Писмо със сърчице

KotevНе знам шегува ли се Дългия, не знам действително ли я има тази вестникарска статия, но оповести той в шоуто си, че някой някъде написал за въпросното писмо. Жан Клод Юнкер, онзи уж много сериозен политик, дето е все по-ексцентричен напоследък, изпратил на премиера Бойко Борисов, уверява ни Слави Трифонов, писмо със сърчице. Любовно писмо демек, като напарфюмираните реликви, дето бабите ни още пазят в раклите, декорирани обезателно със сърце, което най-често е прободено от неотразимата стрела на фаталната любов. Писмото на Юнкер, все пак, било по-скоро благодарствено, не точно любовно, благодарял той на премиера ни, че се е съгласил да помагаме, както можем и доколкото можем, на изпадналата в беда Гърция. И любовният символ свидетелствал не за друго, а за непомръкващата и непогасваща обич на Брюксел към премиера Бойко Борисов, показал се отново пределно отзивчив към проблемите на общността. Трогателна е, не ще и дума, цялата тази история и непременно би разчувствала най- пламенните привърженици на ГЕРБ, но извиква тя и един неудобен въпрос. И той е известният нашенски въпрос, дето и друг път сме го задавали, без да получим свестен отговор, който гласи:”Е, що пак ги ручахме жабетата?” Логичен е този въпрос, закономерен, неизбежен, щом не друг, а лично Бойко Борисов, съвсем в свой стил, глуповато се провикна, че няма да дадем пукнат лев на Гърция, щом все още живеят далеч по-добре от нас гърците, въпреки проблемите си, въпреки кризата. Не му е първата изцепка това на любимия премиер, знаем го прекрасно, няма да е и последната, вероятно, но бе съвсем неуместна сега, съвсем ненавременна, празната гюрултия, която той вдига всякога, по навик. Много, премного са причините, които биха накарали сериозния държавник да премери думата си, или поне тактично да замълчи, в подобна, комплицирана, да я наречем, ситуация. Политически титан като Бойко Борисов обаче, не би могъл, разбира се, да се задоволи с нетрайната и измамна слава на сериозния държавник, а се стреми всякога към всенародната любов. Досущ като другаря Тодор Живков, на когото волно или неволно подражава, той не дава пет пари за това какво би казал този или онзи от душманите му, щом е доволен Бати, важният, най-важният приятел, Големият брат. Спомнят си и досега с умиление мнозина страстните целувки между другаря Живков и другаря Брежнев, а ето, доживяхме да се наслаждаваме и на любовната кореспонденция между господин Юнкер и бате Бойко. Всенародната любов, бързам да отбележа, която споменах мимоходом одеве, нашенската, всенародна любов, никога не спохожда държавник, който е недолюбван от Големия брат. Всенародната любов ние щедро даряваме томува, който ще ни осигури лелеяното благоденствие, не като ни накара да работим с ум и сърце, а се облегне на великодушието на Големия брат, който и да е той. Ние, всеизвестно е, вечно бленуваме Освобождения, вечно очакваме Освободители, все разчитаме на поредния, на новия Месия, който ще ни направи богати, без да се изпотим. Ние, всеизвестно е и това, като сме се затирили подир поредния, подир новия Месия, пет пари не даваме кой ни води, и сляпо вярваме, че ако царя, да речем, се окаже неспособен за тази тънка работа, тя ще приляга повече на пъдаря. Бойко Борисов, не ще и дума, е точният човек, на точното място, в точното време, щом и той, като учителя си, без съмнение, е човек от народа, съумял да се слее ненаподобимо с обичния народ. Нему принадлежи, ако си спомняте, онази феноменална, зашеметяваща, направо сакрална фраза:”Аз съм прост и вие сте прости, затова се обичаме, затова сме заедно!” На това непостижимо политическо заклинание, най-неотразимото в новата ни история, би могло да съперничи само откровението на безценния и незабравим Нейчо Неев:”Е`гати държавата, дето аз съм и вицепремиер!”  Така или иначе, необузданото плямпане на родните държавници, преливащо в логорея и смайващо с непомерната си глупост, върши, както видяхме, прекрасна работа. Народният любимец не само не губи нищичко, ако ни засипва веднъж, дваж, или хиляда пъти, с опашати лъжи и невъобразими,  домашни тъпотии, а наопаки,  става по-любим. Не знам как и защо, но сигурно, защото лъже като нас, или фантазира като нас, или е тъп, колкото нас, както се полага на истинския човек от народа, орисан да се къпе вечно в народната любов. Днешният ни премиер, например, години наред, дълбокомислено  ни предупреждаваше да внимаваме, да правим, да струваме, но да не я докараме до дереджето на Гърция. И ни заплашваше чак, че и тук ще стане, като в Гърция, като подминаваше с презрително мълчание задевките на противниците си, дето крещяха,  много добре, ха дано, та да се вдигне поне пет пъти стандарта ни. Няма как да ни споходи такова щастие, знаем си го, а гърците пък, като ги застъпи яко кризата, взеха да се молят горещо Богу, да не позволи българизация, т.е. да ги спаси от нашата мизерия. А Бойко Борисов пък, забрави ли, що ли, какво е говорил до вчера, но вече не ни плашеше с Гърция, а се кълнеше, че няма да позволи, по никой начин, бедната България да налива грешни пари в бюджета на богатата Гърция. Той ли, друг ли някой от антуража му, за да са по-убедителни, сигурно,но ни припомниха, освен всичко друго, съвсем на уместно, популярната мъдрост :”Болен, здрав носи!” Така си беше, този път не дрънкаха необуздано държавниците ни, наглед, но като се замислим, виждаме, че пак глупости говорят недомаслените им управници. Защото беше ясно, по-ясно от бял ден, че ще долети любовното писмо на Юнкер, или гневното писмо на някой по-невъздържан тамошен чиновник! Европейският съюз, види се и това не знаят или не искат да знаят ненагледните ни водители, е договор, който се крепи върху категорични клаузи, върху правила, дето всички страни-членки са длъжни да спазват. И аз не знам дали неуместният, но любим популизъм, или колкото недопустимата, толкова въпиюща  неграмотност, провокираха крайно неадекватното поведение и още по-неадекватното говорене, но инак е сигурно, че още дълго ще гълтаме праха на гърците, които ожалваха умните ни управници и съпътстващите ги клакьори. Напразно ожалвахме гърците и Гърция, те знаят какво искат и за какво се борят, затова, не за друго, заложиха на ултралява партия! Ние, пак ние сме за ожалване, защото като не знаем  какво искаме, позволяваме да ни баламосват с любовни писъмца, защото отново гледаме с телешки възторг към всенародния любимец, повел ни към пропаст, защото привикнахме и към мизерията, и към овчедушието…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply