От Кончита Вурст до Плевнелиев и нататък…

doc6f8k8g7vglvrxseh386Нашата социология, както и друг път се е случвало, ще се окаже отново със забавени рефлекси май. Или, може би, най-сетне се е случила, пророкуваната от чужди на българския дух анализатори, революция в съзнанието ни. Подмяната на ценностите, мечтана и бленувана, а сетне програмирана и движена от знайни и незнайни глобалисти, вече изглежда реализирана някому. Прибързано е, разбира се, и недалновидно, ако се предоверяваме на мераците си, но тъй простата истина, оказва се, е непонятна за задълбочените уж мислители на Запада. Всъщност, нека не обиждаме напразно мислителите, щом е дума за доста по-елементарните идеолози и други подобни крепители на един или друг строй. Така или иначе, факт е, отраден за едни и печален за други, че доживяхме да видим Кончита Вурст да триумфира на конкурса на Евровизия, което си е паметно събитие, най-паметно.

Въпросната Кончита, която е жена с брада или нещо още по-объркващо, т. е. безполово същество, или представител на третия пол, както май изискват да я наричаме, е нов връх, според мен, в перманентната вече морална криза, дето ни клати отдавна. Кризата, притеснила света, назовавана ту политическа, ту икономическа, ту финансова, е морална, разбира се, преди всичко и най-вече морална, а всичко останало са неважни подробности. Мръсните, било политически, било икономически, било финансови сметки, доведоха до тази криза, а тези, които я предизвикаха, задълго са се надявали, по всяка вероятност, че всичко е под контрол. Всичко, наистина, изглеждаше добре програмирано и добре контролирано, щом политическите алхимици по върховете на властта, съумяха да легализират наркоманията, да речем, докато забраняват тютюнопушенето. Колкото и парадоксално да е, подмятането че се води невиждана борба с пушачите, за да вървят наркотиците, което изглеждаше нелепа шега, се оказа жестока истина. Някому бе хрумнало, че печелившият бизнес с наркотиците, най-печелившият, трябва да бъде легализиран за сметка на тютюнопушенето. И кампаниите срещу наркоманията, помпозни и шумни, всъщност, бяха кампании за реклама на наркоманията!

Тук, по нашите земни ширини, ефектът от тях е съмнителен: казвал съм го, но пак ще кажа, ще припомня, че няма как върви наркоманията сред народ от алкохолици. Само че не навсякъде е така за късмет на предизвикалите тази кампания и моралната криза, защото те, тези безскрупулни търговци и печалбари, са причина за трагедиите ни. Наистина трагедии, макар че не всеки може да осъзнае какво ни се случва, дори сега, когато някакви нечестивци обработват детските закуски с амфетамини, за да се намножат и сред нас наркоманите. Защото те са малко, отчайващо малко, според стратезите на глобалната наркомания! Както са малко, отчайващо малко, струва ми се, и хомосексуалистите, травеститите, лесбийките, представителите на третия и петия пол и прочее шумни, натрапчиво кресливи инак, същества. И тази пищно оперена и твърде шумна група, според стратезите на глобализма, има някакви специални, непонятни за простосмъртните функции, и тя е призвана да сътвори нещо голямо и невиждано. В случая с Кончита Вурст вече е налице нещо чудовищно, а не по-малко впечатляващи са бракът на Елтън Джон или на холандския министър, а най-вече претенциите им да се венчаят или да отглеждат дребни дечица. Едва ли проблемът тук са правата на човека, както ни убеждават, по-скоро е важно да се разбие семейството, крепостта на морала, да се унищожи или поен унижи християнската традиция. Въобще, стратезите на глобалната шизофрения, както би трябвало да наречем напъващите се да подменят мащабно, но някак нереалистично, непремерено, ценностите ни, здраво се объркаха май. Дали са били дотолкова самозабравили се, че да си въобразят, че няма да има  ответна реакция, аз не знам, но инак е сигурно, че все още не схващат колко опасно може да бъде за тях, ако идеята за Православието, да речем, бъде противопоставена на морално разкапания свят.

И тук стигаме до бедната наша социология, която наместо да върви преди събитията, както би трябвало да е, понякога върви подир тях. Странно е, например, повече от странно, че в един дотолкова напрегнат от събитията в Украйна момент, нашата социология не отразява проруските настроения. Ние сме страна, в която русофилските настроения са трайни, непреходни, независещи от държавната политика,  по-скоро формиращия я, ако помним историята. Няма как да не получи адмирации нечия проруска политика в такава страна, няма как да не се вдигне резултата на партията, която я изповядва, особено ако се случва това посред кампанията. Всички се досещаме, че е тъй, тъкмо тъй, но социологията ни, кой знае защо, не отчита промяната, която е обективна, неизбежна промяна, колкото и нежелана да е от президента Плевнелиев. Нещо повече, скандалът с Кнчита Вурст идва тъкмо навреме за проруски настроената партия, защото показва нагледно, че се воюва с чужди, ненавистни за Православието пороци, че борбата и не е политическа, а цивилизационна. Всичко това, освен социолозите, не го схваща единствено Росен Плевнелиев, който все бърза да се изкаже, подгонен от логореята си. Очевидно е, че говоренето при него изпреварва мисленето, инак той, както се полага на всеки държавен глава, би пощадил и русофилските чувства, които са тъй изобилни в милото ни отечество. Само че, къде ти, бърза този непримирим демократ, неудържим европеец и американофил, бърза да заклейми лошия Путин, досущ както е бързал да заклейми Никсън, да речем, в комсомолската си младост. Комсомолската младост на нашия президент, да припомним, е кратка, необичайно кратка, защото още съвсем млад, още студентче, той е номенклатура на БКП във Вузовския комитет и вече е в списъците за партийните конференции.

И, както би могло да се очаква от всеки амбициозен и аморален ренегат, който лъже до премала за щяло и нещяло, докато оплюва вчерашните си господари, на които предано е служил, той се надява на закрилата на днешните господари, пред които се умилква. Нехаейки за националните интереси, за бизнес-интересите ни в Украйна и Русия, например, българският президент си позволява да изрази от името на българския народ позиция, достойна за ястребите в американската политика, както правилно забеляза някой. Абсурдно е, но факт, че неговата позиция не само изпревари позицията на Държавния департамент на САЩ, но бе по-крайна, по-небалансирана. Росен Плевнелиев май е единственият човек в България, постигнал върховете на държавната власт, който не разбира, че тази власт е преди всичко огромна отговорност. Наел се с жалката роля на политически глашатай, когото никой не е упълномощил да плямпа необуздано, той разбива със сигурност не само бизнес-проекти, но държавната политика изобщо. И вече е съвсем ясно всекиму, че неговата несъстоятелност като държавен глава, проявила се още от първия ден на царуването му, вече не просто компрометира България, а е опасна за държавата. Този човек, апропо, е поредният фактор, поне такава би трябвало да е политическата логика, който отнема гласове от партията, издигнала го на този пост, за да ги пренасочи в грешната посока. И от изцепки като неговите би трябвало да спечелят проруските партии, спекулиращи с традиционните нагласи на хората, с отколешните русофилски чувства. И това също би трябвало да е обективна тенденция, подчертавам, обективна тенденция, която непременно ще бъде забелязана, кога да е, от задрямалата домашна социология. Въобще, в навечерието сме на едни избори, които са повод за всякакви сметки, макар че са важни по-скоро за Европа, отколкото за нас! Само на пръв поглед е тъй, нека подчертая, защото може да се очаква нова конфигурация, най-неочаквана до вчера, провокирана от политическата конюнктура извън страната.

И не само отвън страната провокирана, а и от непремерени приказки вътре в страната, като нямам предвид тук единствено логореята на президента и повечето от вчерашните му съпартийци. Съществува все пак, все още, вероятността някой да отправи смислени послания, пък и да убеди хората, че стои зад тях, че е способен да  ги превърне в спасителната за народа социална политика, която ни е належащо необходима. Народът, ако не на тези избори, утре, на местните, или парламентарните, ще търси, ще изисква не само смислените послания, но и по-висок стандарт. Отминава, закономерно, логично, времето и на политическите кречетала, и глобалните стратези, и на дремещите социолози…

About the Author :

Leave a reply