Предизвестени бедствия и предизвестен идиотизъм…

KotevПредизвестено е комай всяко от спохождащите ни напоследък бедствия, както е предизвестен и идиотизмът, с който задължително са гарнирани. Народът ни се дави в бездна от мъка и ще продължи, за жалост, да страда нечовешки, не заради гневът на Бога и капризите на Природата, както ни убеждават. Гневът на Бога, ако го има, сме заслужили с овчедушието си, накарало ни да дадем власт на мошеници, които наместо да защитават народното благоденствие, безчинстват безнаказано и мачкат нещастното население. Тъкмо за население става дума, не за народ, щом сме неспособни да осъзнаем заблудите си, още по-неспособни да се поучим от грешките си, а най-неспособни да се противопоставим. Наопаки, наместо да се възправим против тези, които са се изгаврили, за пореден път, с народното доверие, ние току се присламчваме към силните на деня, окриляни от перверзната надежда, че може да спечелим нещичко, докато всички губят. Прословутата робска психика, която често споменаваме, но сме неспособни да превъзмогнем, се изразява тъкмо чрез този антисоциален и аморален, кретенски егоизъм, когото напразно обявяваме за индивидуализъм. Не е, разбира се, осъзнат, индивидуалистичен жест, жалкото, първосигнално хитруване и още по-жалкото мишкуване, но инак е сигурно, че предразсъдъците и заблужденията ни бетонират властта. Жалката, разкапана, нашенска власт, зачената в грях и раздирана от противоречия, е стабилна, силна, вездесъща, защото я крепят всички, които се надяват да изкярят някак, покрай нея. Корупцията, съсипваща всичко в нормалната държава, тук сякаш заздравява властта, щом всички искат да откраднат нещичко, да се обогатят неправомерно за сметка държавата и на ближния си. Предизвестени са нашите, нашенските бедствия, пък и несекващи, тъкмо заради това, заради нечовешката ни алчност и неправдоподобното ни малоумие…

Чудя се сега, като е дума за предизвестените бедствия, как да обхвана и предизвестения идиотизъм, откъде да подхвана обосновката си. Инак, с бедствията, всичко е съвсем очаквано, съвършено ясно, неизбежна закономерност, ако се замислим. Интервюирах, спомням си, в първите години на демокрацията, известен наш учен, академик, който беше сериозно загрижен за това, което очаква родната гора, вече подложена на безмилостна сеч. България, научих с изумление тогава, била сред държавите с най-голям лесофонд в Европа, а това вещаело, според този заслужил лесовъд, страшна вакханалия. Ще се отприщят, изплака човекът, нездрави страсти, началното натрупване на капитала е стихия, страшна стихия, която ще съсипе, преди всичко, българската гора. Не му повярвах, да си призная, помислих си, че драматизира прекомерно, а вникнах в казаното от него, чак като видях след време напълно обезлисения южен склон на Сакар планина. А си дадох сметка за мащабите на трагедията, като разбрах, че отсреща, в съседна Гърция, работят с пълна пара осем или девет нови-новенички фабрики, захранвани с нашата безценна дървесина. Спомняте си, надявам се, онези непрестанно множащи се, безброй пожари, онези ежедневни престъпления, които законът не пресече задълго, за да се облагодетелстват нови и нови мошеници. Нямаше какво друго да се случи, щом всеки нашенец, драпащ настървено към властта, гледа непременно да осребри властването си, като позволява някому да експлоатира безмилостно едно или друго, родната гора, в конкретния случай, за да осигури и себе си, и него. А онзи академик се досещаше за това, пък и знаеше прекрасно какви ще са последствията, защото бе не само мъдър, но и учен, който и разсъждава перфектно, и е научил много. Един бор, каза ми той тогава, държи в корените си толкова и толкова, не помня точно колко, литра вода, а като изсечем горите, тя ще се освободи, ще хукне по склона, ще промени релефа, потоци ще потекат, урви ще се отворят. Не му повярвах отново, нека си призная, но видях, че се случи точно това в Медвен, въпреки че сечта там бе уж санитарна и премерена, а не базразборна, каквато е била, по всяка вероятност, над злощастното Аспарухово. Единственият ни шанс, след като се случи непоправимото, което непременно ще се случи, заключи онзи академик, ще са мелиоративните системи, но и те, по всяка вероятност, ще са унищожени или поне обезсилени…

Идиотизмът ни, подчертавам, е предизвестен идиотизъм, защото този човек знаеше точно какво ще се случи и убеждаваше, още тогава, министерството на горите, пък и това, отговорно за мелиорациите, сигурно, да вземат мерки. Гласът му, види се, е останал глас в пустиня, пък и той, самият, не се надяваше на друго, в тези вълчи времена, както сам ги определи. Удивително е, все пак, че непрестанно множащите се проблеми, прерастващи в бедствие, в много, в безброй бедствия, не стреснаха никого, че не накараха и некомпетентните, и безчувствени чиновници да сторят нещичко през всичките тези години и десетилетия. Нищо, нищичко, не бе направено за окаяната ни държава, нищо, нищичко не бе направено и за още по-окаяния ни народ, за да прерасне една трагедия в друга трагедия, за да стигнем до бедствието и бедствията. Случи се точно това, трагедията с изсичането на българската гора прерасна в трагедията с преливането на язовирите, за да стигнем до бедствията, които станаха наше ежедневие и ще ни съпътстват още задълго като че ли. Страшно е дори да го помислиш, но сечта продължава, а язовирите са зарибени, пък мелиоративните системи унищожени и бедствията, общо взето, са гарантирани и неизбежни, поне засега. Страшно е, а и абсурдно, защото гората, хайде, всички знаем, е златна мина, та беше невъзможно сякаш, в държава като нашата, да не се злоупотреби с нея. Гората бе  и още е мощно средство за облагодетелстване,  за осигуряване на много и големи печалби, за много и големи хора. Дали е тъй и с язовирите обаче, дали тези безброй язовири и микроязовири, също са златни мини, дали и нищожната наглед печалба от тях храни много и големи хора? Едва ли е така, но дори да е така, като сме я докарали дотам, че да избираме малкото зло, трябва да направим нещичко поне за сигурността на язовирите, които очевидно са съвсем ненадеждни. Не знам какво точно трябва да се направи и как да се направи, не ми е това работата, но има, надявам се, достатъчно компетентни хора из родните министерства, пък и достатъчно решителни хора. Сигурно е, че държавата, колкото и разкапана да е, все още разполага с потенциала, да преобразува някак, или направо да се отърве от опасните язовири, ако са причина те за непрестанните наводнения. Проблемът вече не опира до компетентността или решителността на чиновниците, а до съвестта на държавниците, щом не едно и две, а десетки селища, от всички краища на България, са удавени посред зима. Дочакахме и това, наводнения посред зима, при това не инцидентни, а повсеместни, та ще е не престъпление, а малоумие, ако не се опитаме да преодолеем тази национална трагедия. За трагедия става въпрос, точно за национална трагедия, щом бедствията следват едно след друго и са все по-унищожителни, пък и по никое време, та съвсем закономерно възниква въпросът няма ли да са още по-унищожителни, когато им дойде времето. Съвсем закономерно възниква и въпросът, докога ще търпи този народ, дали ще остане подвластен на тъпите предразсъдъци и овчедушието си, или ще се събуди най-сетне…

Предизвестените бедствия и предизвестеният идиотизъм, не искам да тревожа никого, а само се доверявам на закономерния, разумния извод, непременно водят към предизвестеното недоволство…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply