Панайот Бамбалдоков заема мястото на Петко Търпанов в края на 1944 г.

Кимон ГеоргиевНаследилият Петко Търпанов на поста председател на Околийския комитет на Отечествения фронт Панайот Бамбалдоков не е сред големите фигури в Работническата партия преди 9 септември 1944 година. Няма да срещнем името му нито сред ръководството на Шеста въстаническа оперативна зона, с център в град Ямбол,нито сред легендарните партизани, обрали точките при навлизането на съветската армия на българска територия. Бамбалдоков не идва, разбира се, от нищото и не е човек без биография, попаднал случайно в талвега на голямата политика.

От съхраняваните в ямболския Държавен архив документи попаднах преди години на сведение за него, както и за кмета на града към началото на 1945 година – Антон Леков. Засега, Леков не ни влиза в работа, но ще дойде и до него думата. Панайот Атанасов Бамбалдоков е роден на 9 март 1906 година в Ямбол, произхожда от работническо семейство, като към 1945 г. майка му и баща му са вече пенсионери. Новият шеф на Околийския комитет на ОФ се пазил изглежда се пазил упорито от женитба и новата му роля го заварва ерген. Има един интересен паралел, или прилика, както ви харесва, в това отношение, между него и Мара Атанасова, която съвсем скоро ще бъде избрана за кмет на Ямбол.

И тя, както Панайот Бамбалдоков, не е минала под венчило и е стара мома. В служебните сведения от 24 април 1945 г. за председателя на ОК на Отечествения фронт се посочва, че е бил партизанин, и то от преди три години, което означава, че той не е от тия, присъединили се към отрядите в последните месеци преди 9 септември 1944 година. Бамбалдоков не е служил в царската армия, член е на работническата партия от 1938 година, така че определено е от старите, калените кадри на компартията. Характерът му е определен от кадровиците като „делови, силно амбициозен и предан”, както и „крайно много добър и отзивчив”

. Новият шеф на Отечествения фронт е роден в една и съща година, 1906, с  един от най-големите художници, тръгнали от града ни – Георги/Джон/Попов. Любопитно е, че в състава на Околийския комитет на ОФ участва майката на Джон, Христина Попова, учителка по образование. Съпругът й, Димо Попов, също учител, директор на училище в един период от живота си, симпатизира на млади години на социалдемократичните идеи, а след време с огромна активност към вече твърде променения Отечествен фронт ще се включат и дъщерите на Христина и Димо Попови : Василка/Вася/, Тодорка/Дора/ и  Анка. Когато те трупат точки в ОФ, той вече е обикновена, банална организация, събираща тук-там из кварталите публика за политически сказки от рода на международното положение.

Съвсем различна е ролята и тежестта на Отечествения фронт към 1945 година, когато, по предложение на стария председател от края на предната година още, Петко Иванов Търпанов, за председател на коалицията е избран Бамбалдоков. Именно коалиция е възловата дефиниция в тази организация, която събира под покрива си Работническата партия/комунисти/, Българската работническа социалдемократическа партия, земеделците и представители на „Звено”.

Панайот Бамбалдоков, за разлика от Петко Търпанов и от кмета на Ямбол Антон Леков, е без солидно образование, завършил е само 6 клас, докато и Търпанов , и Леков са юристи. С високо образование, химия, завършена в Софийския университет, е и Мара Атанасова, която скоро ще застане начело на ямболския Градски Народен съвет. В състава на Околийския комитет на ОФ има поне няколко души, които са с по-ниско образование от председателя си, има и неколцина, които са висшисти, като Сия Кулова,учителка, или Николай Чернев – той е с полувисше търговско образование. Секретарят на ОФ от 7 февруари 1945 година, Колю Божилов Колев, който е също на 39 година, набор е с Бамбалдоков, има само пети завършен клас. Той е на този пост , тъй като по споразумението секретарят трябва да е от земеделската партия.

В този пъстър, макар и преобладаващ  с партии от левия партиен спектър Околийски комитет на ОФ, било нужно да се притежава известна дипломатичност, искало се и търпение, тъй като пет партии под една стряха не са никак малко, а в Ямбол, за разлика от селата, има представители и на кръга „Звено”, който е една особена, странна „птица”, но все още е необходим на Сталин и на българската компартия. Лидерът на „Звено” Кимон Георгиев, а не някой от другите формации, е министър-председател на царство България в този период, като това става с изричното нареждане на бащата на народите, познат и като Йосиф Висарионович Джугашвили.

Всички дружества, сдружения, организации, минали през задължителното одобрение на Отечествения фронт, като за някои от тях на няколко пъти се прави избор на ръководство, докато най-сетне ОФ-то натъкми свои верни хора начело на обществения живот в Ямбол. В друга статия за първите месеци и години в града ни след 9 септември 1944 г., съм изброил дружествата и организациите, преминали през свирепия филтър на „народната власт”. В тактиката на Отечествения фронт влизал и номерът да прикотка, поне за известно време, индустриалците, наричани патриотични, и на няколко пъти те изсипват  много пари за една или друга инициатива на БКП или на ОФ. В крайна сметка никой от ямболските фабриканти не спасил собствеността си върху машините и огромните дворове на стопанските си предприятия, но до национализацията имало още да изтече доста вода.

Не бива да приписваме всички репресии и крути решения през това време, само и единствено на ръководството на Отечествения фронт. Работническата партия/комунисти/ още в първите седмици след 9 септември назначила предани на нея хора за милиционери, над 60 на брой, в общината също прочиствали „фашистките елементи”, както станало и в армията.

Не е ли странно, че една сравнително непопулярна и негероична фигура като Панайот Бамбалдоков излязла начело на Околийския комитет на Отечествения фронт? Неизмеримо по-голяма тежест имали в компартията и Димитър Димов, и Стоян Сюлемезов, и Панайот Каракачанов, и Никола Янев, и Николай Чернев, но те изключително бързо станали част от най-тежката артилерия на новата власт. Димитър Димов, наричан още бай Даньо, гнил петнайсетина години по затворите на половин България, веднага бил назначен за управител на Бургаска област, към която по онова време са и Сливенска, и Ямболска, и още дузина околии. Роденият в село Веселиново Сюлемезов, който има и добро образование, става първият околийски управител на Ямбол, Каракачанов почва да расте в армията като политкомисар, сетне придобива все повече и повече нашивки на пагоните си, за да стигне и до генералските лампази. Тези лампази ще придобие и Димитър Димов, чиято роля в първите години след 9 септември на практика още не е добре проучена. Той е назначен в началото на 50-те години за председател на Контролната комисия, това по същество е органът, разследващ враговете с партиен билет. А като такива били нарочени и стотици напълно невинни хора от Работническата партия, като това идвало както от процесите протичащи в Съветския съюз, така и от битката вътре в българската комунистическа партия. Тези, които излизали от затворите за политическа дейност или слезли като партизани, имали претенции и недолюбвали пристигащите от СССР дейци. И обратното. Имало в почти всеки град и агент-провокатори, които гледали да разбъркат колкото се може повече картите, като често уреждали и стари сметки с опонентите си.

И вторият председател на Околийския комитет на Отечествения фронт няма да остане в ръководния апарат на Ямбол. Първият, Петко Иванов Търпанов, влиза със съратниците си от социалдемократическата партия, начело с Коста Лулчев, в директен сблъсък с БКП. Още преди това адвокатът Търпанов е избран за народен представител от опозицията, а архивите пазят негови люти речи спрямо компартията от трибуната на парламента. Няма да му се разминат тези прегрешения, на 1 септември 1948 г. е арестуван, заедно с още 7 депутати от СДП, а на 16 ноември същата година той е осъден по дело номер 978 А/48 г. на осем години затвор.

Панайот Бамбалдоков не прави кариера нито в градския народен съвет, нито в апарата на компартията. А той е само на 39 години, когато поема ръководството на Отечествения фронт, така че му е рано за пенсиониране. Той ли се е оттеглил от властта, други ли решават, че няма качества за високи постове, и какво още прави по време на неговото председателство Околийския комитет на ОФ предстои да се анализира и това да намери място по белите полета на ямболската най-нова история.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply