Носталгията на някогашните лейтенанти или рана ли е Бояново

Моя Ямбол чете„Носим под формата на шинела част от България, късче от българската земя”. Това е фраза, казана в село Бояново от запасния полковник Валери Григоров. И други висши офицери се отзоваха на призива да защитят елховското село от имигрантите, наричани все още от някои бежанци. Те не са никакви бежанци, ала в страната ни е така – като тръгне една дума, колкото и да е невярна, тя си върви. Защото в началото на тези процеси властта гледаше не просто инфантилно, а безотговорно на ситуацията, част от нас се повлякоха по акъла й

А и някои от властимащите съзряха в появата на имигрантите възможност за големи печалби. Те, знаем от опит, не пропускат да добавят нови и нови суми към банковите си влогове, та ако ще след това и потоп да стане.

Дали обаче има резон да се обявява апокалипсис, заради изграждането на бежански център в село Бояново?

Притесненията са рязко завишени, тъй като бежанският център, и този път властниците ползват неверния, неточния термин, ще бъде от затворен тип, и в него ще има около 300 души. Неведнъж сме виждали и Бойко Борисов, и вътрешният министър Бъчварова да променят позициите си, а фактът, че сега се вдигнаха на протест около 700 българи не е сигурна пречка премиерът да не запее друга песен след време.

И все пак, протестът е с огромна важност -  не е лесно да смениш „спектакъла”, след като вече си обещал, че именно той ще е на сцената, а не друго „заглавие”. Правителството на ГЕРБ  може и да опипва почвата в Ямболския регион, тъй като в него има много свободни територии, а  е и близо до границата ни с Турция. Аз очаквах много по-рано властта да тръгне към разполагане на „бежански” лагери в село Бояново. Преди трийсетина години в него имаше няколко поделения, запазени са част от апартаментите на военните, а и самото население е свикнало да има въоръжени хора и движение на познати и непознати лица.

Работил съм за кратко в Бояново по времето на соца и помня как местните не проявяваха никакъв интерес към колегите ми от СПТУ по механизация на селското стопанство. В друго село, там, където няма често външни лица, реакцията щеше да е коренно различна. Бояновци обаче бяха обръгнали за толкова десетилетия на хорска шарения.

Което съвсем не означава, че чакат спокойно „бежанския” център. Ако жителите на Бояново не участваха масово в протеста, то една от причините е в политическата им привързаност. Правителството на ГЕРБ определи протеста като дирижиран отвън, това няма как да е пропуснато от местните членове и симпатизанти на Бойко Борисов и партията му. Особено в положение като сегашното – броени дни до президентските избори.

Протестът в Бояново се навързва, поне според мен, директно с идването на Слави Трифонов в Ямбол. Тогава имаше само слухове за отварянето в елховското село на бежански център, но хората знаят, че в България слуховете са прелюдия към обявяването на дадено решение. В зала „Диана” пред около 1000 души Слави Трифонов обяви, че ако няма кой, той ще дойде тук и ще поведе протеста срещу имигрантите. Все по-ясно става намерението на шоумена да влезе в политиката, а подобни срещи и последващи протести са начин да види нагласата на хората. Да се огледа има ли подходящи лица за лидери, както и какъв точно е социалният пейзаж.

Доста младежи имаше на протеста в Бояново. Не се наемам да гадая за коя партия гласуват те на изборите. Възможно е да не ходят до изборните урни, въпреки че има националистически формации в политическия спектър. Те обаче изглежда са готови за силна дума в общественото битие. Имат енергията на младостта, сравнително отскоро гласуват, ако наистина гласуват, така че доверието им може да приеме някоя нова, със силен патриотичен цвят партия или движение.

„Бояново – за българите!  Бежанците – вън!”, това бе едно от посланията на плакатите. Простичко послание, но то хваща дикиш  и може бързо да привлече големи човешки маси. Към елховското село в събота се насочиха офицери от резерва. Те носталгираха по времето, когато тук са били лейтенанти, когато са получавали новите си апартаменти, почти на центъра на Бояново. Пак близо до центъра, офицерите имаха и военен клуб, в който цивилните не можеха да влизат.Тези някогашни лейтенанти, днешни полковници, са на възраст, в която имат още доста енергия, а цивилният живот няма как да им е близък. В армията има друг въздух, друг начин на съществуване. Прибавете към това им състояние вестта, че в тяхното поделение ще настанят имигранти от Афганистан и Пакистан, и гневът е плиснал вече.

Не се съмнявам в патриотизма както на бившите лейтенанти, така и на младежите, които се озоваха на площада в едно вероятно напълно непознато им елховско село. Същевременно не може да се пропусне появата на модата да си националист, независимо от това какво знаеш и какво не знаеш за родината си. Патриотизмът никога не е имал нужда от дипломи за голямо образование. Винаги обаче е имал нужда от премисляне, от осъзнаване на смисъла на заченатото. Защото играта не е на линкове или на табла, а веднъж запален, огънят трудно се спира.

И в него не е лесно да се отдели праведния от грешния…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply