Поруганата демокрация

???????????????????????????????Демокрацията ни, тъй дълго чакана, тъй жадувана в годините на тоталитаризма, се изроди бързо-бързо, някак неправдоподобно, в нашенска, ориенталска демокрация. Ненормална ситуация, откъдето и да я погледнеш, но пък кое ние нормално на нас, та и демокрацията ни да е истинска демокрация! Чудо няма, колкото и да се учудващите простотии, чудо няма, щом тъкмо простотиите, не друго, спъват демократичния процес. Беше ясно, за по-прозорливите, какво точно ще се случи, още като разбрахме, че най-пламенните радетели за демокрация, не знаят какво е демокрацията. Един виден тогавашен земеделски лидер, например, обяви най-тържествено, че те, земеделците, не се борят за демокрация, а за народовластие, защото такива били, видите ли, традициите им! Иди му обяснявай сега на този – пък не беше само той, за жалост, дето имаше нужда от разяснения, – че няма разлика между демокрацията и народовластието, че тъй енигматичната думичка, в превод от гръцки, ще рече, народна власт. Само че как да го разбере, завалията, като той се бореше тъкмо срещу „народната власт”, както назоваваха комунистите управлението си и изобщо, ама изобщо не вдяваше, какво точно се случва. Това обаче е бял кахър, по-страшното беше, че тези, които схващаха какво точно се случва, малцината посветени, вече правеха циничните си сметки и нехаеха за простотията на народа. Напротив, доволни бяха, че е неграмотен народа, че  не знае какво става и кой ще плаща сметката, че изобщо не подозира, че той, не някой друг, е злощастният заложник в мръсната политическа игра. Доволни бяха и умножаваха заблудите на и без това заблуденият народ, който винаги е искал не свобода, а слободия, щом всякога е ненавиждал законността, единствения гарант на свободите в демократичното общество. Написах тогава, помня, че демокрацията значи ред и законност, а не безредие и безвластие, и скочиха върху ми, не враговете на прогреса, а най-върлите демократи. Що за комунистически глупости са това, недоумяваха те и очите им гневно святкаха, а аз недоумявах, че не знаят що е разделение на властите и кому е нужно. Освобождаването на третата власт от оковите на тоталитаризма, решаващата и роля за демократичния процес, пък и за управлението на страната сетне, те не разбираха, не оценяваха, макар да се готвеха да управляват. Нещо повече, смътно се досещаха, интуитивно, че по-скоро ще им пречи третата власт, отколкото ще им помогне, докато те устройват демократичната държава тъй, както я разбират, такава, каквато им е нужна. И съумяха, общо взето, да компрометират и обезсилят всесилната, по Конституция, трета власт, да я превърнат в пошличка декорация на пошлата ни демокрация. Съумяха, докато разграбват безмилостно трупаното десетилетия с труда на целия народ, да превърнат в параван за безумните си рестититуции и приватизации, тъкмо властта, която трябваше да им попречи да безчинстват. Така, още тогава, се изроди демокрацията ни и се превърна в ориенталска демокрация, псевдодемокрация, която е антинародна власт, не народна, която е срам за цивилизацията! Въобще, свикнахме отдавна и с този абсурд, поредният нашенски абсурд, но е странно, че не тревожи той европейските ни партньори, по-цивилизованите от нас уж радетели за демократично развитие…

Всички безобразия, оттук-насетне, вчерашни и днешни, колкото и да са, каквито и да са, не идват на празно място, а са логично следствие, пряко следствие от поруганата демокрация. Неотшумелия още фарс от изборите в Сърница, например, е класически, учебникарски пример за гавра с демокрацията, за безпардонна, дебелашка манипулация на изборния процес, за отнемане на изконни права от местното население. Гарантираното от Конституцията и закона право на свободен избор, разбира се, не означава нищо и не струва пет пари, ако ти спрат тока или водата, ако те лишат от път и други социални придобивки, заради желанието да направиш своя, независим и съзнателен избор. Отнемат ти правото на избор, на свободен избор, разбира се, и като те подкупват, по най-първобитен начин, било с бутафорни часовници, било с торби захар и брашно, било с пари на ръка. А най-тъжното в тази нашенска какофония е, че и двете страни май се състезаваха как по-сигурно, по-успешно да елиминират, или поне обезсилят пряката демокрация с всички възможни средства. Да, с всички, без изключение, със законните или беззаконни средства на нашенското изборджийство, с принуда, натиск и подкупване, със знайните и незнайни балкански шарлатании. Който и да е победителят в тези злощастни избори, пък и в бъдещите, също злощастни, без съмнение, предизвестено опорочени избори, губещ ще е демокрацията! Поруганата демокрация, такава е тъжната истина, ще е поругана отново, щом властва беззаконието, щом сме безсилни да осигурим приоритетите на демокрацията, щом не искаме да възтържествуват реда и законността…

Поруганата демокрация, нека не се самозаблуждаваме, не е някаква абстракция, лишена от съдържание, ефектна фраза, а жестока реалност, която ни отнема свободата и сгъстява мизерията, която ни превръща в беззащитни, отчаяни бедняци. Един лесен и пресен пример е случващото се с българската гора; варварското изсичане, оказва се, не е най-страшното, щом е налице смайващото чувство за безнаказаност на сътворителите му. Шашардисващ е, преди всичко, броят на секачите, осем хиляди в осемстотин фирми, както те самите декларират, докато се борят, представете си, срещу забраната износ на дървен материал. Демагогската, общо взето, забрана за едва тримесечен мораториум, активира страшен, разрушителен гняв, накара навикналите на лесни печалби и абсолютна безнаказаност секачи, да заплашват, съвсем недвусмислено, и законодателната, и изпълнителната власт с всякакви ексцесии. И, което е най-впечатляващо, доста необузданият и съвсем  ненавременен бунт, бе съчетан с шумни декларации за напълно законния и чист като сълза бизнес. Прословутото бракониерство, от което се оплакваме десетилетия, както ни убеждават секачите-износвачи, няма нищо общо с тях, а е дело на друг. На кого, пита се, след като те, не някой друг, са населили гората с осем хиляди секачи, защо не са попречили, като абсолютни господари там, в българската гора, на тези, които я съсипват, а съсипват и бизнеса им, не друго! Въобще, дали са малоумни тия, дето лъжат гьотере, или считат за малоумни нас, лъганите гьотере, но и това е проблем на поруганата ни демокрация, щом го няма върховенството на закона, щом никой, никому, не търси сметка. Ако ги имаше редът и законността, може смело да се предположи, нямаше да има лъжи, нямаше да има и кражби, а чувството за безнаказаност е съвсем немислимо за някак браконерстващия мушморок. Нямаше да го има и поредният фарс, тъжният фарс, съпътстващ унищожаването на родната гора, фарсът, унищожаващ и мъничкото морал, който ни е останал, ако наистина е останал. Защото не би трябвало да го има, ако погледнем сериозно на проблема, щом и премиерът не се посвени да признае публично, че той, лично, е изкарал на улицата тълпа, която да подкрепи „умните, богати и красиви” протестиращи граждани. Панаирът в Сърница, близо е до ума, би бил невъзможен, ако го нямаше панаирът върху жълтите павета, ако така нареченото „гражданско общество”, не бе подменено с платени клакьори и алчни доктринери, борещи се за властта, без да подбират средствата. Красноречивият и печален факт, че вчерашните протестъри са днешни министри, сам по себе си, е предостатъчен, за да е ясно, пределно ясно, че гражданско общество у нас няма, че се използва тази велика идея за мръсни игри и дребни сметки. А тази обществена шизофрения, разбира се, е поредното доказателство, че е поругана демокрацията ни, която е дважди поругана от туй, че премиерът сам признава за участието си в долнопробните, политически инсинуации…

Още дълго, безкрайно дълго, би могло да се говори за нашенските простотии, дето съсипват демокрацията, но е безсмислено, щом липсват воля и умение за реализацията на широко прокламираните инак реформи. Отминало е, сигурен съм, отдавна времето, когато трябваше да обясняваме какво е нужно да се направи, вече всички знаят, че трябва да възтържествуват отново редът и законността, че това е едничкият ни шанс да оцелеем…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply