Петър Волгин и профанацията на спорта

991-ratio-grigor-dimitrovПетър Волгин не е от тези журналисти, които са прочели през живота си едва няколко книги. Напротив, той вероятно има зад гърба си няколко вагона с дебели томове, сред които надали преобладават романите, по-скоро това са книги на политолози, психолози, социолози. Последните би трябвало да са обяснили, покрай другите социални феномени и този, наречен спорт. Волгин обаче или е пропуснал тези страници, или и сега, след триумфа на Григор Димитров, държи на всяка цена да бъде екзотичен. Или ексцентричен, все тая.

Няколкото изречения на Петър Волгин ми припомниха, как е посрещнат футболът в Ямбол, в началото на 20-те години на миналия век. На страниците на местния вестник „Тракиец” неизвестен автор се възмущава от това, че полуголи мъже тичат безразборно подир една топка и че това не е хигиенично. Тази ненавист към футболната игра обаче съвсем скоро спира, и ямболските хроникьори често отделят място на изявите на местните клубове, които в ония години са се нароили като гъби след дъжд. Обяснимо е – свършили са войните, продължили цяла вечност, и спортът като цяло намира все по-осезаемо място в живота на Европа.

Волгин явно счита спорта за занимание за плебеи, а за патрициите пази политиката, например. Второто занимание в България е все още доста по-бездарно от първото, макар че на Олимпийските игри имаме все по-малко участници и още по-малко медалисти. „Спортът бе огледалото на социализма, затова за него се заделяха много пари”, казват мнозина. Този мирис от времето на Тодор Живков може и да прави още по-яростен Волгин, но ако той действително е умен, не може да не си дава сметка, че освен всичко друго, спортът е и социален отдушник.

И триумфът в Лондон на Григор Димитров свърши точно това, по време, когато една след друга се трупаха все по-трагични новини отвсякъде. Да, нито победите на Григор, нито тези на състезателките по художествена гимнастика, ще спрат убийствата или грабежите, но все пак дават възможност на българите и да се усмихнат.

Не може все да си в казана с гадостите, трябва да има и нещо друго, нещо по-добро. Превъзбудените запалянковци, произведени преди време във фенове, понякога наистина идват в повече, особено с фанатичността си. Това вече е нелепо, защото когато „Левски” има по-добър отбор от ЦСКА, например, това си е факт, а не причина да счупиш главата на привърженик на „сините”. Или обратното.

Волгин напразно се притеснява, че българските големи архитекти, артисти, учители ще останат на перона. Когато действително ги имаме, те също събират овации. И аз не обичам масовия възторг, затова преди 16 години бях потресен, когато Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР, дойде на благотворителен баскетболен мач в зала „Диана”, и публиката стана на крака, за да го аплодира.

Тогава бях бесен на този телешки възторг пред мъжа с тужурката. Ако обаче бе пристигнал някой спортист от ранга на Григор Димитров, бих станал на крака.

Да си един от най-добрите в страхотната спортна конкуренция е нещо велико. В аналите, разбира се, има място и за големи политици. Е, надали нормален човек би акламирал щатния превратаджия Кимон Георгиев, но не можеш, а и не бива, да го задраскваш от политическата история на България.

Петър Волгин е добър журналист, ала е твърде кабинетен. И ако живееше в началото на 20-те години на миналия век, нищо чудно да бе забранил на ония полуголи мъже да играят футбол. По естетически причини, не по други, ала то пак е доза профанация….

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply