Пари и политика

82ff54ba0215Парите и политиката, знаят го и децата, всякога вървят ръка за ръка. Нещо повече, политиката я има, убедени са мнозина, не за друго, а за да се правят пари чрез нея. И сметките ни, общо взето, са все сметки без кръчмар, заради такова мислене, заради всеобщото, макар и негласно убеждение, че политиката е шашарма, точно шашарма, не нещо полезно. Общото благо, разбира се, общонародната полза я няма, когато вилнее политиканстващият тарикат, а инак, лично за него, политиката е твърде полезно нещо. Утвърдена практика е и най-незначителният общински съветник в най-незначителната община да протяга мръсните си ръчици към общото благо, да богатее, докато ограбва труда на хората. Изключенията, ако ги има и доколкото ги има, само потвърждават правилото, щом корупцията у нас е чудовищна, нийде невидяна. Наистина чудовищна, трябва да се изтъкне, щом чрез прословутите обществени поръчки се дават милиони някому, за да свърши работа, струваща много по-малко. Абсурдно е, но понякога се дават два милиона, да речем, за нещо, което струва двеста хиляди, а още по-абсурдното е, че тази процедура се повтаря периодически. Безброя от лошо планирани и още по-лошо осъществени ремонти на безброя от общински и държавни обекти е достатъчно красноречив пример. И все пак, колкото и да са и каквито и да са кражбите на общинските съветници, партийната камарила и прочее мошеници, те са нищо, ако ги сравним с погрома, донесъл ни безкрайният преход. Когато е дума как чрез мръсна политика се правят мръсни пари, непременно се сещаме за нашенската приватизация, превърнала една работеща индустрия в купчина скрап. Приватизацията, както я проведохме, унищожи и промишлеността, и селското стопанство, съсипа националната икономика и намножи безработните. Паралелно с това бе проведена акцията с фалита на банките, довела до хиперинфлацията и  унищожаването на спестяванията на населението А отговорност за логично последвалата всеобща трагедия не бе потърсена никому, макар че има закони за следприватизационния контрол, например, които могат да накажат виновниците за разсипването на държавата и унижението на човека. Гарван гарвану, както е известно, око не вади, а и ченге на ченгето също, като че ли, пък и с кредитните милионери е така. Въобще, целият, така наречен  е л и т , е защитен оказва се, въпреки закона, според който е виновен, оневинен, въпреки негодуванието на народа, който жадува възмездие. И богат, което е най-същественото в нашия случай, щом думата ни е за пари и политика, приказно богат, нагушил се, както се казва, с немъчени пари! Тъкмо в немъчените пари на незрелия ни елит е проблемът, мисля, за да вървим назад и надолу, за да се превърнем от една що-годе развита държава и в най-бедната, в най-окаяната, в най-нищожната. Статуквото, каквото е днес, за пребладаващата част от българския народ, ни доближава не до Европа, а до Третия свят. Парадоксално е, но стандартът на живот, благосъстоянието на държавата и населението, днес, когато сме в Европейския съюз, са по-ниски, отколкото бяха в презряното минало. А още по-парадоксалното е, че самозабравилите се властници и политическата върхушка не желаят да променят удобното им статукво, носещо лесни и огромни печалби на имащите, но и задълбочаващо мизерията на нямащите. Случва се, най-често в навечерието на избори, някой от политиците, който е в губеща позиция, да се провикне, че доходите са ниски, че и заплатите, и пенсиите са ненормално ниски, ако ги сравняваме с европейските. И тутакси го заклеймяваме, всички, в едни глас, Бог знае защо, че е мръсен популист, т. е. народен, ако преведем на български тази популярна, но неясна, както се оказва, думичка. Не работодателите, което си е в реда на нещата, са недоволни, не и преданите им профсъюзи, а и мизерстващият, ограбван народ! Популисткото говорене, Бог знае защо, не се харесва на народа, след като не е ясно, все пак, че непременно е лъжа, премерена, политическа лъжа, както ни убеждават. Нищо не пречи, разбира се, да се вдигнат и заплатите, и пенсиите, не до нивата, за които говори един буен депутат-националист, а и по-високо, за да се приближим поне до средноевропейския стандарт. Глупости са, разбира се, че това щяло да убие родния среден и малък бизнес, а изобщо не е глупост, че той трябва да бъде убит, ако е неконкурентноспособен! Още по-голяма глупост, най-голямата, направо чудовищна, е, че не трябва да си позволяваме дългове, защото ще заробим, видите ли, нещастните си дечица. Казвал съм го, но пак ще го кажа, няма да се уморя да го повтарям: Италия има два трилиона дългове, а САЩ дължи само на Китай четири трилиона! Казвал съм го, но пак ще кажа, няма да се уморя да повтарям: един трилион е число с осемнадесет нули! Нека всички политически мошеници, загрижени за дълговете, които ще плащат българските деца, си попреговорят аритметиката и изчислят, ако могат, какви са дълговете на италианчетата или американчетата. Според безотговорно плямпащите нашенци, които не се посвениха да плашат със заробващи дългове дори невръстните първолаци, най-нещастни трябва да са точно благоденстващите американчета. Нашите политически гьонсурати или политически тъпанари, все едно е дали са нахалници или неграмотници, очевидно, не знаят или не искат да знаят, че най-нещастните дечица на планетата, според скудоумията им, са американските. Все едно е, казвам, защото тяхното безотговорно, наглед, непремерено плямпане, всъщност, е премислено политическо говорене, което умишлено заблуждава неукия народ и напразно го плаши с тъй нужните ни заеми. А най-удивителното е, че това е политическо говорене на десните, които би трябвало да изповядват противоположната философия, ако наистина са загрижени за развитието на промишлеността, да речем. Чуждите инвестиции, мащабните, успешните инвестиции, са немислими без много и мащабни чужди заеми, нужни било за инфраструктурни,  било други съпътстващи проекти. В това число и социални проекти, които да осигурят, надеждна, подготвена, квалифицирана работна ръка. Чуждите заеми, нека видят колко са и какви са нашенските глашатаи на нелепата въздържаност, помогнаха на Орбан в Унгария да сътвори чудо, те помогнаха и на Португалия или Гърция, без да сътворят чудеса, да са далеч пред нас по стандарт. Абсурдно е да сме последни, най-бедни в Европа, след като практически не дължим никому нищо, след като имаме най-малко дългове, докато се опрощават всяка година стотици милиарди на Гърция, пък и не само на нея. Очевидно е, че е крайно време, политиците ни, всички, без изключение, независимо от цветовете, да имат единна политика, когато е дума за парите, за парите на държавата и парите на населението. Те, не някой друг, докараха държавата до срутване, а хората до просешка тояга, пак те, не някой друг, са длъжни да вдигнат на крака и държавата, и народа. И ако окрадоха, направо неправдоподобно, държавата и народа, ако напълниха сейфовете на чуждите банки, най-общо казано, сега трябва, ако не друго, да поискат някой и друг заем от тези същите банки. Простата логика сочи това, не е нужно да си икономист или политик, за да го проумееш! А това, което остава абсолютно непонятно, което е абсолютно неподвластно на всяка логика, е, че има у нас политици, които не желаят да се противопоставят на ужасяващата мизерия, които се вайкат за хипотетичното заробване на нещастните ни дечица, наместо да се вгледат в реалната немотия на хората. Престъпно е, няма по-мека дума, да лъжеш народа, да го плашиш със заробващи заеми, докато тъне той в невиждана мизерия, не за друго, а защото трябва да опази престъпните, непропорционални печалби, възможни единствено при нищожни заплати. Такава е тъжната истина за нищожните заплати и пенсии, такива са, защото носят най-голяма печалба и най-малки данъци на този, които ги дава! И това несправедливо статукво би могло, разбира се, да бъде унищожено, трябва да бъде унищожено, задължително, с участието на Европейския съюз, под диктата на Европейския съюз, ако щете, щом сме неспособни сами да го преодолеем. Длъжни сме да уравним нашите пари с европейските, да се доближим поне до техните пари, ако не друго, това е задачата на деня за родните политици! За това трябва да мислят те, всички, без изключение, сини, червени, или Бог знае какви, ден и нощ, длъжни са да измислят как ще изравнят стандарта ни с този на европейците! Всичко друго са празни приказки и налудничави приказки чак, ако се сетим отново за вайкането около съдбата на нещастните ни дечица, които едва ли биха мизерствали повече, когато и да е, отколкото сега, днес и тук, в нещастното ни, ограбено отечество…

Любомир Котев

About the Author :

1 Comment to “Пари и политика”
  • ангел христов
    September 18, 2015 - Reply

    Любо, благодаря ти за тази блестяща статия! Разбира се, не си длъжен да знаеш всичко, но поне, като един будител, да накараш задрямалите в униние умове да се поразмърдат и да започнат да търсят истината. Истината е свята, тя има свое нетленно собствено съществуване… Дългът е капанът на парите. Дългът е свръхефективен инструмент за директна промяна на обществено-икономическите отношения, на личностно, класово и на държавно ниво. Да, класово не бива да се пропуска, тъй като в момента точно ние сме се върнали в предмарксови времена. Доказателство е, че онзи ден Георги Гергов от така наречената БСП призна: “няма смисъл да се правим на хора от народа, а да кажем какво можем да направим за народа”. В тази политическа клетка, в която сме се напъхали, не е възможно да се направят държавни инвестиции, тъй като държавни инвестиции в икономиката са абсолютно недопустими по т.нар. европейско законодателство. Виж, реформи, приватизации и разваляне – може. Но заводи, вложения в реалния сектор – НЕ. Не си ли обърнал внимание, че т.нар. европейски програми имат обхват там разни “социални”, “екологични” и тем подобни глупости, но за производство и здравеопазване няма. Въведоха в новия програмен период т.нар. “конкурентноспособност”, която се оказа какво ли не, но не и заводи, има си хас. Така че нека не им даваме на днешните ни мошеници картбланш да ни набълбукат с държавни дългове, защото имат потенциала да ги “усвоят”, без да построят нито един завод, и после да ни оставят да ги плащаме /по Гръцкия сценарии/ с продажби на земи и гори.

Leave a reply