Оптимизмът на политиците

КотевОптимизмът на нашите политици, ако говорим сериозно, е провокиран не от някаква смислена концепция за бъдещето, а от присъщото им, нивга непогасващо кретенско бодрячество. Няма българин, който да не е забелязал, ако не друго, поне удивителния факт, че всяка от безчислените ни партии, при всеки провал на изборите, все намира повод да се обяви за победител, въпреки натрапващото се фиаско. А най-удивителното е, че колкото по-грандиозен е провалът, толкова повече са смехотворните доводи за някакъв мним успех, който противникът нечестно е отмъкнал.

У нас, да признаеш поражението си, както става в цивилизования свят, е същинско чудо! Инак, друг въпрос е, че у нас, подозренията за нечестни манипулации, напук на цивилизования свят, изобщо не са без основание. Нещо повече, понякога скандалът, уличаващ категорично някого в подмяна на вота и очевидни фалшификации, благодарение на лошо работещата съдебна система, наместо да погуби сътворителите си, вдига политическия им рейтинг.

Съвсем показателна е в това отношение е шумната Костинбродска афера, която наместо да съсипе репутацията на ГЕРБ, позволи на звани и незвани лидери да плямпат невъобразими глупости. Горе-долу същото се случва и сега, когато званите и незвани лидери от всички цветове, отново дрънкат безотговорно, за да омаловажат или направо елиминират резултатите от омразния им референдум. Направо трогателно е, но и възмутително, че тези, които задръстиха законодателството ни, докато шетат на лобисткия интерес, умуват дълбокомислено, дали и доколко е законен прословутият референдум, щом гласовете все пак не стигат.

Те, законотворците, видите ли, като същински блюстители на закона, не биха могли, въпреки желанието си и съчувствието си към милионите гласували, да престъпят свещения закон, колкото и несправедлив да изглежда в случаи като този. И няма как да им възразиш, ако като тях, си убеден, че демокрацията, преди всичко, е ред и законност.

Инак по-паметливите знаят, че ревностните уж блюстители на закона не са дотам ревностни, щом се помни непостижимият лупинг на непостижимия Георги Марков, който след като не подписа Конституцията, се глави за конституционен съдия, посветил се на опазването й.

Вижда се, освен това, че уж недействителният референдум, е разтревожил не нашега същите тези законотворци и политическите им съдружници, щом настървено обясняват доколко несъстоятелни са претенциите му. И точно тук, не другаде, проличава доколко несъстоятелна е родната политическа класа, а не исканията на референдума, и доколко демонстрираният от нея политически оптимизъм е не друго, а кретенско бодрячество. Кретенско, тъкмо кретенско бодрячество, точно е определението, колкото и обидно да прозвучи някому, щом е очевидно, че политиците, получили оглушителен шамар от народа, се напъват, по стар навик, отново да заглавичкат някак същия този народ. Смехотворните им заплахи, че мажоритарният вот и отнемането на партийните субсидии ще съсипят вече съсипаната, не от друго, а от подобни безумия, нещастна държава, може спокойно да заключим, не само не им помагат, а тъкмо наопаки, правят ги още по-противни на хората. Самозабравилите се политици обаче са направо встрастени в кретенското си поведение и убедени, че ще излъжат някак народа и тъкмо невъзможната лъжа е в устоите на кретенския им оптимизъм.

Невъзможна, наистина невъзможна, лесно е да се констатира, щом пак те, същите тези политици, като се уплашиха от срутването на статуквото, се впуснаха в доста непремерени обещания. Трудничко ще им бъде, оттук нататък, както и да се кундят, да не увеличат значително пенсиите, да речем, след като са обещали, без да ги натиска нарочно народът, двойното им увеличение. Смешно е, разбира се, нелепо, тъпо, да се умува за евентуалните поражения от мажоритарния вот, след като видяхме, че пропорционалният натвори невиждана и непроходима мизерия. А още по-смешното е, че глуповатите партийни пропагандатори, плашат народа с това, че мажоритарният вот ще вкара в парламента олигарси, мутри и всякакви мошеници, след като и децата знаят, че и олигарсите, и мутрите отдавна са в парламента, осиновени от една или друга партия.

Нещо повече, не те са най-страшното и за партията, коя да е партия,  и за обществено-политическия ни живот, а бездарните, но амбициозни, нахални и алчни партийци. Мажоритарният вот, досещат се вече и не дотам досетливите, ще разбие рахатлъка на партокрацията, навикнала на лесни победи и лесни благини, които получава, наместо законния гняв на хората. Провалилата се с гръм и трясък политическа класа, закотвила България на дъното на Европа, не само не се оправдава и не моли за прошка след издънките си, но ни плаши. И ни плаши, не с друго, забележете, а с туй, че ще подменим тях, свестните, умни, компетентни ненагледни политици и държавници, с някой, който е по-корумпиран и по-некадърен, което едва ли е възможно.

Доколко невъзможна, направо немислима, е такава промяна, личи от факта, че същите тези хубостници, ни убеждават и в това, че партиите, видите ли, щели да се корумпират, без партийните субсидии, та затова ги имало навсякъде. В цивилизования свят. Вярно е, че ги има в цивилизования свят, трябва да признаем, но пак там я има и цивилизационната мярка, или в Германия, например, където стандартът е десет пъти по-висок, субсидията е десет пъти по-малка. Не знам схващате ли, това значи – няма да се уморя да повтарям! – че партийната субсидия у нас, де факто, е сто пъти по-голяма, а нахалството на нашите политици, ако се доверим на аритметиката, е сто пъти по-голямо.

Техният вопъл, нека припомним и това, е не просто безсмислен, но и нагъл, щом партиите, откак съществуват партии, са се издържали, преди всичко и най-вече от членски внос. А върха на тяхното нахалство, трябва да се изтъкне и този печален факт, е заплахата им, че липсата на субсидии непременно ще ги корумпира, т. е. те, които ни обещават борба с корупцията, признават че веднага ще се корумпират, ако им отнемат хранилката, или посочват най-недвусмислено, че е корумпирано съзнанието им, мисленето им.

Най-невероятното обаче е, че тъкмо това и порочно, и непълноценно мислене, дава празното самочувствие на провалилата се политическа класа, че пак ще опази скъпоценното статукво с примитивните си уйдурми. Това е поредното доказателство, ще повторя, че политическият оптимизъм на нашите недомаслени политици не се опира на аргументи, а е провокиран от кретенско бодрячество. Преди всичко, заради напразно пренебрегваната политическа логика, която недвусмислено сочи пълното фиаско на днешната политическа класа, ако си позволи да пренебрегне резултатите от референдума. Повече от закономерно е да се формира нова партия, опозиционна, несистемна, разбиваща статуквото, която ще помете, според социолозите, традиционните партии, щом е налице свръхочакване.

Но, да оставим това, демонстрираното бодрячество на политиците и буйните им уйдурми са съвсем неуместни, ненужни, вредни за тях самите, защото статуквото, което искат да запазят, вече го няма. Тяхната надежда, че ГЕРБ е в отлична форма, както се изразяват, и има неоползотворен потенциал, е напразна надежда, щом е очевидно, че притисната и отляво, и отдясно, пък и разочаровала народа партия е пред тотален разпад. Да, може смело да се прогнозира, че скоро, много скоро, партията на любимия вожд ще повтори срутването на партията на любимия цар, дори ако спечели предстоящите избори. Напразни са и очакванията, че БСП ще използва политическата инерция, за да се възроди, боя се, щом е неспособна да разбере, че резултатите от референдума, т. е. заявените щения на българския народ, са по-важни от партийните мераци. Що се отнася до десните или патриотични обединения, опитът сочи и противоречията, които ги съпровождат, и идейната мътилка, и липсата на концепция, а горе-долу същото би могло да се каже и за политическите еднодневки, напиращи към властта, които я искат, но не знаят какво ще правят сетне.

Със статуквото, досегашното статукво, е свършено, казано с две думи, дори само заради това, че сегашните партии са безсилни да се обединят тъй, че да съставят стабилно правителство. Дори най-смелите, най-екстравагантни проекти, като евентуална коалиция между ГЕРБ и БСП, не вещаят стабилността на тройната коалиция, да речем, пък и трудно ще се реализират. Затова именно, политическият оптимизъм днес, в началото на годината, е напразно проповядван от несломимата инак, родна политическа класа. Няма основания за оптимизъм, а кретенското бодрячество на политиците е съвсем неуместно, защото затрупващата ги с песимизъм политическа криза, която сами измислиха, би могла да е оптимистична за народа…

Любомир Котев

About the Author :

1 Comment to “Оптимизмът на политиците”
  • анКа
    April 4, 2017 - Reply

    Да жонглираш с думите съвсем не е като да говориш истината ! /кака ти Анка от Воденичене/

Leave a reply