъти по-нисък стандарт. Прав е, оказва се, лидерът на същата тази „Атака”, като заявява, че Западът гледа на нас като на колониално население, щом не прави нищо, за да живеем по-сносно. И едва ли ще е голяма изненада, ако точно тази партия, както своя гръцки събрат, получи неочаквано високо доверие на изборите…

Самовлюбени и не толкова интелигентни чиновници дал Бог и у нас, та ако в Европа са безсилни да се противопоставят на неблагоприятните тенденции, нашите галфони ще са съвсем безсилни, направо нещастници. Нашите галфони, казвам, без извинение, защото са го доказали нееднократно, комай с всеки от „държавническите”          си жестове, които току ни разсмиват и разплакват. Съвсем пресен пример е, да речем, путаницата около „Южен поток”, когато едни и същи хора, в един и същи ден, веднъж заявиха, че няма да спечелим, а ще загубим от този проект, а после хукнаха към Брюксел, за да молят, както ни убеждаваха те самите, за компенсиране на загубите от същия проект. И не бяха това незначителни писарушки, да речеш, а министри, председатели на комисии в парламента, вицепремиери и прочие, т.е. все хора, заслужили  обидното прозвище с неадекватното си поведение. Всички те, не ще и дума, наливат вода в мелницата на „Атака” с подобно поведение, или на някоя, недай си Боже, още по-радикална партия, която би се пръкнала от небитието. Пресилено ще е, слава Богу, ако се опасяваме, че това би се случило утре, вдругиден или обозримото бъдеще, но е факт, не бива да забравяме, че са сериозно разколебани старите партии и неочаквано силни по-радикалните. „Сириза” е предупреждение, тъкмо защото сочи нагледно как дори една популистка и несъстоятелна, да я наречем, платформа, може да бъде алтернатива на самовлюбеността и празноглавието на европейските чиновници. Самовлюбеност и празноглавие, казвам, отново без извинение, щом се оказаха неспособни да уравновесят някак стандарта в Европейския съюз и притъпят някак противоречията, които заплашват да станат фатални за Съюза. Дали ще си дадат сметка за случващото се не бих могъл да гадая, а и се досещам, че дори да схванат мащаба на опасността, едва ли ще са способни да жертват и мъничка, незначителна частица от благоденствието си, за да дарят нещичко на нуждаещите се. Сигурно е обаче, като е тъй, че ако има въпиюща неправда, ще има и кой да извлече политически капитал от нея, да излъже, ако не друго, народа. Това поне би трябвало да схванат и чуждите, и нашите чиновници, които, ако нехаят за нашето благосъстояние, са загрижени за своето…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply