По следите на изчезналите училища: старото „Проф. Нойков“ (I част)

Ретро-Ямбол-панорамаАко днес Ямбол има само две начални училища – „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Проф. Нойков“, то преди години те са били много повече: „Паисий Хилендарски“ – сега там са ул. „Д. Благоев“ и блоковете край нея, старото „Проф. Нойков“ – на неговото място е построено училище „Великият октомври“, преименувано по-късно на „Петко Славейков“, „Иван Вазов“, „Георги Дражев“, в Каргона – Ради Колесов“ и „Патриарх Евтимий“, „Страшимир Кринчев“ в Аврена… дано да не пропускам още някое.

Макар че съм от първите ученици на прясно построеното училище „Великият октомври“ и животът ми е минал наоколо, никога не съм виждала как е изглеждало някогашното „Проф. Нойков“, на чието място беше издигнато най-новото тогава ямболско училище, абсурдно кръстено на Октомврийската революция. Само бях чувала, че там преди пак е имало школо. И толкоз. Причините са няколко – първо бях едва в трети клас, когато всички нас, учениците на „Паисий Хилендарски“ вкупом ни преместиха на новото място, заради големите строителни начинания, на чийто път заставаше горкото ни училище; второ – явно в тази ранна възраст не съм притежавала никакъв приключенски дух, за да опозная какво има в широкия периметър около мен. И трето – мястото, където се е намирало „Проф. Нойков“  макар и близо до пл. „Боровец“, където живеех, е доста привстрани от важните и интересни неща за едно дете – насред квартал, където няма нищо друго, освен къщи.

Всъщност това въпросно място, оказва се, не е било особено престижно и

през далечната 1927 г., когато е построено училище „Проф. Нойков“.

По спомени на хората там се е намирало градското сметище и бил краят на града. Това обаче ще да е било в известна степен удобство за общината – значи мястото е общинско и не е имало нужда от отчуждавания и други сложни процедури. Училището е открито на 27 октомври 1927 г. по времето на кмета Стоян Митев. Сградата е струвала 950 хил. тогавашни лева, а предприемачът, който я е издигнал, е Стефан Пондев от Пазарджик. Училището е направено по типов план, препоръчан от Министерството на народното просвещение. Строено е за четири отделения и за около 160-180 ученици, макар че по-късно има години, когато те надвишават 500. Причината да бъде построено е разширяването на района около училище „Отец Паисий“, както тогава се е наричало „Паисий Хилендарски“, т. е. то не е можело да побира малчуганите и първите ученици на „Проф. Нойков“ са били от това училище и от „Георги Дражев“. Ала въпросното ново училище в началото дори си нямало име и затова през първата година от съществуването си се е водело просто училище „Квартал 45“, както е бил обозначен районът. Помежду си хората го наричали още „крайненското училище“, тъй като децата били от работнически семейства от покрайнините на града.

Именуват го през втората учебна година от съществуването му – през февруари 1929 г.,

на името на големия педагог Проф. Петър Нойков, родом от Ямбол. Пространството заедно с двора било около 400 кв. м, дворът е бил незаграден, в него е намирал и клозетът. През първата учебна година е имало 143 ученици само от първо и второ отделение, разпределени в 4 паралелки. Учители на първолаците са били Господин Георгиев и Цветана Пондалова, на вторите отделения – Коста Иванов и Борис Груев. Впечатление прави, че по онова време учителската професия не е била прекалено феминизирана.

През втората учебна година учениците са се увеличили с 41 и са разпределени в четири паралелки. В единия първи клас има 41 ученици, в другия – 43. В паралелката втори клас учат колосалния брой 54 ученици, а като се има пред вид, че предходната година в този випуск са били 81 деца, лесно можем да сметнем, че 27 от тях не са преминали. В трети клас са 46 ученици, от предната година са останали само… 16. Числата сами по себе си говорят за две неща – тогавашните класове са надвишавали два сегашни, родителите от средите на градската беднотия едва ли са помагали на децата си и все пак повечето са се справяли. А който не е – без да се кахърят за травмите върху крехката детската душа, просто са го оставяли да повтаря годината, докато се ограмоти. Просто, ясно и ефективно.

Събитията през втората учебна година са по-скоро рутинни: 40 деца от училището ходят на трапезария; три дни през февруари 1929 г. школото е затворено поради големия студ от минус 20 градуса; учителката Люба Иванова се разменила с мъжа си колега Коста Иванов – той отишъл на нейното място в с. Завой, а тя на неговото в ямболското училище – вероятно като кавалер човекът се е жертвал той да пътува до близкото село вместо съпругата му.

Началото на 30-те години минават мирно и кротко в четмо и писмо. Единственото забележително е, че

паралелките се увеличават и през 1933/34 г. те вече са удвоени по брой.

Децата са от средите на бежанците и от селата от околията, което е знак, че процесът на миграция към града вече е започнал, макар и да е направо мижав, сравнено с онова, което ще се случи по-късно по време на индустриализацията в началото на социализма.

Разбира се, паметна е учебната 1936/37 г., когато „подаряват“ по една единица към бележките

на всички ученици в царството по случай раждането на престолонаследника Симеон.

Оттук насетне на непредубедения читател на летописната книга на училището му става ясно, че историята на всяка една най-малка единица, в случая едно училище, е проекция на голямата история – на страната и на света по онова време, само че пречупена през съдбите на малките, обикновени хора. Две години по-късно,

през учебната 1939/1940 г. атмосферата е променена,

във въздуха витае усещането за бедствие, за война. Тогава са образувани ученически дружества за химическа и газова отбрана. В училището се правят списъци на учениците – кой къде ще бъде изведен в случай на война. Учителите проверяват семействата по улици – кои биха се нуждаели от помощ при евентуална война. Въпросната година училището сменя и ръководството си – досегашният главен учител Г. Георгиев минава в пенсия и мястото му се заема от някой си Ташев. Очевидно е чисто съвпадение, но има и нещо символично в това – човек от една епоха си отива, настават нови времена.

Специален ден в българската история, но и в живота на училището е датата 21 септември 1940 г. – българските войски навлизат в Добруджа. Денят е отзнаменуван с отменени занятия, защото според лексиката на времето „всички ликуваха“. Ала присъствието на войната наоколо става все по-осезателно – често се дават тревоги със сирени, липсват дърва и печките в школото се палят само до обед. Едно неприятно събитие на местно ниво слага своя отпечатък през годината – в Ямбол върлува скарлатина. Затова е забранено празнуването на Коледа с елхи по училищата.

Обръчът се затяга през следващата 1941/42 година.

Една седмица през май училището е заето от войскови части и учебните занятие се водят по полето и из близки домове. Всички учители подписват клетвени декларации, че не членуват в забранени организации, има се предвид комунистическата партия. Много преподаватели са изпратени в т. нар. нови територии в Тракия и Македония. И природата е безжалостна през тази година. Поради заразни болести в града учебните занятия започва по-късно – чак на 2 ноември 1941 г. Зимата е много сурова – студ много, дърва малко и в кулминацията й е обявена, казано по днешному, дървена ваканция. Видин е наводнен от Дунав и учителите внасят една надница като част от помощна акция за пострадалите. През годините и по-нататък може да се прочете как при всякакви акции учителите волю-неволю се разделят с по една надница от скромните си заплати, така че издевателствата над това съсловие не се от вчера. Ала наводнение сполетява и Ямбол по онова време и като превантивна мярка децата са имунизирани против коремен тиф.

1942/43 г. започва с добра новина – открива се детска градина

към училището с 40 деца. Първата учителка е Ганка Бозвелиева.

По това време патриотичното възпитание буквално ескалира, засилва се и религиозното възпитание. Със окръжно от 28 октомври 1942 г. на Министерството на народното просвещение във всяко училище се прави национален олтар. Всеки първи понеделник от всеки месец се организира национален час с беседи и декламации. Всеки месец училището изпраща доклад за националното възпитание. Сутрин учебните занятия започват с молитвата „Отче наш“.

/Следва/

Светлана Чамова

 

About the Author :

3 Comments to “По следите на изчезналите училища: старото „Проф. Нойков“ (I част)”
  • Страхил
    February 17, 2019 - Reply

    „Антон Страшимиров“ в Аврена…”

    Това от къде го измисли?
    Училището е “Страшимир Кринчев”.
    Мързи ви да четете, ей!

    • Svetlana Chamova
      March 1, 2019 - Reply

      Допуснала съм абсурдна грешка. Извинявам се. Поправена е.

  • баба от село
    February 18, 2019 - Reply

    страхилчо баба не съ гневи толко. кат много знайш кажи Отче Наш !

Leave a reply