Новият морал

23289-luba ruseva 48 opening_960_539Новият морал, за който пледират някои объркани хора, казвал съм го, но няма да се уморя да повтарям, е подменен, псевдоморал, който ни отдалечава от етичната норма. Комунистите, ако си спомняте, не само пледираха за нов морал, но се опитаха да го въведат, като ни възпитаваха идейно, т. е. като противопоставяха на християнския морал идеологически простотии. Един нагледен пример в това отношение е, че на Десетте Божи Заповеди, които ни учат да почитаме майка си и баща си, се противопоставяше примерът на Павлик Морозов, отцеотстъпника, който обича партията повече от майка си и баща си. Подобна перверзия, слава Богу, е невъзможна в живота, та си остана тя само в книгите и прояснените уж, а в същност, болни мозъци. Тези нещастници, обременени от идеологическите внушения или мозъчната недостатъчност, за жалост, ги има и досега, щом отново се проповядва нов морал. И не просто се проповядва, ако трябва да говорим сериозно, а се налага чрез медиите, които не просто промиват мозъци, а направо издевателстват над беззащитния зрител или читател. Не знам колцина са, които вярват, след грубите, арогантни внушения, в една или друга от удобните за властниците истини, но не са малко сигурно, щом атаките продължават и са все по-мащабни. Под властници, бързам да поясня, разбирам тук не родните политически палячовци, а световният олигархически елит, домогващ се не от вчера до нов световен ред, крепящ се, очевидно, и върху новия морал. База на новия световен ред, като че ли, е тъкмо новият морал, който не е нищо друго, най-общо казано, освен брутална подмяна на християнския морал. Наистина брутална, защото ако си припомним споменатите Божи заповеди, ще видим, че се проповядва безнравственост, която е тотална алтернатива на изконните нравствени норми. Не убивай, например, е повеля твърде понятна, в чиято справедливост привидно никой не се съмнява, но срещу която инак воюва цялата развлекателна, да я наречем, индустрия. За киноиндустрията, преди всичко, но не само за нея, героите на новото време, са прочути гангстери, бандити и прочее катили, като се почне от известните Бони и Клайд, или още по-известния Ал Капоне и се стигне до съвременните наркобарони, прочули се най-вече с убийствата и безчинствата си. Всички те, тези най-страшни врагове на човечеството и държавата, обикновено са представени в романтична светлина, разкрасени са тъй, че несвестният реципиент да ги обикне, въпреки издевателствата им. Парадоксално е, но често, гангстерите са далеч по-симпатични, отколкото пазителите на реда, законността и държавността, т. е. не само откровено се проповядва аморалност, но зрителят се съпричастява емоционално към нея. А големият проблем е, че почит към убийците и мошениците създава не само художествената измислица, но и огромната пропагандна машина на медиите, когато може и както може. Красноречив пример, да речем, е, че ако си отиде от този свят известен учен, академик, медиите го съобщават с две думи, докато за всеки разстрелян на улицата бандит се говори до премала. Всяко показно убийство, на някой, който е замесен, вероятно, в други показни убийства, се говори подробно, дни и нощи, седмици наред, като се обяснява някак възторжено какъв е бизнеса му, колко са любовниците му, каква е колата му и кой номер обувки носи. Някак мимоходом се споменава, че бизнесът му е мръсен, престъпен бизнес, или че има срещу него десетки дела за измами, изнудване и други престъпления, а за нещастния академик не се казва дори с какво е известен, кои са откритията му и приносите към науката. Въобще, не убивай, понятната и справедлива Божа заповед, очевидно, е крайно неактуална, според радетелите за нов морал, които се мъчат да ни превъзпитат. Още по-неактуални са повелите да не крадем и лъжем, щом всичко живо не само краде и лъже до възбог, не само не се срамува от безобразията си, а напротив, гордее се с лошата си слава. И проблемът, нека не се самобичуваме напразно, изобщо не е български, макар да минаваме, не без основания, за крадливо и лъжливо племе, а галактически. Един красноречив пример е боркинята за правда и свободи Юлия Тимошенко, наречена не без основания „Газовата принцеса”, чийто сметки, почти сто, в чужди банки, са не за милиони, а за милиарди, както твърди ВВС. Наместо да се радва на всенародното обругаване и презрение, задето е окрала безскрупулно Украйна, тази жена има своите възторжени почитатели и дори се кандидатира за президент. И това би било и учудващо, и възмутително, ако не знаехме прекрасно, че тя не е единствен случай, че са много, премного, световноизвестните крадци, като се почне от многоцветните спекуланти, мине се през диктаторите и се стигне до сенаторите, натрупали огромни състояния, заобикаляйки закона. Така е и у нас, разбира се, щом като се почне от президента и се стигне до селския кмет, все мирише на далавера, но това нито плаши, нито отчайва някого. Напротив, безсъвестните и прекомерни кражби на държавниците и политиците, изпълват къде с възхита, къде със завист, едно уж негодуващо мнозинство, което протестира показно. Казвам го, твърдя го, защото протестите на така нареченото гражданско общество, всъщност, са политически протести, в които и организаторите, и участниците, се борят за власт. И, което е много важно, скандирайки шумно против корупцията днес, докато не са на власт, утре, когато вече са овластени, те тихомълком опазват корупцията, пък я и умножават. А народът, като вижда как богатеят на гърба му, как ограбват труда му, също гледа да крадне, пък и да послъже, къде за оправдание, къде от тарикатлък. Едното хитруване ни е останало и, като не можем нито да крадем, нито да лъжем, колкото батювците, то можем поне да се пъчим и да не си признаваме, че сме бедни, ама много бедни, и нещастни, ама направо окаяници. Такива окаяници сме, че макар да не ни е помогнало хитруването кой знае колко, щом пак сме със съдрани гащи, мъдро клеймим свестния човек. Той е толкова глупав, че не умее да краде! – подиграваме се някому, без да си даваме сметка, че се гаврим неспастрено и със себе си, и с християнския морал. А какво да кажем за прелюбодейството, тъй заклеймявано някога и дотолкова популярно сега, че ни забавлява, наместо да ни възмущава. Някога, прегрешилата булка подлагали на гавра и оплюване, на линч и бичуване, опозорени, отритнати от обществото завинаги, били и тя, и любовника й. Сега грешницата, наместо да се срамува, се пъчи, защото е харесвана и желана, а партньорът и се фука, че е прелъстител и бонвиван. Бял кахър са обаче тези, да ги наречем, традиционни прелюбодейства, щом живеем във време, в което педерастията и содомията вече не са укорими, а са изконно, както се оказва, и законно право на човека. Беше време, когато хомосексуалистите се срамуваха и бяха презрени от обществото, но днес вирят нос и са не просто почитани, но и защитени от закона. Еднополовите бракове, макар да са очевидно противоестествени и логично заклеймени от църквата, вече са не просто разрешени, но и узаконени. Войнстващата общност на различните обаче е недоволна и непримирима, гражданският брак не я задоволява и иска църквата да разреши венчаването на хомосексуалисти. Проблемът с отглеждането на деца от еднополовите семейства е друг парадокс на съвременността, който е не само сериозен морален проблем, но и сериозен обществен проблем, щом отсега е ясно, че тези деца, вероятно, ще са недотам адаптивни, да речем, пък и психологически обременени, по всяка вероятност. Всичко това обаче не тревожи никого и вече се чуват гласове, при това не случайни, а от един Скандинавски парламент, които искат, настояват, да узаконим и интимното съжителство между жена и свиня, например. Въобще, ако се замислим, новият морал е не просто масирано проповядван от медиите, но вече е тъжна и жестока реалност, срещу която обществото не се противи. Наопаки, обществото схваща неестествените и нелогични привилегии за обратните, като свободи, граждански или Бог знае какви свободи, та затова, сигурно, ги узаконява, наместо да ги забрани. Новият морал, колкото и трудно да е това, колкото и обидно да е за истинския християнин, трябва да признаем, вече шества тържествено по света и разбива немилостиво изконните ценности. И безнравствеността, може да се твърди, вече е безгранична, щом цинично и безпринципно се обгрижват щастливите крави, прасета и кокошки, докато стопаните им погиват от мизерия, невиждана по нашите земи мизерия. Содомията, вероятно, тъй популярна напоследък, пък и покровителствана от радетелите за нов морал, налага грижата за домашните животни или за четириногите в Бродилово. А перверзното мислене на тези, които я проповядват, обрича на глад хетеросексуалните нещастници, твърдоглавите ортодоксални християни, които са длъжни да се променят в името на новия морал. И на кого е нужно това, би трябвало да се запитаме, щом знаем, че религията оправдаваше безчинствата на Инквизицията с нашето очовечаване, с налагането на цивилизационния кодекс. Дошло е време, очевидно, някой да ни обезчовечава сега и да модифицира цивилизационната норма тъй, че да заприлича тя на гротеска, т.е. на това, което е, апропо, и проповядвания от човеконенавистници нов морал…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply