Образователната реформа

kotev 7Образователната реформа, вижда се и от самолет, е безнадеждно закъсняла, по нашенски недомислена и фатално сбъркана. Невероятният хаос, който цари на всички нива в родното образование, виж, за разлика от днешния псевдореформаторски спектакъл, бе добре обмислен и планомерно осъществен. Причините, вече можем да си дадем сметка за случилото се, не са една и две, защото и сега, както винаги, основната цел бе грабежът, но не бива да забравяме и криворазбраната демокрация. Всичко започна, като че ли, тъкмо от криворазбраната демокрация, от разбиването на комунистическото училище, този бастион на проклетата идеология, който бе същинска казарма. Съвсем навременна, съвсем уместна мярка бе да се щурмува тази крепост на скудоумието, където дисциплината и идеологическото възпитание бяха абсолютни приоритети. Комунистическото училище, казвахме тогава, се стреми не толкова да те научи на това или онова, колкото да ти попречи да научиш едно или друго! Убедени бяхме в онези години на безброй и най-абсурдни забрани, че образователната ни система е лошо скроена, че се нуждае от революционна промяна. И промяната, щом е толкова желана, разбира се, дойде съвсем закономерно, но не такава, каквато я искахме, а се превърна в поредната нашенска пародия. Желаната от всички, наложителна промяна, най-неочаквано деградира, до нежелана от никого подмяна. Наместо да реформираме образователната система, като съхраним всичко ценно в нея, наместо да усъвършенстваме вековните традиции, ние пристъпихме към неоправдано насилие, към недомислен демонтаж. Или, както се твърди напоследък, не без известно основание, към премислен, тотален метеж, нужен някому! Печалният резултат: да се изроди дотолкова образователната ни система, че от най-грамотна в Европа нация да се превърнем в най-неграмотна, очевидно, не е плод на сляпата случайност…
Грабежът, все пак, бе начало на началата, но никой не се досещаше за реалните му мащаби в онова безумно време, когато тъпите възторзи и празната надежда, заменяха рационалното мислене. Имало е, не се съмнявам, и тогава, от онези нашенски хитреци, които лудуват, докато мъдрите мъдруват, но не си давахме сметка, общо взето, какво точно се случва. Съвсем очакван бе, да речем, пладнешкият обир, заради който, може би, бяха затворени набързо и глупашки хиляди училища. Разграбването на инвентара, но и на доста апетитни имоти, покрай това, накара чевръсти нашенци да зачеркнат, без много-много да му мислят, цели региони, защото бе пределно ясно, ако не друго, поне това, че село, на което вчера са отнели стопанството, а днес училището, е осъдено на обезлюдяване. Днешната демографска, пък и морална криза, в голяма степен, бе провокирана тъкмо тогава, с тъкмо такива действия, дотолкова разрушителни, че е трудно да се прецени днес, от дистанция, дали са били недомислени, или наопаки, съвсем премислени. Като споменахме моралната криза обаче, се доближихме до същинския грабеж, до подмяната, която мнозина осребриха и продължават да осребряват, докато убиват, в буквалния смисъл на думата, родното образование. Вечната, стара игра, с новите учебници, подета на нов глас, чак многогласно, е само незначителен детайл в грандиозния грабеж и грандиозната криза. Съществен, твърде съществен детайл, бързам да уточня, защото скалъпяването на шестнайсет учебника, образно казано, носеше луди пари на скалъпяващите, но пречеше на обучаваните да получат каквито и да е знания. Изтичаха милиони, за да се пишат, преписват и дописват никому ненужни учебници, които никой не отваря, а мизерията в училищата бе направо смайваща и пречеше решително на и без това затормозения учебен процес. По-страшното обаче, далеч по-страшното бе, че постепенно се утвърдиха всички най-порочни практики и, преди всичко, покупко-продажбата на всякакви бележки и дипломи. Покупко-продажбата, трябва да се изтъкне нарочно, не компрометираше само ограмотителните курсове на ромите, да речем, но и всяко кътче на образователната ни система. И често, това е поредният български парадокс, бе далеч по-трудно да се сдобиеш с диплома за основно образование, отколкото с докторат, например, щом е ясно, че мизерстващите учени са пределно отзивчиви, ако им платят що-годе прилично. До какъв абсурд стигна продажбата на дипломи за висше образование личи дори само от шумните скандали, с които се прочу една твърде авторитетна вчера, стопанска академия, и нейният ректор. Търговията с дипломи и там, както навсякъде, всъщност, е прекрачила и отвъд висшето образование, при докторатите, щом любовницата на скандално известния ректор стана на свой ред скандално известна, като я повишиха набързо в професор, а после и в ректор. Дипломите за висше образование обаче си остават запазената марка на въпросната академия, щом комай всеки митничар, казват, се е сдобил с такава, без откъсване от златната, доходоносна работа. И много от кадрите в така наречения застрахователен бизнес, бяха оборудвани с подобни дипломи, помним, понякога и без да са представили диплом за завършено средно образование. Скандално известната днес, авторитетна вчера академия, въобще, се превърна в истинска ковачница на кадри и много от днешните депутати и политици, пък и безброй известни бизнесмени, са оборудвани с нейни дипломи. Каквото и да се е случвало там обаче, налага се да уточня, съвсем не е прецедент, щом във всяко висше учебно заведение, например, бе отворен юридически факултет, който бълваше недоучили, понякога съвършено неграмотни, но дипломирани прависти. Платеното образование, най-общо казано, подмени традиционното, да го наречем, образование, подмени го навсякъде и всякак, за да постигнем и никому ненужните, дипломирани неграмотници, и никога невижданата неграмотност. Подмяната, нужно е да се уточни задължително и това, най-общо казано, се състои в оборудването с дипломи, много и най-разнообразни, на съвършено неуки хора, срещу съответното заплащане за една или друга услуга…
Псевдореформаторски спектакъл нарекох съвсем невременната наглед реформа, защото тя наистина е безнадеждно закъсняла и наистина е с доста неясни параметри, пък и предварително обречена на неуспех, като че ли. Без да разточителствам с излишни подробности, ще отбележа само резултатите от тазгодишните матури, най-красноречивото доказателство за всеобщото, дълбоко разложение. Очевидно е, че трупаните с години проблеми са съумели да превърнат училището и образованието в нещо друго, в нещо различно, в тяхната противоположност. Нехайното, престъпно отношение към учителите и училището, съвсем закономерно, е довело до чудовищни деформации и не просто компрометирало, но и обезсмислило образованието ни. Никой, никъде, нищо не учи, щом проверките на министерството на образованието, оказва се, променят тотално вчерашните резултати и постигат най-неочаквани абсурди. Гимназията в Ардино, оказва се, от шеста по успех на ланшните матури, се е смъкнала с шестстотин места надолу, а онова злощастно училище в Пирдоп или Златица са съумели да завършат едва двама зрелостници през настоящата година. Престъпното отношение към учителите, с други думи казано, ражда престъпленията на учителите! В нещастната ни държава, където се купува и продава всичко, абсолютно всичко, съвсем очаквано се купува и образование, не един и двама, а стотици квестори, оказва се, помагат на преписвачите, наместо да им пречат. Пределно ясно е, каквито и глупости да се дрънкат, че отвратителната търговия, като всяка търговия, е за пари, за печалба. И навременната наглед, образователна реформа, е и закъсняла, и невъзможна, и псевдореформаторски спектакъл, дори само заради това, че зависи фатално от правосъдната реформа. Не е възможно, разбира се, да се оправи някак окаяното ни образование, доведено до гротеска, ако не се опрем на силата на закона, ако не се противопоставим решително на престъпленията. Само че как точно ще стане това, щом не се противопоставяме на никое престъпление вече четвърт век, нека каже министърът на образованието…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply