Предизвестеният неуспех на „успешното” правителство…

Ðåôîðìàòîðñêèÿ áëîê ñå ñðåùà ñ ÃÅÐÁПреговорите на Трите грации, според едни, или Трите лели , според други, изглеждат твърде успешни за едни и съвсем неуспешни за други. Както можеше да се очаква, контактната група на ГЕРБ постигна лесно, без особени усилия, жадуваната от някои коалиция, пък и задълбочи, пак без да се напряга, търсените и нетърсени конфронтации. Търсените и нетърсени, подчертавам, защото е очевидно, че съществуват непреодолими противоречия с „Атака”, както и стремеж да се унизи, да се накаже непослушникът Бареков, но доста по-комплицирани са взаимоотношенията с БСП, да речем. Тези взаимоотношения, бързам да отбележа, все още изглеждат миролюбиви, но това едва ли би помогнало, за да се стигне до консенсус, относно прословутите 18 опорни точки на ГЕРБ. Надеждата на някои заклети гербаджии, че след няколкото несполучливи, все пак, опити за самоубийство, БСП ще пристъпи към ритуално самоубийство сега, едва ли ще се сбъдне. И принципните, идеологически различия, и здравият разум, може да се предположи, са успешни ориентири за огромното мнозинство от социалистите.

Несекващият ентусиазъм и революционния патос на реформатори като Кирил Добрев и Георги Кадиев, едва ли би увлякъл по-скоро консервативното, за да не кажа инертно или лениво мнозинство. Инак, що се отнася до политическото ръководство на партията, не биха му отрекли опита дори най-върлите му душмани, та няма да е чудно, ако не празните емоции, а тънките сметки предопределят опозиционните настроения. В БСП, без съмнение, си дават сметка, че евентуалният провал на ГЕРБ при съставянето на правителството, или при управлението сетне, ще върне, поне част, от загубения блясък на партията. Докато широката коалиция, напротив, не вещае нищо добро, щом партията ще бъде в подчинено положение, въпреки компромисите, които е направила, а отговорността за евентуалния провал ще е обща.

Горе-долу такива са сметките и на Реформаторския блок, може би, та затова са дотолкова несговорчиви лидерите му, които предчувстват, със сигурност, утрешния успех. Тяхната идея, че са представители на автентичната дясна политика, не е лишена от сериозни основания и обещава, без съмнение, сериозни надежди за бъдещето. Тяхното евентуално участие в правителството днес би било в известна степен саможертва, жест по-скоро на дълга, отколкото продиктувано от политическия разум, щом е ясно, че утре могат да осребрят неучастието си.

Големият проблем обаче, за кой ли път, си остава ДПС, големият, желан-нежелан партньор, от който, по всяка вероятност, ще зависи и следващото управление. Гръмките изявления , че е нежелана и невъзможна коалиция с ДСП, разбира се, не означават, че управляващите няма да разчитат на подкрепата на ДПС в парламента. Нещо повече, обявените вчера за „нова тройна коалиция” ДПС, БСП и „Атака”, биха били страшна, разрушителна сила, ако са днес единни и неконструктивни, като ГЕРБ, в опозиция. Всичко това, като че ли, е предостатъчно, за да погледнем песимистично към преговорите, водени от Румяна Бъчварова, Менда Стоянова и Цецка Цачева, въпреки успешните договорки и оптимистичните очаквания. Дано не бъда разбран накриво, защото и на мен, като на всеки българин, ми се иска да имаме най-после стабилно правителство, което да проведе тъй необходимите за страната реформи! Ще ми се, но мераците са едно, а реалностите съвсем друго нещо, а тук, сега, се опитваме да анализираме тъкмо реалностите, такива, каквито са.

Успешните преговори, както ще ги наричаме, вероятно, след приключването им, които ще доведат до съставянето на успешно правителство, както ще го наричаме, вероятно, едва ли ще ни одарят с жадуваната стабилност. Компромисите са премного, равновесието несигурно, а мнозинството крехко, пък и минирано сякаш, ако се замислим върху немонолитността на коалициите и програмните документи.

Споменах раздвоеността, несигурността на реформаторите, но има, без съмнение, и други подводни камъни в техните взаимоотношения с коалиционните партньори, като не бива да забравяме и вътрешните дрязги, които биха се задълбочили при всеки конфликт. Присъствието на Корман Исмаилов в коалицията, например, е бомба със закъснител, щом  предстои обща работа с Патриотичния фронт и остра конфронтация с ДПС, но това, да речем, не е най-фаталният проблем.

Едва ли има достатъчно поводи за самоуспокоение, щом прекрасно знаем, че твърде сговорчивите сега патриоти, ще са непримирими утре, когато видят, че властта се разпада. Не казвам, че Красимир Каракачанов и Валери Симеонов днес се домогват безпринципно към властта, а утре ще разчитат на лесния популистки жест за реабилитация, но са противоречиви, крайно противоречиви, родните политически реалности.

Неизбежният компромис днес, при съставянето на правителството, желано от лидерите на Патриотичния фронт, би предизвикал, може би, непреодолими противоречия утре, когато правителството вече работи. Още по-комплициран е проблемът с евентуалното участие на АБВ в евентуалното правителство, щом е лесно да се досетим, че компромисите в този случай са още повече и още по-видими. Преди всичко, лесното съешване на една партия, подчертано дясна, както се представя, с една партия, подчертано лява, както се представя, изглежда, меко казано, някак неочаквано.

Някому то, не без известни основания, ще се стори безпринципно, особено след прибързаното изявление на АБВ, че е постигнато единомислие по 14 от прословутите 18 точки. Не съм се взирал нарочно в програмите на тези партии, но за всеки що-годе грамотен политически човек изглежда невъзможно подобно единомислие, ако едната от тези партии наистина е лява, а другата наистина дясна. Жаждата за власт ли, други някакви мераци ли, очевидно, затъмняват нечие съзнание днес, а утре, по всяка вероятност, ще ни се наложи да преодоляваме неизбежните, предизвестени, но пренебрегнати безпринципно противоречия.

Въобще, новото правителство на Бойко Борисов изглежда лесно осъществимо, ако ГЕРБ се облегне на подкрепата на Патриотичния фронт, АБВ и реформаторите. Това правителство изглежда и достатъчно надеждно, с ясно изразена парламентарна подкрепа, особено ако е наистина конструктивна опозицията. Новото правителство, доминирано от ГЕРБ, в някаква степен, би било и широка коалиция, щом в него участват противоположни идеологически политически субекти. Ще ми се да допусна, че ще е и ефективно то, щом разнообразните политически формации, биха могли да бъдат, коректив на самите себе си. И, все пак, не бива да забравяме, че тази коалиция, в крайна сметка, спомага да оцелее, преди всичко, уж омразното на всички статукво, за пореден път, че дава още един шанс на отдавна провалилата се политическа класа. Съвсем закономерно възниква и въпросът доколко е представителна широката уж коалиция, щом остават извън нея, доста представителни политически сили. Не на последно място трябва да отчетем и факта, че извън широката коалиция са и най-непримиримите противници на ГЕРБ, чийто политически декларации, осъществими или не, са надежда за мизерстващия народ. Близко е до ума, че и ББЦ, и „Атака”, имат енергията, потенциала, да провокират социално напрежение, като се облегнат било на популизъм, било на идеология,  ако правителството допусне сериозни грешки.

А „грешките”, изкушавам се да спомена мимоходом, изглеждат предизвестени, щом продължават да ни убеждават, че цената на тока трябва да се вдигне начаса, докато засега е невъзможно да се вдигнат реципрочно и доходите ни. Дори само този нищожен детайл вещае неуспех за успешното уж утрешно правителство! Само този, а той, нека не се заблуждаваме напразно, съвсем няма да е единственият проблем пред правителството, няма да е, може би, и най-същественият. Тези реалности ме карат да мисля за предизвестения неуспех на „успешното” правителство, не друго, а инак, всичко зависи от ГЕРБ и Бойко Борисов, разбира се, които имат, ето, прекрасния шанс да  опровергаят всички, съмняващи се в управленските им способности. Не им завиждам, ще вметна, и не ми се ще да съм на тяхно място, но такова нещо е животът, победите понякога идват не когато трябва…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply