Опашката на гущера

za_tiah_sme_samo_chislaПреди да специализира в Харвард, бая народ пърхал около „Мултигруп”. Един пеперудчо разказал за гущер, дето от зор чак си късал опашката. По голяма и твърде ученолюбива нужда било рептилното изказване. Гущерологът продължил да кръжи край светлината като „вътрешна опозиция”.

Каква работа има харвардският икономист Кадиев да се меша в правото? Че то е ревниво пазено поле на юристи, правоведи и прочие етатисти? Както сочи опитът обаче, такова начинание не вреди. Някъде може и да помогне. Работата е там, че в ширпотреба са само отличаващи се по нюансите, легалистски разбирания. И ако за юриста интерес представлява неработещият закон, то за икономиста е интересен анджак работещият. Активираният закон е институцията от значение.  Останалите са доходоносни май само за адвокати. Не случайно правото изобилства от фикции и засукани закони за тютюнопушене на закрито. Можеш на воля да се напушиш с трева из парламента, ама не можеш на публични извънпарламентарни места. За едни локации може, за други – не.

Изискването за познаване на закона е полезна и, казват, правоналагаща фикция.  Фактът на знанието де юре съществува. Фактически в разпадналата се държава никакъв го няма.

Икономистът гледа на действащото право не като даденост, а най – вече като бариера. Брои го за издръжки, дето канализират поведението. Затова са му любопитни не толкова икономическите, данъчните или митническите норми, колкото гражданските и наказателните. И особено-неписаните правила за скрити квази  данъци и рушвети.

Има например търсене и предлагане на престъпления.

Търсенето може да е пряко, но и косвено. Когато поръчвате потрошаване на конкурент, удряне на апетитен „бизнес” чрез данъчен, или пазарите за шмъркане, има директно търсене. Ако залисано пропускате да заключите, или оставяте прозорци отворени, „по непредпазливост” създавате опосредствано търсене на разни простъпки.

Дервиш Ал Балуши, който е и министър по финансите на Султаната Оман, рече, че възможностите за нормализиране на нещастната КТБ са големи. “Самата банка няма проблеми, свързани с финансовия статут, активите, или представянето. Тия проблеми произтичат от правителството и регулаторите в страната”, рече Ал Балуши. Не навлезе в подробности. Изборджийски не казват конкретните цифри за капиталовите ”дупки” и прокурорите. За дребнавости и „принципност” на квесторите от БНБ пък сами се сещаме без избори.

Духовникът-дервиш от петролния фонд си даде зор от Оман да каже де е зарито кучето. Преди даже мощният филолог Владимир Зидаров, той и Местан, алиас и агент Павел, да изиска интернационална експертиза. Удряне по поръчка, преокачествяване на банкови активи и всякакво надзорно разтакаване му е цаката на изпипания фалит. Пък, колко трудно ще доказват обвинения, ще е само за десерт. Дали изобщо ще има конкретни обвинения?  Персонално Василев може да си пазари и сръбска натурализация. И да кюта на дъното като рибок-комунист. Накрая да стане поредното нагрочено „висше лице”. Богаташките му страдания на ”абсолютен престъпник” ще изместват лакърдиите за тока. На тока за вечни времена е запретено да поевтинява. Щото предишните забравили да го качат. Целокупният израз ”поевтиняване на тока” въобще е вреден за социално-защитения избирател.

Идеята за закона като предпазване от престъпления също е стара. Намерението е, криминалната дейност да се схваща и като икономическа. Престъпленията да бъдат предотвратявани, като се въздейства не на предлагането, а на търсенето. За експресни разбирачи, това е екзотично схващане на „икономикса”. А иначе е теория и се казва „Law and Economics”. Не знам как се казва за страна с разширена употреба на турски, ама тука и без друго няма приложение.

Ако погледнем предлагането на престъпления, основно е склонността към риск. От гледище на институционалната икономика обаче са нужни две уточнения. Престъпната дейност не бива да се разбира като строго рационална, щото се ражда анекдот. Властта предприема обмислени мерки срещу престъпленията. Година по- късно липсва намаление на деянията. Упорито почват да прокарват мерки за още по-нечуван успех. Дейността все по- бляскаво продължава с ръст на престъпността.

Човекът не е безкрайно разумен, каквото било съществото от „Богатството” на Адам Смит. Има лаг на закона и закъснение. То е свързано с ограничената рационалност в престъпната дейност. Криминалите например усещат, че нещата с толерантността са се променили не след първата година, както бодро рапортуват законотворците, ами чак след петата.

Вторият факт е свързан с разбирането, как става легализацията и как се къса опашката. Обичайната представа е, че крадецът няма семейство, ни имущество. В момента, когато му се завъдят трайни активи и доходи, явяват се интересите, които го карат да зареже опашката. В мамковината това става като се извисиш до електорално значим, или поне – до присъдружен на ДПС. Рискът изведнъж се превръща в пределно голям. Тогава можеш цял мандат да дърпаш суверенни заеми и да продаваш скъп частен ток. Това е то широкоплещестата, скрито- коалиционна политика. С кастингите си за споделено малцинство и с Огнебойко завинаги. Щото раздавачът на порциите е под прикритие. За магистралната работа си има тикви със самочувствие и други наративни местани.

От всички казано предполагам, че може да се правят поне два извода.

Не заменяйте свобода за ефимерна безопасност, дето е само на хартия. Щото вечно ще губите. Причината е, че занижавате претенциозността си към държавата. Тази ваша взискателност задвижва най- важната част на формулата – неотменимостта на наказанието. Получавате само наказателни мерки, които ще се прилагат като плашило, я не като възмездие. Изобщо, който разменя свобода за безопасност, не заслужава ни едното, ни другото.

Освен това, не бива да подценяваме ролята на съда. Накъсо, исторически прецизната употреба на държавността се почвала не с парламентите и с Магна Харта, ами със съдилищата, както било при Крум. Тяхната власт може да привеждате в действие пряко. Не става с народен избраник, нито с министър, ами направо с граждански иск. Може да използвате връзки, подкупи, чалъми, или хлевоусти адвокати. Това е съвсем друга работа. От това, кой способ за съдене е най- популярният, зависи само политическата картинка.

Впрочем, като вторичен ефект в разпадащата се взривно държава се образува масова бедност. На мърцина гинещите, но иначе социално- обгрижени клетници.

И какво правим в барекова бяла премяна между редовните взривове и купа отпадъци за храна? Теглим му дежурното извинение като верни войници на партията и ни лук яли се редим за порция на кандърма- кьоше.

Дето викаше конституционният съдия Гошето „Унгарски”- правим „избори до дупка”.”Крадлив политик” не е порицание, ами суперлатив. И по системата „д`Онт”, и по системата „Хеър- Нимайер”.

 

About the Author :

Leave a reply