Покрай прайда…

kotev12„София прайд”, както можеше да се очаква, отново разбуни духовете, но причината едва ли е в дежурните, преднамерени обяснения, на заинтересовани субекти, че българското общество, видите ли, е прекалено консервативно или някак незряло. Напротив, обществото ни, очевидно, не е нито дотам консервативно, нито неразбиращо динамиката на новото време, нито апатично към случващото се, щом в широката обществена дискусия се включи дори Първата дама. И не само тя, държа да отбележа, защото е имало, както се оказа, бурна дискусия в СОС, където се е стигнало до абсурдни предложения и логична опозиция на провокациите. А е налице, вижда се, и дискусия в медиите, която се простира от броя на участниците в „София прайд” до  претенциите им и проблема за толерантността. Всичко това го изтъквам нарочно и в някаква мяра педантично, защото е крайно време да се разбере, че някой тенденциозно изкривява представата за толерантност, за да ни натрапи своя, удобна псевдо-истина. И манипулациите, разбира се, започват далеч преди да се е състоял въпросният гей-парад, този, днешният, или онзи, първият, отпреди десет години.

Идеята за консервативния, задръстен, демодиран българин, например, е плитка и пошла спекулация на провинциални тарикати, въобразили си, че лесно ще подведат всеки, който иска да мине за модерно мислещ. Едва ли е особено продуктивна тя, щом ще се понрави, вероятно, само на отчаяните сноби, докато ние помним, че снобът е не друго, а съсредоточена в едно лице тълпа, както находчиво се изразява професор Балабанов. А неподвластни ще са различните хора, подчертавам,  р а з л и ч н и т е, личностите, осъзнали своята идентичност, опазващи своята ценностна система и чужди на натрапените, неуместни моди.

Инак, що се касае до модерността на уж модерните идеи, личностите знаят и това, разбира се, че хомосексуалните взаимоотношения не са нещо ново за нашите земи, че са твърде популярни както във Византийската империя, така и в Османската империя. И пак личностите, защото са чели повечко или мислили повечко, знаят и това, накрая, че докато в някогашните империи хомосексуалните взаимоотношения са сексуален проблем, то сега са политически проблем. Или поне така експонират проблема шумните глашатаи на неолибералната демокрация, които в най-смелите си мечти май сериозно се надяват да възпитат или превъзпитат комай всеки хетеросексуален индивид, ратуващ за изконните ни права и ценности.

Без съмнение е тъкмо така, щом в дискусията за границите на толерантността някои се осланят на подчертано агресивно поведение. И агресивни са тъкмо тези – тук е трогателният парадокс! – които току се оплакват, че са жертви на дискриминация и неразбиране, че са неравнопоставени и отритнати от ретроградите. Факт е, че тълкуването на толерантността е тенденциозно и грубо изкривено, че се ратува за правата на едно незначително малцинство, докато се пренебрегват правата на едно внушително мнозинство. По този начин, всъщност, се прави опит да се отнемат правата и свободите на болшинството, подменят се основни демократични принципи, идеята за толерантността е деформирана до противоположност.

Още по-неприемливи са манипулациите, заради факта, че сблъсъкът се представя като противопоставяне на модерни хора и ретрогради, докато една малка групичка се противопоставя на обществото, всъщност, на огромното мнозинство от хората. Това ясно проличава, като се повтарят услужливо от куп медии обявените от организаторите три хиляди участници, докато други медии твърдят, че участниците са колкото охраняващите ги полицаи. Манипулациите, както и агресивността на организаторите и поддържниците им, са още по-очевидни, ако се замислим над абсурдната претенция на някаква съветничка, която се опитва да задължи, едва ли не, кмета Фандъкова да демонстрира съпричастието си към прайда. Тази жена, ако трябва да съм точен, настоява кметът на участва в прайда – ни повече, ни по-малко!- защото съпричастието е изразено с разрешението за провеждането,  да речем. Въобще, тъкмо радетелите за космополизъм и модерност, колкото и невероятно да е, превръщат в нашенска шашкъния не само и не толкова „София прайд”, колкото наистина твърде актуалния проблем за границите на толерантността, било заради непремерените си искания, било заради нескопосните манипулации.

Нищо ново под слънцето, както се казва, вече не се изненадваме и от удивителния факт, че уж развитите демокрации поддържат сляпо всяко от доста недомислените искания, които са подчертано арогантни и по-скоро антидемократични. А изненадата, голямата изненада, дойде от съпругата на президента, г-жа Радева, която непременно ще събере много ненавист, заради това, че си позволи да каже важни неща, при това категорично, защитавайки доста смислено позицията си. Тя, преди всичко, акцентува върху простичката истина, че е неуместно да се парадира с различността, щом всеки е неповторим и не са съвсем еднакви дори еднояйчните близнаци. Дори само тази тъй лаконична и тъй логична констатация, не се съмнявам, ще предизвика страшна ярост у опияняващите се от своята различност, самовлюбени адепти на свободната любов. Така или иначе, президентшата е права, както е права, че хомосексуалните малцинства не са по-дискриминирани от пенсионерското мнозинство.

Техните претенции опират най-често до мерака да се преправи набързо Семейният кодекс тъй, че да им се разреши бракосъчетание и осиновяване на деца, те се чувстват дискриминирани заради това, че законът не им гарантира правата, които имат хетеросексуалните. Техните мераци, прави са и противниците им, са незачитане на православието и традицията, игнориране на обичайното право и морал, изповядвани от българите. Законът, те забравят и това, не осигурява права само за тях, единствено за тях, но и за другите, преди всичко за огромното мнозинство! Претенцията правата на незначителното малцинство да са приоритет на Закона, въпреки нежеланието на внушителното мнозинство, превръща правата в привилегии и обезсилва демокрацията. Законът, би трябвало да го разбира всеки, не само закриля, но и санкционира, а правата на мнозинството, особено ако произтичат от обичайното право и са адекватни на християнския морал, естествено са абсолютен приоритет.

Затова именно, колкото и да оплюват Първата дама, както и да я ругаят, тя има право на позицията си. Нещо повече, като съпруга на българския президент, тя не може да бъде упреквана, заради това, че настоява да сме „повече българи и по-малко космополити”, че ни призовава да опазваме изконния морал, християнската традиция и националната идентичност, а трябва да бъде похвалена. А нека не забравяме и знаменателният факт, че госпожа Юлиана Плевнелиева не само никога не участва в никакъв дебат, но дори не благоволи да придружи президента поне веднъж при официалните му участия тук или там.

Въобще, изявата на госпожа Радева, каквито и да са възраженията на почувствалите се онеправдани или обидени, заслужава адмирации, а не оплюване! Проблемът тук, големият проблем обаче не е „София прайд”, на са и пренията около гей-парада, а това, че ненужната шумотевица потулва същинския проблем.

Докато се препират напразно и уж неотстъпчиво противниците и защитниците на неолибералните крайности, които инак са партньори в правителството, отново мислим по-скоро за хомосексуалистите, отколкото за пенсионерите. И не е само това, но и онеправданите работници или едва кретащата средна класа, досущ като пенсионерите, могат само да завиждат на румънците, които не само проведоха успешна правосъдна реформа, но и вдигнаха значително заплатите и пенсиите. Патриотите, помним, ни убеждаваха пламенно, че ще направят 500 лева най-малката пенсия, а се оказа, че не могат да я вдигнат, не с 350 лева, както обещаваха, но и 50 лева. ГЕРБ пък ни убеждаваха и ни убеждават, че прословутият Румънски модел отдавна е практика и тук, макар че там осъдените, корумпирани големци са хиляди, а тук се броят на пръсти. Неолибералните ценности не се изчерпват с правата на различните, разбира се, а имат отношение и към благосъстоянието на хората и тъкмо то, благосъстоянието, е най-сигурният гарант за толерантността. Не е трудно да се досетим, че всеки, който е победил мизерията е победил и ограничеността си, че свободата на духа, освободеността на човека, е немислима, ако е притеснен той, ако е недоял и недоволен. Няма как да мислиш за правата на другите, да опазваш правата на другите, ако си лишен от права, докато си лишен от най-изконното право, от правото на приличен човешки живот!

Традиционните, но ненужни прения около прайда, вижда се, биха били далеч по-смислени, далеч по-продуктивни, ако се съсредоточат около обществената атмосфера, която би осигурила повече права на хората с различна сексуална ориентация по-безболезнено. Няма съмнение, че повишаването на жизнения стандарт, непременно ще доведе до преодоляването на назадничавото мислене, до повече широта на светогледа! Нашите политици, пък и чуждите радетели за правата на хомосексуалистите, очевидно, наместо да вдигат идеологически шум, трябва да спомогнат за възхода на икономиката ни, борбата с корупцията и чувствително вдигане на доходите…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply