Поредното изпитание

kotev12Поредното изпитание, пред което сме изправени, е изпитание, както за новото правителство, което тутакси забрави предизборните си обещания, така и за окаяния народ, който очаква с нетърпение, все пак, да получи нещичко. По-голямо е изпитанието за правителството, като че ли, защото доста безконтролното говорене, както на ГЕРБ, така и на Патриотичния фронт, натрупа към старите проблеми нови. И то какви! По-неразрешими и от най-неразрешимите, защото е ясно като бял ден, че в бюджета липсват пари, както за двойното увеличение на учителските заплати, така и за галактичните пенсии, обещани от патриотите. Нещо повече, ако пространният, размиващ се във времето, период, през който би трябвало, поетапно, да се увеличат заплатите на учителите дава някакви, макар и твърде мъгляви надежди, то не е така с пенсиите.

Още от първия ден, още преди да е съставено правителството, всъщност, патриотите биха отбой със същата безцеремонност, с която обещаваха години наред чудеса. Волен Сидеров се гордее отдавна, че той първи, далеч преди другите, е обявил, че минималната пенсия трябва да е поне 500 лева, но май забрави, че обещаваше, ако вземе властта, да премахне ужасната несправедливост. Наистина ужасна е несправедливостта, щом нашите пенсии са най-малки в Европа, наистина трябва да са горе-долу в тези параметри, ако искаме да сме по-добре от Албания и Македония поне, но изгледи да ни споходи такова щастие няма. И далеч по-скромните обещания, т.е. минимална пенсия от 300 лева, на партньорите на Волен Сидеров, се оказаха не просто неизпълними, но и нереални. Излъгали са ни, оказа се, отново, съзнателно и хладнокръвно, щом още преди да е съставено правителството, започнаха с уйдурмите и срамното пазарене, за да ни излъжат още веднъж. Вместо да получат двойно увеличение на мизерните си пенсии, най-бедните пенсионери, вече е почти сигурно, ще получат двайсетина лева, а останалите няма да получат и толкова. Подигравка, с други думи казано, вместо увеличение! Подигравка, защото планираното увеличение ще доведе минималната пенсия най-много до 200 лева, а само новите цени на тока и парното изискват далеч по-голяма компенсация. Подигравка, за жалост, не е най-срамното, не е и най-страшното!

Непозволената игра с пенсиите е и престъпление, защото е абсурдно да изравняваш пенсията на този, който е работил малко или въобще не е работил, с пенсията на някой, който е работил четиридесет години. Престъплението е още по-голямо, заради факта, че увеличените цени на енергията няма да бъдат компенсирани по никакъв начин за огромната част от пенсионерите, ако не броим мизерните добавки по Швейцарското правило. А най-престъпното е, че тези хубостници, новоизлюпените депутати, без да им трепне окото, нагло ни убеждават, че цените на енергията трябва да растат в условията на пазарното стопанство, че абсурдно да ги задържаме изкуствено. Е, добре, но не задържаме ли изкуствено и пенсиите, които отдавна трябваше да са по-високи и можеше да са по-високи, ако не бяха необоснованите, глупави, направо възмутителни и престъпни разходи тъкмо в енергетиката! Дори само изтеклите в тази сфера и продължаващи да изтичат милиарди стигаха, за да са по-прилични пенсиите. А доказателствата са безброй, разбира се, щом наместо да печелим от инвестициите си в АЕЦ-Белене, да речем, ние плащаме недобори, не само погребахме милиарди в „гьола”, както се изрази новият-стар премиер, но плащаме огромни неустойки заради малоумието си. Пак той, този премиер и преданият му министър Делян Добрев, ако си спомняте, ни убеждаваха, че ще спечелим арбитражното дело с руснаците, но го загубихме, та сега ще плащаме и там, стотици милиони, ако не милиарди.

Въобще, наместо да печелим от вече построената атомна централа, плащаме, защото сме я съсипали, което е безпрецедентен случай, може да не се съмнявате, в цивилизования свят! Горе-долу същото се получава и със скандално известните ВЕИ-та, които са далеч повече, отколкото трябва да са, няколко пъти повече, а енергията, която държавата трябва да купува от тях, казват, е многократно по-скъпа от произвежданата в Козлодуй. Отгоре на всичко, оказва се, и те са повели арбитражно дело срещу държавата, и те са го спечелили, и те чакат много милиони от нашите пари, от парите за пенсии, значителна част от които веднъж вече е отишла при тях. Такива дела, за капак, са спечелили и прословутите енергоразпределителни дружества, които уж ни бяха длъжници. Само тази година, държавата ще трябва да плати около два милиарда по такива дела, два милиарда, които можеха да послужат за увеличение на пенсиите! Ами за данъците какво да кажем? За абсурдните ни данъци, които облагодетелстват абсурдно богатите, както никъде другаде, а бедните забиват в най-непроходима мизерия, както никъде другаде.

И не се събират, отгоре на всичко, както не се събират, въпреки показните акции по митниците, и парите от контрабанда май. Нека кажат новите ни управници, които ни уверяват, че е невъзможно да изпълнят предизборните си обещания, защото няма пари, колко би спечелил бюджетът само от премахването на абсурдния плосък данък! Нека кажат, дали, ако го  премахнат, ще имат пари за пенсии и с колко ще могат да се увеличат пенсиите! Тя е лесна тази сметка, всеки може да я направи, но и опозицията мълчи гузно, защото плоският данък е не само абсурден, но и свещен, щом е още един бонус за самозабравилата се върхушка.

Въобще, поредното изпитание, ако погледнем по-сериозно на проблема, ще е голямо не само за правителството, но и за мизерстващия народ, който ще си остане мизерстващ народ, въпреки напразните надежди. И сега, съвсем закономерно, изниква въпросът за параметрите на поредното изпитание. Близко е до ума, че поредното изпитание съвсем не се изчерпва с опита да се решат, поне частично, бегло споменатите проблеми, че те са само нищожна брънка в пределно напрегнатата политическа действителност. Смяната на парадигмата, в световен мащаб, вече е факт, щом и във Франция, новоизбраният президент Макрон е несистемен кандидат, който се състезаваше с друг несистемен кандидат. Традиционните партии, очевидно, са се изчерпали и са неспособни да се адаптират към новите реалности, неспособни са да излъчат както нови лидери, така и модерни идеи. Изборът на Тръмп, драматичните избори в Холандия и Австрия, объркването в Англия, пък и нашенският политически хибрид, недвусмислено сочат, не толкова, че лявото не е ляво и дясното не е дясно, а далеч по-грандиозен обрат. И не само грандиозен, но и съвсем неясен, непроумян и неразтълкуван, вещаещ тепърва нови изпитания не само за нас, за нашите държавници и политици, но и за световната политика.

Още един пример за голямата бъркотия е и случващото се в Турция и Македония, както и случващото се в Украйна, която като че ли забравихме, пък и случващото се в Корея, Иран, Сирия и къде ли не още. Всичко това аз го припомням не случайно, припомням го, за да е ясно, че са ни нужни нови политики, ако искаме да оцелеем в променящия се свят, а не е път за оцеляването ни мизерията, разбира се, или така наречената стабилност, мнимата стабилност, узаконяваща и увеличаваща нищетата. Очевидно е, че наместо да се давим в бедност, каквато никога не сме познавали като народ и държава, трябва да търсим друг път на развитие. Не да скъсваме с Европейския съюз, а да търсим варианти за достигане, поне частично, на стандарта на европейците и помощта на Европейския съюз. Нашите държавници и политици са длъжни да потърсят и развиват сътрудничество, което не само ще им помогне да изпълнят, поне частично, предизборните си обещания, но и да ни доближат решително до по-развитите страни.

Голямото изпитание за тях, ако наистина искаме да вървим напред, е да потърсят и намерят нови политики, да помислят най-после сериозно за подобряване на стандарта ни изобщо, не само за мизерните ни пенсии, от които трябва да се започне, все пак. Нямат никакъв шанс, ако не се опитат да направят нещо смислено за увеличаване на доходите, преди всичко, а след това да променят законодателството, ако е нужно, и осъществят тъй нужната ни съдебна реформа. Заради неработещата трета власт пропадна демокрацията ни, пак тя трябва да я възроди! Нашето изпитание, голямото изпитание за нас, е да се опитаме, най-сетне, да бъдем граждани, истински граждани! Нямат шанс управниците ни, ако пак я карат, както си знаят, дните им са преброени, нямаме шанс и ние, ако не сме граждани, неизброими ще са мизерните ни дни…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply