Оптимистичен юбилей

dar ot CentaraЕмоционален празник се състоя в „Дневен център за стари хора” – с. Генерал Инзово – тържествено беше отбелязан 90-годишен юбилей на Станка Паскова Кънчева по идея на потребители и персонал на услугата. На празник като на празник – с много песни, танци и подаръци. Поздравителен адрес и подарък от името на кмета на община „Тунджа” Георги Георгиев връчиха Силва Иванова – началник отдел „Социални услуги” и Йордан Николов – старши експерт. Гост на празника беше и кметът на с. Генерал Инзово – Галин Пантелеев, Каля – дъщеря на рожденничката и нейни близки приятели. Социалният работник Златка Георгиева подари на юбилярката колаж от нейни „живи” спомени – снимки, запечатали всички най-важни и значими моменти от нейния живот. Голяма торта и вкусна почерпка зарадваха баба Станка и нейните гости. Сълзите, които бляскаха в очите й, бързо засъхваха, защото беше обградена от любовта на своите приятели и близки. В края на празника я поканих да поседнем и да ми разкаже за своя живот. Целият живот на Станка Паскова Кънчева преминава в Генерал Инзово. Омъжва се на 17-годишна възраст. Със съпруга си Кънчо създават семейство и отглеждат три деца – един син – Паско и две дъщери – Каля и Иванка. Но съдбата отрежда твърде рано да им отнеме мъжката рожба. През 1981 г. загубва и съпруга си. Към момента баба Станка живее в селото при по-малката си дъщеря Иванка. Радва се на 4 внуци -Андон, Паско, Диана и Къня; както и на 5 правнука – двама Тодоровци, Гергана, Ирена и Ивалина, която е студентка във Великобритания. Още като мома, заедно с родителите си, започва да се труди на полето и в земеделието. По-късно, вече семейна, заедно със съпруга си, продължават да обработват сами собствената си земя – с волове, с ралото. След като стават част от местното ТКЗС, тя продължава своята работа на полето като полевъдка – сеела, жънела с другарките от бригадата. След загубата на сина си, намира утеха като поема грижите за малките внуци у дома, за да помага на своите дъщери. Като пенсионерка, грижите за домакинството – децата, животните, градината, са поверени изцяло на нея. Говорейки за своето семейство и близки, лицето й светва и се озарява. С гордост разказва за близките си роднини в Гърция – първи братовчеди по бащина и майчина линия. Три пъти е имала възможност да ги посети. Силата на духа усещаш, виждайки тази жена – изправената и достолепна осанка за нейните 90 г., духът на милосърдие и доброта, засмяното лице, когато може да помогне на някой в нужда. Жизнена, много позитивна и дейна – така е тя в дома, в Дневния център, в църквата. Говорейки за това, юбилярката бърза да покаже грамотата, връчена й от местния свещеник от църковния храм в с. Генерал Инзово. По време на нашия разговор, тя подкрепяше своите спомени със снимки – някои от тях толкова стари, автентични и носещи аромата на една епоха, нейната епоха, историята на 90-годишната баба Станка. Бъбрива, не усещаш как бързо се сменят темите на разговора и някак бързо преминаваш през нейния живот, наситен с толкова много спомени и преживявания. Накрая тя бърза да добави, че своето дълголетие дължи на това, че винаги гледа напред с усмивка, оптимизъм и вяра, че утре денят ще е по-хубав. Готова е да посрещне още много нови неща, да бъде част от всичко, което животът може да й предложи… Приключваме нашата среща и си тръгваме, а усмивка пробягва по нашето лице… и наистина, някак се заразяваш от оптимизма на тази 90-годишна жена.

 Златка Георгиева

социален работник 

About the Author :

Leave a reply