Опазването на демокрацията

Kotev 4Спасението на давещите се – предупреждава незабравимият Остап Бендер, – е дело на самите давещи се! И с демокрацията е така, опазването на демокрацията е дело на тези, които са загрижени за демокрацията, дотолкова загрижени, че да знаят кой им е поддържник и кой враг. Важно е в случая, изключително важно, да различиш кой е искрен, непредубеден демократ и кой е политическият мошеник, предрещен като демократ. Важно е, защото политическите мошеници, барикадирали се в цитаделата на либералната демокрация, разчитат на цяла армия от платени наемници, които опазват фалшивите им истини, чрез несекващи манипулации. Проблемът не е наш, домашен проблем, а проблем на човечеството, щом неолибералните теории са глобалната доктрина, призвана да подчини всички на новия световен ред. Армията от високо платени социолози, политолози и журналисти, опасла земното кълбо, проповядва либерална демокрация и се напъва да убеди наивниците, че това е най-прогресивната концепция и, едва ли не, единственият възможен световен ред. А като назовавам директно политическите мошеници с неблаговидното, но най-точно определение, имам предвид, разбира се, нашенските политиканстващи тарикати, а не задокеанските им вдъхновители. Така наречената политическа класа и обслужващите я измекяри, у нас са поредното чудо, което би могло да удиви света, къде с тъпотията си, къде с гьонсуратлъка. Блъскал съм си главата, напразно като чели, доколко са тъпи и доколко нахални тези хора, защото е невъзможно да обхванеш своебразието им, ако наречем тъй нелогичните им или направо патологични реакции, но май ще излезе, че са тъпи точно толкова, колкото и нахални.

Не е трудно да се досетим, щом патологичната самомнителност се съвместява трудничко, както с интелигентността, така и с приличното възпитание. Така и не разбрах, повтарям, кога са тъпи и кога нахални, доколко са едното и доколко другото, но инак е сигурно, че са неспособни да схванат простичката истина, че светът се променя драматично и фатално за тях. Сгромолясването на либералната демокрация, без съмнение, ще доведе до реставрация на автентичната демокрация и това не е някаква илюзорна пост-истина, както им се ще, ако могат да осъзнаят, все пак, какво се случва, а жестока истина, която не вещае нищо добро за тях. И президентът Тръмп, и президентът Радев, общо взето, са съвсем  красноречива илюстрация на промяната, която е мащабна и дълбинна, щом променя не само нагласите на народа, но и стила на управление. Домораслите политици обаче или не са разбрали всичко това, или не желаят да го разберат, а се запъват като магаре на мост, т. е. разчитат не разума си, а на ината, или вземат желаното за действителност, може би, което си е вече чиста шизофрения.

Относно президента Тръмп ще отбележа само това, че напразно тръбят домашните неолиберали колко непредвидим и колко непоследователен е, щом всички видяхме, че е и съвсем предвидим, и съвсем последователен той, но неудобен за тях, щом се зае с осъществяването на нежеланите от тях реформи още от първия ден. Горе-долу същото се случва и у нас, където така наречените журналисти, анализатори и политолози, продължават да засипват с помия президента, въпреки респектираща му категоричност и последователност. Резултатът от напъните на тези нещастници, апропо, е видим и отчайващ за тях, щом президентът Радев непрестанно вдига рейтинга си, докато те са все по-смешни и все по-жалки, докато го апострофират кретенски. Точно кретенски, подчертано нездрави са реакциите им, защото докато сипеха упреци срещу него, че  ще промени Евро-атлантическата ориентация на България, като отиде първо в Брюксел и НАТО, наместо да си посипят главата с пепел, продължиха да дрънкат глупости. Точно така, глупости, отново кретенско бръщолевене, защото те, които обясняваха, че президентът е заложник на някакво задкулисие, което тайно ще провежда проруска политика, сега ревнаха задето е заявил официално, без всякакви увъртания, в Европейския съюз и пред НАТО, че санкциите срещу Русия трябва да се преразгледат. А върхът на падението им е, че се напъват да одумват служебното правителство на президента Радев, след като то, очевидно, не е доминирано от БСП, както пророкуваха те, а е наистина експертно и съставено от представители на комай всички партии. Накрая, направо комично е, че някои, Бог знае защо, се противопоставиха и на първото президентско вето, след като, преди това, ни уверяваха, че президентът няма да се реши да използва правото си. А най-комичното е, че вече съдят президента, защото не е разсекретил стенограмата  КТБ, която можеха да разсекретят и Плевнелиев, и Борисов, далеч преди да се появи той. Доколко неадекватна е така наречената политическа класа обаче, а и съпътстващите я измекяри, разбира се, проличава най-добре от отношението към събитията в Румъния, които една телевизия упорито обявява за протест срещу корупцията. Невинна грешка, наглед, а всъщност нескопосна манипулация, че борбата срещу корупцията в Румъния не е докарана доникъде, въпреки усилията на проклетата за нашенските демократи Моника Маковей. А протестът в Букуреш, всъщност, е протест да се опази постигнатото от Маковей, да не се сваля наказателна отговорност от съдените и вече осъдени големци, да не се освобождава никой от тях предсрочно от затвора и – най-важното! – да продължи преследването им. Румънците, добре е да се поучим от тях, опазват демокрацията си, докато воюват настървено с корупцията, разбрали са, за разлика от нас, че корупцията, води до обедняването на народа, докато партокрацията богатее от далавери.

И ние, слава Богу, се посъбудихме, щом заложихме на президента Радев, който засега оправдава народните надежди, щом заложихме и на референдума, който е още един шанс за осквернената ни демокрация. Опазването на демокрацията, оказва се, вече вълнува хилядно множество и у нас, щом са все повече хората, които наместо да следват сляпо поредния партизанстващ мошеник, търсят разумната алтернатива. Такава алтернатива, не ще и дума, е мажоритарният избор, който разбива партокрацията и вкарва нови сили в политиката, тъкмо сили, защото се предполага, че капацитетът на новите хора е далеч по-голям от този на партийните послушковци. Избирането на личности, на способни, известни, успели хора, близко е до ума, не само ще върне загубения авторитет на парламента, а ще го направи по-продуктивен, никой от сегашните, пожизнени депутати, разбира се, не ще види очевидното. Наместо това отново се дрънкат чудовищни глупости, като се плаши народа с олигарсите и мутрите, които щели да се намърдат, видите ли, в Народното събрание, където досега е приютявало само чисти като сълза хора. Чудовищни глупости, подчертавам, защото е далеч по-лесно, разбира се, обслужващите олигарха или пратениците на мутрите да са по-неразличими в многотията на партийната листа, да се промъкнат в калабалъка. А трудно, неимоверно трудно ще им е, ако трябва да се изправят срещу някой достоен мъж, ако трябва да противопоставят на неговата компетентност и достойнство своята нищожност и измекярство. Всичко това, апропо, прекрасно осъзнават политиканстващите тарикати и са тъй шумни, тъй непримирими, заради лошите си пердчувствия, не за друго. Нищо неочаквано – това знаят, това правят, по-неочакваното е, че не искат да си дадат сметка, че са загубили не битката, а войната и съпротивата им е не просто неуместна, а самоубийствена.

Чета тези дни, например, как доморасъл политолог се пъне да ни убеждава в домашен жълт вестник, че Слави Трифонов не е аятолах и неговият ултиматум ще го доведе единствено до провал. Съмнявам се, че ще се случи точно това, за което мечтаят набеденият политолог и господарите му, щом и децата се досещат, че ако един от десет почитатели на Слави застанат до него пред Народното събрание, това прави двайсетина хиляди! Самозабравилите с политици и обслужващите ги смешници, очевидно, не си дават сметка, че силата на народа е по-голяма, далеч по-голяма от платените агитки на клакьорите, на които разчитат те. Още по-удивителното, а и по-възмутителното е, че тези самозабравили се политикани, които свалят правителства, като се облягат на стотина платени кресльовци, не искат да повярват, че протестиращият хиляден народ ще ги помете. Тези родни гении, очевидно, са сигурни, че народните възторзи и народният гняв са задължително режисирани, че народът е неспособен да се възправи срещу им, че отново ще чака те, не някой друг, да го поведе. Бъркат, сигурен съм, правят най-голямата си грешка, ако не разбират, че младите хора непременно ще застанат до кумира си Слави Трифонов! Примерът на румънците би трябвало да е поучителен и за тях, защото ето, вече изпълнява всяко искане на протестиращите правителството, но това не стига на разгневения народ и той иска оставката му. Нека не се самозаблуждават лековато нашите хубостници, защото ги очакват, както са я подкарали, само несполуки, щом са неспособни да проумеят, че светът е друг и тяхното време отминава…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply