Политическото лято

BSP (1)Политическото лято, не ще и дума, вещае възхода на ГЕРБ и залеза на БСП, или поне така пророкуват домораслите анализатори, свикнали да робуват на предпоставени тези. Домораслите анализатори, подчертавам, не някой, който тълкува съсредоточено и задълбочено политическата реалност, защото това са по-скоро идеолози, при това бездарни идеолози, които манипулират твърде нескопосно. Направо невероятно е, че все пак има кой да им се върже, че се намират наивници, които да ги слушат и да им вярват. Една внушителна част от родната журналистика, за наш срам, е впрегната в тази неблаговидна работа и, досущ както в доброто старо време, промива мозъци срещу добро заплащане. А наивните читатели и слушатели, като са неспособни да осмислят тенденциозните послания, съвършено безплатно и съвсем непринудено, ги вземат за чиста монета. Така, общо взето, засиява абсурдно ореол над нечия келява глава, или се радва на всеобща подкрепа поредната, родна, партийна шизофрения, рожба на перверзното политическо инженерство. Така литват из политическото пространство и плоските уйдурми, наричани от някои „идеи”, които са призвани да разбълникат още и без това болните, бедни глави.
Ежедневно, ден и нощ, от телевизионния екран някой зомбира неспособния да се защитава зрител, всички, всъщност, го зомбират, защото най-често и интервюираният, и интервюиращият, говорят едно и също. Говорят е неточно казано, защото говорещите убеждават, внушават, мъчат се да докажат всекиму недоказуемото, или поне някоя твърде тенденциозна теза. Такава теза, например, е бодряшкото твърдение на небезизвестния Осман Октай, че ГЕРБ ще има над 130 депутата в новото Народно събрание, докато депутатите на БСП ще са едва тридесетина, а ДПС пък ще бъде далеч от властта поне десет години. Превъплътилият се в политолог селски фелдшер, може би, иска да се хареса на Бойко Борисов и това, вероятно, е причината, за да е дотолкова необуздан, докато смело кове прогнозите си, та не бива да се вслушваме в изявленията му. Така или иначе, подобни изявления, приети безкритично, едва ли не с аплауз, наместо с иронична усмивка, от водещите журналисти, са съвсем показателни за случващото се у нас днес. Показателни са за нездравата атмосфера, не само и не толкова политическа, която води до всеобщо объркване и задълбочава моралната криза у нас. Проблемът е в това, проблемът е преди всичко и най-вече морален, защото обективните обстоятелства, а не политическите мераци, в крайна сметка, ще донесат някому желаната изборна победа, или ще му сервират крайно неочаквано разочарование.
Всичко е възможно и аз не вярвам, че в партийните централи си правят някакви илюзии, че разчитат на празните приказки, вместо да мислят за една по-цялостна стратегия. И тук му е мястото, бързам да предупредя, ежедневното зомбиране на наивниците не бива да се надценява от никого, щом социологията, въпреки услужливостта на някои свои представители, сочи твърде неочаквана тенденция. Най-изненадващо, според последното проучване, се оказва, че разликата между ГЕРБ и БСП вече е едва 8 процента, въпреки гюрултията, вдигана от Бойко Борисов и компания, че ги очаква още по-бляскава изборна победа. Без да се предоверяваме на въпросното изследване, все пак, е задължително да изтъкнем, че лидерът на ГЕРБ навикна да говори от името на народа и дванадесетте процента преднина му се виждаха съвсем недостатъчни, за да отразят смазващото му превъзходство.
Би трябвало да се изтъкне и това, разбира се, че впечатляващо множество социолози, антрополози и социолози, поощрява въпросния лидер, като вещае разпад, крах и съсипия за неговия основен опонент. Стогодишната БСП, оказва се, най-сетне е изправена пред окончателното си разпадане, пред дълго чаканото от противниците й самоунищожение. Уроците на историята, ако ги помним, сочат нещо съвсем различно, т. е.недвусмислено ни убеждават, че тъкмо в такива, фатални наглед моменти, тази партия винаги съумява не просто да оцелее, а да излезе по-силна, по-сплотена от изпитанията.
Това, апропо, се случи и съвсем неотдавна, довчерашният лидер Георги Първанов, съумя да й открадне едно депутатско място, но не смогна да пласира свой човек в Европарламента. Той, общо взето, претърпя фиаско, въпреки че обърка, обезвери много от членовете на БСП , а оттук насетне, като че ли, ще му бъде още по-трудно да се бори с довчерашните си съпартийци и, може би, го очаква съдбата на Александър Томов. Въобще, ако той е инициаторът на идеята да се разбие БСП с груб натиск, очевидно, не познава нито историята, нито партията си, колкото и невероятно да е, щом не е разбрал, че тази партия се консолидира тъкмо когато е подложена на груб натиск. И не само той, като че ли, е затънал в недоразумения, щом някой разчита на роенето на кандидатите за партиен лидер и вярва, че то ще доведе до разнобой и непреодолими противоречия в тази партия, които неизбежно ще доведат до краха й. Напротив, ефектът ще е противоположен, щом помним, че партията, обичаща да парадира с демократичното си настояще, не е забравила тоталитарното минало и всякога се е уповавала на вездесъщия апарат.
Въобще, би могло смело да се каже, че надеждите за преждевременния край на партията са твърде оптимистични, както и това, че едва ли ще се задоволи само с трийсет места в новия парламент. Наивно е, разбира се, да се проповядва подобна нелепост, а още по-наивно, да се вярва на такива недомислици! А направо смешно и чак налудничаво е, да си въобразява някой, че може да отнеме на ДПС ролята му в нашия политически живот, поне засега, като е ясна предварително конфигурацията и в бъдещия парламент. Основните политически играчи, пределно ясно е, са същите, докато НФСБ, АБВ и „Атака”, по всяка вероятност, остават под чертата, а партията на Бареков и реформаторите са на ръба. Много важно е да се проумее, че „България без цензура” и Реформаторският блок могат да влязат, но може и да не влязат, т. е. да се получи конфигурация не по-добра, отколкото тази в изживяващия последните си дни парламент.
Въобще, ако мислим сериозно, задълбочено, за политическите реалности у нас, би трябвало да се запитаме кой на каква коалиция ще разчита и доколко е възможна тя. Защото е несериозно, струва ми се, да се надяваме на съкрушителната победа на ГЕРБ, която ще му осигури абсолютно мнозинство, а е малко вероятна май и спряганата от някои голяма коалиция, която също е предпоставка за работещо правителство. Имам своите аргументи, като твърдя това: ГЕРБ получи, казвал съм го, но ще го повторя, гласовете на своя клиентелистки кръг, които са едва една трета от една трета и крайно недостатъчни за абсолютно мнозинство. Не е за вярване, че резервите на партията, колкото и да са, каквито и да са, стигат за мечтаното политическо чудо, а що се отнася до голямата коалиция, тя е дотолкова безпринципна, че изглежда невъзможна. Пак в ДПС, вечният балансьор, е надеждата за ново правителство, съставено най-вероятно от очаквания победител в изборите ГЕРБ, но не се наемам да обявя доколко надеждно ще е то. ДПС досега не е правила коалиция само с ГЕРБ май, а раздаваше депесарски шутове, не сме забравили, и в ляво, и в дясно, та всички прогнози, относно бъдещите й правителства, са рисковани. Не е рисковано инак, да се каже, че политическите реалности у нас, през това политическо лято, са горе-долу такива, каквито ги изложихме, както и това, че не ни дават поводи за оптимизъм…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply