Празни препирни и глупост

kotev9Поредната предизборна кампания, както всяка от родните предизборни кампании, е тягостно време, в което процъфтяват празните препирни и унищожителната глупост. Тягостно е, наистина, времето на протяжните агитации, някогашният ентусиазъм отдавна го няма, изтляха страстите, угаснаха възторзите и на най-непримиримите политически запалянковци, като че ли. Тече вяло, необичайно спокойно, днешната кампания, въпреки неочаквания до вчера възход на една твърде известна партия и очаквания залез на друга твърде известна партия. Сякаш и тези, дето се събудиха от тежък сън, и тези, дето са се запътили към забвението, са безсилни да спорят разпалено и отстояват истините си. Причината, основната причина, вероятно е в премълчавания, но натрапващ се факт, че голямата грижа и на едните, и на другите, е опазването на свещеното статукво, което гарантира оцеляването на политическата класа.

Проблем, не ще и дума, драматичен и чак фатален за така наречения политически елит, или сбирщината от ловки, нагли шарлатани, които току сменят боята си. Не партиите, не възгледите си, защото те нямат своя идеология, нито партийно съзнание, а са загрижени единствено за келепира. И тъкмо това май, тъкмо тази нагласа, донесла файдица, както на едните, така и на другите, т. е. на всички участници в политическия цирк, дори на най-незначителните статисти, днес е препъни-камък за тях. Защото народът се умори, на хората им писна да ги лъжат нагло, цинично, отвратително, да им обещават щедро баснословни заплати, високи пенсии и ниски данъци, всичко, но само докато трае кампанията. А после, след шумните, парадни обещания и невъобразимото словоблудство, политическите хитреци отново да забравят за тях, отново да ги запратят в царството на нищетата.

Хората са прости – изрече една унищожителна максима случаен избирател, – но народът е мъдър! Или беззащитният електорат, оказва се, вече не е тъй беззащитен и дотам лишен от воля и разум, та да бъде безличен сбор от електорални единици, а си припомня забравеното величие на народа. И открива удивен и обнадежден – такава е закономерната метаморфоза – че все още е народ, силен, мъдър, непобедим народ! Краят на вечните, безконечни хитрувания, на така наречената политическа класа, съвсем сигурно е, настъпва в мига, в който хората израстват до граждани, а тълпата се превръща в народ.

Този момент, тъй ненавистен на политиканстващите шарлатани по цял свят, не случайно настъпи навсякъде по света, за да осигури просперитет на нестандартните личности и несистемните партии. Домораслите наглеци, изживяващи се като политици, обаче все още не желаят да погледнат истината в очите й, подобно на своите неолиберални събратя отвъд океана, разчитат на идиотски измишльотини, като прословутата пост-истина. И дори само това стига, предостатъчно е, за да е крахът им предизвестен, защото пост-истината, ако си спомняте, не помогна на Хилари Клинтън, а тъкмо наопаки. Старателно натъкмената от политолози и идеолози кампания, подкрепена от социолози, медии, а и от тайните служби на държавата, както се оказва, в края на краищата, доведе до грандиозен провал. И друго не би могло да се случи, няма нищо по-закономерно, щом кампанията разчиташе на откровени лъжи и полуистини, нескопосно гримирани, непълноценни, но прокламирани шумно, като едничка и най-свята истина.

Дали, чудя се, като на мен, цялата тази какофония ми е до болка позната, след като съм живял в комунистическа страна, не е била стряскаща и за тамошните хора, ако са мислещи. Чудя се, защото тъй натъкмената кампания, гарнирана с пищни лъжи и фалшив възторг, твърде недвусмислено отвежда към знаменития роман на Джордж Оруел „1984”. Или, има достатъчно основания да проумеем, ако използваме главата си по предназначение, че това странно нещо, семантическият изрод пост-истина, не помогна на нещастната Хилари не само да спечели предизборната борба, но и да се оправдае не й помогна. И безумният възторг около думата на годината в Оксфордския речник, дето бе тъй обилен и напоителен, секна тихомълком май, но много умните ни политици и още по-умните им наставници не забелязаха и това.

Затова сигурно, направо сюрреалистичните предизборния прения, които преливат от простотии и глупост, наместо да се опитат да поразчовъркат някой важен за хората проблем, задръстихме и с пост-истина. Всъщност, ако говорим сериозно, далеч преди Оксфордският речник да открие думата на годината, тя беше дума на ежедневието за нашите политици, макар че повечето не осъзнаваха това. Или, още по-точно казано, всички се досещаха, че лъжат, къде приглушено, къде неистово, но никой не знаеше, че някакъв задокеански умник ще нарече уйдурмите и мюзеферлъците им пост-истина. Така или иначе, сега, след фиаското на президентската булка и въпреки него, същите тези, нашенските политици, са се хванали като удавници за пост-истината, която са натъкмили в нашенска носия. Не знам дали да се смея или да плача, но случващото се, без съмнение, е и смешно, и тъжно, толкова смешно и толкова тъжно, че непременно ще има и смеещи се, и разплакани политици. Невероятно е, но факт, че в една от националните телевизии, след поредния, по-скоро кух, лишен от съдържание, отколкото смислен диспут между главните опоненти, бяха извикали политолог, който да обясни какво, всъщност, са казали представителите на основните политически сили и защо са го казали. И подобно примитивно вмешателство в предизборния дискурс, какъвто и да е той, безспорно, е нашенски, изкривен, гротесков вариант  на и без това гротесковото нещо пост-истина.

Абсурдно е, разбира се, схващат го дори малоумните, след като политически лидери са водили дискусия по големите уж, най-актуални проблеми, някой, който и да е той, какъвто и да е, да разяснява посланията им, а още по-абсурдно е да преиначава или оборва. Няма нищо по-неуместно от този политолог в телевизионното студио, а присъствието му е и престъпно, по всяка вероятност, защото той нарушава, без всякакво съмнение, предизборния закон. Ако законът е закон, разбира се, истински закон, защото и това не е съвсем сигурно, но колкото и несигурни да са законите ни, би трябвало да е сигурен поне здравият ни разум, за да се противопоставяме, ако не на друго, то поне на фрапиращите безумия. Разяснителната пост-дискусия в телевизионното студио, повече от очевидно, е тъкмо фрапиращо безумие, обезсмислящо и най-смисления дебат, ако го има и доколкото го има, което  се домогва до подмяна на посланията, ако може и доколкото може.

Обогатихме, разкрасихме, би могло да се твърди без каквото и да е двоумене, празната препирня, хитроумното уж, а всъщност глуповато изборджийско говорене, с нашенска пост-истина. Лишените от съдържание предизборни дискусии, оттласнати нарочно от реалните проблеми и дневния ред на обществото, обогатихме с политоложки уйдурми, които не само не допринасят за обогатяване на дискусията, но и окончателно я обезобразяват, профанират, огалфончват. Всичко това, близко е до ума, е плод на дълбокомислените разработки на някой домашен мозъчен тръст, наел се да вдъхне нов живот на омалялата неолиберална доктрина, от една страна, а от друга да опази статуквото, фатално необходимо на неолибералната ни политическа класа.

Подобни пост-интелектуални упражнения, близко е до ума и това, водят към неизбежния,  предизвестен провал, може смело да се прогнозира, но адептите на странното, нашенско, политическо мислене, на са проумели, за жалост, и тази простичка истина. За жалост, казвам, защото поредният неуспешен експеримент, закономерно ще продължи безвремието и ще задълбочи моралната криза, а наред с това ще позакрепи статуквото и безизходицата. Подобни домашни импровизации, които се напъват да превърнат гротескната пост-истина в нещо още по-гротескно, в края на краищата, превръщат в гротеска държавата и живота ни. Не е нещо радващо подобна ситуация, но политическата безизходица, все пак, носи и надеждата, че ще се освестим и открием пътя за спасението си. Нека си припомним, още веднъж, случайно изречената мъдрост на случайния избирател, която ни уверява, че ако хората са  прости, народът е мъдър, за да повярваме в себе си!…

About the Author :

Leave a reply