Поетични търсения в преломни времена

DSC04230С тройна поетическа доза се заредиха изкушените от поезията, присъствали на творческата вечер, посветена на последните книги на Боян Ангелов, Иван Гранитски и Тенко Тенев, която се проведе на 13 март в Художествена галерия „Жорж Папазов”.

Тон за потопяване в изкуството дадоха в началото на вечерта музикалните изпълнения на Красимира Султанова и Мартина Бохоницка, след което поезията превзе всичко.

DSC04248Председателят на Дружеството на посателите Тенко Тенев, който беше и своеобразен домакин, направи интересно представяне на гостите. Той подчерта, че присъстващите ще чуят поезия от двама доктори по философия, които са защитили дисертациите си преди повече от 3 десетилетия. Иван Гратински е сред ямболските творци от 4 десетилетия, а поетът Боян Ангелов, който е и председател на Съюза на писателите, гостува за трети път в Ямбол.

DSC04241Тенко Тенев изтъкна и че в залата има двама души, носители на престижната литературна награда на издателство „Захари Стоянов” – Боян Ангелов и Любомир Котев.

В началото на вечерта Иван Гранитски влезе в ролята си на издател и представи новите книги на двамата творци. Той изтъкна, че последните три стихосбирки на Боян Ангелов са издадени от издателство „Захари Стоянов”.

DSC04231„Двамата творци са много различни като натюрел и поетически рисунък, но в същото време има и нещо, което ги сродява – любовта, уважението и преклонението към класическия стих, макар че и двамата владеят и белия стих. Боян Ангелов и Тенко Тенев показват, че възможностите на класическия стих са неизчерпаеми, като асонансни и алитерационни рими, непълни рими, ядрени рими, вътрешни рими и различни размери”, каза издателят и уточни, че идеите, които поднасят тези автори, са по-важни от формалната страна на стиха.

DSC04259Той поясни, че Боян Ангелов е поет, който разчита на иносказанието, на многопластовия поетически рисунък, което е свързано и с това, че той е доктор по антропософия. Още от първите му книги преди 40 г. е личало неговото увлечение към опита философски да се преосмисли съдбата на човека откъде идва, накъде върви, за свръх предназначението на човека. Затова и във всяка негова книга има философски стихотворения, които се опитват да разгадаят енигмата на човешката душа, гигантската почти парадоксална противоречивост, която се крие в човешката душа – това разпъване между възвишеното и подземното; телесната долница, страстите и духовната извисеност.  Затова поезията му е толкова наситена с полифонични и многопластови метафори, които ни отправят към античната митология. Боян Ангелов обича гръцките антични мотиви, които му позволяват да стъпи върху тях и да разсъждава за душевността на съвременния човек.

DSC04270Иван Гранитски каза още, че поезията на Боян Ангелов в последната му книга „Последна риза” е диалогична, тя отправя послания не само за състрадание, братолюбие, уважение към близкия човек, опит да се разбере дори крайно противоречивото мнение на чуждия човек. Внушението на „Последна риза” е и това – какво точно се случва с човека в края на 20 в. в началото на 21 в., защо той е толкова объркан, на какви твърди принципи трябва да стъпи, след като идеологиите са рухнали, няма нови идеали, светът е объркан, човекът е объркан, нашето общество е болно. Това са вечните теми, които вълнуват душите на поетите, особено в преломни времена, затова „Последна риза” е книга за преломните времена, за сътресенията в душевния свят на човека.

DSC04291В книгата си Боян Ангелов дава дискретни и внимателни отговори, той разчита винаги на опосредованото внушение, не на директната фраза и на директния съвет. Според Иван Гранитски  това е по-добрия подход, тъй като съмнението винаги е в основата на сериозното изкуство – истински талантливият творец винаги се съмнява, а глупакът винаги е сигурен в себе си.

Издателят обясни, че книгата на Тенко Тенев „Светлите олтари на деня” е посветена предимно на любовната лирика. В нея поетът разчита на нежното, на сантименталното, поетичният му рисунък залага на духовния пейзаж, на светлото лирично чувство. В книгите му няма драматични интонации, защото и самият творец е така устроен – добронамерен, добронравен и има желание да помогне на всички и всичко. Поезията му е неговият отговор на мрачните предизвикателства на действителността.

DSC04312Боян Ангелов върна жеста към издателя си и сподели виждането си за неговото творчество.

Той разказа, че познава поезията му още от студентстките години, а за последните три книги на издателя  - „Стрелата на времето”, „Зазоряване” и „Атлантида”, е написал  триумвират. В него говори за философски обагрената поезия на Иван Гранитски, за изградения стил, който може да бъде разпознат сред хиляди стихотворения.

Иван Гранитски навлиза в сложните пластове на античността, в най-дълбоките пластове на човешката душевност, но в същото време той не бяга от социалната действителност.  Той е успял да превърне действителността в една художественост, която има корени в дълбоката древност още от времето на Атлантите, да премине през тракийската философия и култура, през древногръцката античност и да стигне до социалните катаклизми, които съпътстват нашия живот. Той не бяга от горещите, парещи проблеми на времето, казва това, което мисли и е в защита на онеправданите хора. Той не се съобразява със силните на деня, което е много важно за един творец.

Боян Ангелов припомни, че двамата с Тенко Тенев са дебютирали през 1985 г. с първите си стихосбирки и от тогава са неразделни приятели. Той припомни и мисията на българските писатели – да пазят духовните граници на България, и заяви, че те никога няма да се примирят с предателските актове, които се извършват в момента от някои, изживяващи се като политици.

Самият Тенко Тенев прочете писмо на Любомир Левчев до Иван Гранитски, в което се казва, че поетът и издателят остава верен на нещо в себе си, на своя вяра и своя изконна заложба, че е обсебен от думите, „те те владеят и ти непрекъснато се опитваш да се освободиш от тях, ала думите те изговарят, думите те движат непрекъснато към хоризонта на непознатото. …Опиваш се от страстта на думите, от техния патос, от техния блясък…, започнал с философското размишление, ти се отдаваш на ораторското изкуство, на литературата и художествената критика и пламенната политическа публицистика. Понеже не можеш да се промениш, ти си намерил начин да бъдеш всичко това едновременно и заедно и същевременно си открил начин за себеосвобождаване от думите в поезията”.

Тримата поети прочетоха подбрани от тях стихове. Боян Ангелов представи и посветеното на Иван Гранитски стихотворение „Последна риза”, дало името и на стихосбирката му, а Иван Гранитски му отговори с посветеното на него стихотворение „Прилагателно”, завършващо със стиха:

„Човекът е излишен като прилагателно,

премахнато от текст претрупан.

Хиените на завистта са пуснати

и ръфат куповете трупове

на илюзиите за изкуство”.

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply