Празникът на Светите братя

kotev12Свети Кирил и Свети Методий, без съмнение, са голяма, най-голямата българска гордост, Светците, които винаги сме тачили най-искрено, пред които винаги синовно сме се прекланяли. Синовно, подчертавам, а преклонението и този път ни пречи да гледаме трезво и да виждаме нещата такива, каквито са, без да съчиняваме уж родолюбивите, много забавни и много наивни легенди. Смешно и нелепо е, популярното инак твърдение, че майката на Светите братя е Солунска славянка, т. е. наша сънародничка, щом липсват документи и емоционалните изблици подменят научните аргументи. Още по-смешно и по-нелепо е, сподирящото го твърдение, че те измислят Глаголицата, за дадат азбука на еднородците си, да научат на четмо и писмо българите. Истината е доста по-различна, а не липсват и предостатъчно аргументи, които разбиват родолюбивите ни илюзии. Бащата на Свети Кирил и Методий, знае се, е висш византийски сановник, друндарий на Солун, или втори човек във втория град на империята, а висши византийски сановници са и Светите братя.

Няма как да пренебрегнем факта, че те са възпитани като добри византийци, които ще служат предано на императора, за да направят завидна кариера. Или, Константин Философ и епископ Методий, безспорно, са с византийско самосъзнание! Безспорно е така, защото те стигат до върховете на властта – Константин Философ е главен библиотекар, а епископ Методий е игумен на големия манастир „Промахон” – а наред с това се ползват с личното благоразположение на императора.

Нещо повече, императорът се нуждае неведнъж от техните умения, те изпълняват многобройни мисии, а една от тях е мисията за цивилизоване на славяните. Мисията за цивилизоване на славяните, подчертавам, а не създаването на азбука за българите! Мисията е и премислена, и мащабна, и перспективна, тя трябва да осигури на новопокръстените славянски племена богослужение на родния език, за да опази принадлежността им към Православието. Не само на Изток, трябва да се подчертае, но и на Запад, където експанзията на Католицизма е сериозна заплаха за интересите на Византия.

Свети Методий с учениците си, известно е, се установява във Велика Моравия, за да осъществи тъкмо цивилизаторската си мисия и воюва, като ревностен християнин, десетилетия за опазването на правата вяра. Главната цел, все пак, е Изтокът, защото след покръстването на българите от княз Борис I, новата християнска държава трябва да се утвърди като партньор и съюзник на Византия, като провинция на византийската култура. Нещо повече, замислена е и цивилизаторска мисия на Изток, като че ли, щом ние, не някой друг, ще привлечем в лоното на Православието Киевска Рус и трима от първите патриарси на  Руската църква ще са българи. Главното обаче е Глаголицата, първата българска азбука, която се превръща и в първа руска азбука сетне – факт, с който в Русия не могат да се примирят до днес. Азбуката, разбила Триезичната догма и превърнала Старобългарският език в четвъртият книжовен език, в Русия наричат славянска, а езика Църковнославянски. И понеже е невъзможно, все пак, да мистифицират нещата дотам, че да обявят на света, като Вазов, че са дали на вси славяне книга да четат, предпочитат мълчаливо да се ослушват. Единственият руски учен, имал доблестта да заяви, че азбуката на Свети Кирил и Свети Методий е българска, а езикът Старобългарски, е академик Лихачов. Азбуката, каквито и да са били намеренията на императора и Светите братя, наистина, е българска, защото княз Борис I, а после и синът му цар Симеон I, не просто я официонализират, а и усъвършенстват. Всеизвестно е, че още тогава се използва Кирилицата, която Свети Климент Охридски съставя и посвещава на учителя си, на нея  най-вече са преведени църковните книги, защото тъкмо тя е по-понятна, по-близка фонетично на народните говори. А всичко това аз го изтъквам нарочно, за да е ясно защо Светите братя са наши, наша, българска гордост, наши светини, въпреки произхода си! Свети Кирил и Свети Методий, Светците, канонизирани като малцина и от Католическата, и от Православната църква, са наши, български Светци, защото тяхното велико дело служи на българската кауза.

Благодарение на тяхната азбука, ние се утвърдихме като третата християнска цивилизация и четвъртата държава, която е защитила правото си да има свой език, благословен от Папата, като латинския, еврейския и гръцкия. България е същински колос на ранното средновековие, не само заради военната си мощ, но и заради културната си мощ, заради силата си и значението като цивилизоващ фактор. Светите братя и Глаголицата, можем смело да обобщим, спомогнаха решително за нашето величие и великолепие, за славата ни като народ и държава! Ние знаем това, помним го, пазим почитта към нашите гениални християни, Светите братя Кирил и Методий, тачим Първоучителите, както никой друг!…

Празникът на Светите братя всякога е бил най-български, светъл, неповторим и възвисяващ празник, спасявал българския дух, опазвал достолепието ни! Още по Турско го честваме, този празник е, като че ли, най-категоричното свидетелство за пробуждането на народа ни, за стремежите и възторзите ни.

Няма българин, който да стои безчувствен и безстрастен, като чуе онези вдъхновяващи слова на Стоян Михайловски: ”Върви народе възродени, към светли бъднини върви!”  Гениално го е усетил поетът, още по-гениално го е изрекъл: от великото дело на Светите братя тръгва възраждането на народа ни, оттогава вървим към светлите бъднини. България възкръсна, благодарение на непобеденото никога от никого християнство, благодарение на непобедените никога от никого български букви! Светите братя ще бъдат всякога най-светъл български символ, най-почитани национални герои, заради това. Без Свети Кирил и Свети Методий няма България! Ще ги почитаме вечно, с най-непресторена, с най-истинска, синовна обич…

Правим го, слава Богу, Солунските братя са най-обичаните български Светци. Правим го, но и глупости правим. Не беше лошо, наглед, че някой реши да чества Празника на Светите братя на 11 май, защото след синхронизирането между Григорианския и Юлианския календар, това беше денят на Свети Кирил и Свети Методий. Не беше лошо това хрумване, но само на пръв поглед, защото най-неочаквано се оказа, че 11 май ще честваме Денят на Свети Кирил и Свети Методий, а Празникът на българската култура и просвета ще си остане на 24 май. Не знам на кого, как и защо хрумна подобен идиотизъм, направо чудовищният идиотизъм да раздели Празникът на Светите братя от Празника на българската култура и просвета, но това е поредното българско чудо.

Не административен произвол или плиткоумно недоглеждане е подобно решение, а премислена, като че ли, политическа провокация, която сякаш иска да превърне големият, най-големият български празник, в комунистически празник или Бог знае в какво. Аз все не мога да се отърва от усещането, че тъкмо споменът за сияещия на трибуната на мавзолея Тодор Живков, бащицата, покровителят на националната култура и просвета, според някои, е причина за тъпотията, която макар да е очевидна тъпотия, просъществува във времето. Надявам се, все пак, че може и да бъркам, ще ми се да бъркам, защото подобна идиотщина е и смешна, и срамна, не само смешна, но и срамна, много срамна. Ако има у нас хора, способни да жертват обаянието и великолепието, величието на най-българския празник, заради партийните си пристрастия, не те са виновни за идиотщината, а всички сме виновни. Известно е отдавна, че самозабравилите се политически галфони от всички цветове, шетат всякога безпринципно на партийните си мераци, както е известно, че сме учудващо търпеливи, направо нереалистично апатични, към безобразията им, колкото и да са те, каквито и да са те. И, като е тъй, съвсем закономерно, плащаме тежка цена за примирението и апатията си, умножаваме несгодите и тегобите си, затъваме още в мизерия, безпросветност и безвремие. Виновни сме за хала си, щом търпим толкова неизброими и тъй необхватни безобразия! Не бива, все пак, заложника на глупостта ни, на безумието ни, да е и най-българският празник, Празникът на Светите братя, който винаги ни е карал да вървим възродени към нови бъднини, понесени на крилете на просветата…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply