Още за произхода на името на квартал „Каргона“ в гр. Ямбол

1925 godinaЗа произхода на името на българския квартал и преди това село „Каргона“ в гр. Ямбол съществуват различни предположения. Едно от тях например казва, че това име произлиза от думата „карга“ – вид късо копие, с което били въоръжени българите войнуци от тази махала. Освен това за копаене на окоп те са използвали и един вид лопата, наричана „каргън“. През османския период селището Каргона е било с войнугански статут, т. е. мъжкото население е било задължено да пази проходи, пътища или да оказва определена помощ на османската войска – най-често да се грижи за конете или за обоза. Смята се, че войнуганите в Каргона са наследници на бившите средновековни български войници от средновековния Дъбилин или прилежащите му погранични райони, които при края на Второто българско царство, за да запазят живота, семействата си, а някои и малкото си имот, приемат войнугански статут – една чест между другото, която османското ръководство е оказвало само на най-способните български войници. Тази теория не е лишена от логика, но считам, че името на един цял квартал днес, в миналото чисто българското село Каргона, не идва така просто от названието на един предмет. Иван Джурелов например смята, че името на махалата произлиза от дума за мочурливо място. Хараламби Баев и Милен Михайлов считат, че „каргун” означава черен калпак, каквито според тях са носели каргонските войнуци.[1] Една друга хипотеза, която според мен е твърде несериозна и аз я отхвърлям, казва, че името на махалата идва от това, че там са живеели много гарги, преди хората да построят тази махала и оттам идвало: гарга – Каргона.

Тук ще изложа още три нови идеи за произхода на името на махалата Каргона, които според мен заслужават вниманието и по-задълбочено изследване от страна на специалистите историци и лингвисти.

Първата хипотеза според мен е, че името на Каргона би могло да идва от тюркската дума „каргъ“. Тази дума означава „тръстика“.[2]  И днес в този район на река Тунджа расте много тръстика. Преди заселването на българите там в края на XIV или XV век е напълно възможно това място да е било обрасло цялото с тръстика и така то да е дало името на селището. Когато българите са били изгонени от средновековния Дъбилин, те са се заселили непосредствено до бившата си вече крепост, от другата страна на реката. Когато някой тогава в миналото е попитал: „Къде отидохте да живеете?“, възможен отговор е бил: „На каргъна“, т.е. отсреща на тръстиката. Тук искам да допълня само, че в българските етнически територии, а и не само в тях, често името на дадено селище е давано от хората му според някакъв негов физическо-географски белег, като примерите в това отношение днес са много. Тази идея за „мястото с тръстиката“ е донякъде близка до предположението на Иван Джурелов, че името на квартала идва от „мочурливо място“.

Втората нова хипотеза ще се опитам да обясня малко по-надълго, с повече изброени примери. От тюркските езици думата „коргон” (вариации „корган“, „курган“) се превежда като „крепост“, „твърдина“, „защитено място“.[3] На монголски език означава „стан“, „военен лагер“. Като глагол означава също „съединявам“. Смятам, че името на селището би могло да идва и от тази дума, т. е. или е отглас и спомен от бившата вече за войнуците българска крепост, или на това място е имало спомагателно отбранително съоръжение, например оградено с големи дървени колове, до главната крепост Дъбилин. По-надолу ще изброя няколко такива селища и крепости, съществуващи и в днешно време с името Коргон, на територията на днешната Руска Федерация и на Република Киргизия:

1)      Коргон – село, център на община в Уст-Канский район, Република Алтай, Русия. Намира се при едноименната река, при сливането на реките Коргон и Чариша. Селото е основано през 1787 г. За селото и реката се използва и втори вариант на името – Каргон.

2)      Коргон – река в република Алтай, Русия. Ляв приток на река Чариша. Води началото си от топенето на снеговете при северния склон на Коргонския хребет. Цялото течение на реката Коргон е бързо, буйно, на места има водопади. Дължината й е 43 км.

3)      Уч-Коргон – село, център на окръг в Кадамжайски район в Баткенска област в Република Киргизия. СелотоУч-Коргон има древна история. На негова територия са намерени паметници, свързани със Зороастризма – религия и философия, основана на учението на пророка Зороастър/Заратустра. Възникнала вероятно през 6 век пр. н. е. в Иран, през следващите няколко столетия тя е сред най-влиятелните религии в света.

4)      Кошой-Коргон – крепост, близо до село Кара-Су (Черна вода) в Ат-Башински район, Наринска област, Република Киргизия. Градището се явява остатък от голям град-крепост и се намира на Великия път на коприната. Датирано е от VII век.  Първата част от името на крепостта идва от името на киргизкия богатир Кошой. Стените на крепостта са били с височина 10 метра, а отбранителните кули са повече от 50.

5)      Базар-Коргон (на узбекски Бозорқургон) – село в Джалал-Абадска област в Република Киргизия, център на Базар-Коргонски район и на Базар-Коргонски окръг. Селото е разположено на 673 км от столицата Бишкек, на стратегически път, съединяващ Бишкек c град Ош, намиращ се на 30 км от областния център– град Джалал-Абад. Населението там днес е около 33 хиляди човека.

6)      Дараут-Курган (на киркизки Дароот Коргон) – селище в западната част на Алайската долина, център на Чон-Алайски район в област Ош, Република Киргизия. Селището е разположено на важен път, част от Великия път на коприната. В западната част на Дараут-Курган археолози са разкопали цяло селище, датирано от средата на първо хилядолетие пр. н. е.

7)      Чим-Коргон – село в Кемински район, Чуйска област, Република Киргизия.

Нарочно изброих подробно и описах тези населени места (1 в Русия и 5 в Киргизия) с думата Коргон и вариациите й в името си. Общото между повечето от тях е, че това са стари селища, с крепости в тях и разположени на големи пътища в страната – характеристики, които напълно е притежавал и средновековният Дъбилин.

Следващата трета нова хипотеза за името на махала Каргона е, че името й би могло да идва от арабската дума „al-Kharga“ (ал Карга), която означава „външният“, т. е. „външното“ място, „извън“ града. Под „външен“ тук се разбира новото подградие на голямата крепост Дъбилин, което от гледна точка на новозаселилите се в нея турци остава извън, отвън на крепостта. Тук трябва да се каже, че една арабска дума в този район и по това време (XIV и XVвек) не е невероятна. Османо-турският език, който е бил официален език в Османската империя, се състои от около 70% арабски и персийски думи и от 30% турски думи. Този османо-турски език принадлежи към огузката подгрупа на тюркските езици.

Изложените тук три нови идеи за името на квартал Каргона в Ямбол смятам, че биха били полезни за допълване историята на това поселище, респективно на града Ямбол. Предполагам, че те биха били полезни на изследователите и специалистите за допълнителни проучвания върху историята на древния и съвременен град Ямбол.

 

[1]Хараламби Баев. Каргона и каргонци – 640 години стожер на българската свяст в Ямбол. 2012.

2Этимологический словарь тюркских языков в 7 томах. Российская Академия Наук, Москва, 1997, с. 306.

3В. В. Радлов. Опыт словаря тюркских наречий. С-Петербург, 1898, том 2, част 1, с. 940.

 

Николай Вапирев

 

 

 

 

About the Author :

Leave a reply