Новите депутати

Kotev 10Ако е вярно, че жената е същество, което се облича, съблича и говори глупости, както твърди Волтер, то сигурно е вярно и това, че депутатът е същество, което яде, пие и говори глупости. От жени аз решително не разбирам, но се досещам, все пак, защо се облича и защо се съблича жената, дори си спомням, че един друг умен и духовит французин бе казал, че се облича тъй внимателно, за да има какво да покаже, докато се съблича. А защо говори точно глупости и непременно глупости, виж, си остава енигма за мен, но не е трудно да допуснем, че го върши от любов към спорта, например, или заради друга някоя странност. Що се отнася до пословичния апетит на депутатите и моабетчийските им страсти, не е нужно да се хабят празни приказки, мисля, щом блика от комай всяко българско сърце неприкрита завист, не за друго, а защото гуляйджийската разюзданост си е национален спорт у нас. Инак е ясно, пределно ясно, дори ако не си дотам вещ в депутатските дела, защо говорят глупости депутатите и защо се напъват да прилича необузданото им понякога и глуповато друг път плямпане на неволна игра.

Причината е, че въпросната игра, знаят го всички, не е неволна, а наопаки, добре премислена игра, пък и мръсна игра, обслужваща откровено партийни, групови, или – защо да не си го кажем направо! – мафиотски интереси. Вечното, несекващото и страстно лобиране, къде прикрито, къде нагло, но всякога твърде интензивно, би могло да се твърди, е основна дейност на всеки от парламентите ни, ако не най-основната, то със сигурност най-разрушителната. Тъкмо тази уж нерегламентирана, а всъщност тихомълком урегулирана,  основна дейност, превръща парламента в неговата противоположност. Народното събрание, наместо да създава най-нужните за развитието ни закони, или да коригира анахроничните или компрометираните, напротив, затлачва законодателството с ненужни и дори абсурдни закони, закончета, подзаконови и надзаконови разпоредби, за да обезсили, за да зачеркне закона. Така се обезсилва, не ще и дума, демокрацията, преди всичко, защото властта на народа се изражда, превръща се в олигархична власт, докато шета на богаташите, или в партокрация, докато обслужва партийни интереси. Един крещящ пример в това отношение, например, е прословутият плосък данък, който е сериозен препъникамък , като трябва да се осигурят допълнителни доходи в бюджета, но е железен, непоклатим, заради интереса на шепа богаташи.

Тези богаташи, лесно е да го забележим, всякога са имали своето лоби в българския парламент, което не само брани интересите им, но има наглостта да ни убеждава, че смешният, анахроничен данък, едва ли не, е по-прогресивен от подоходното облагане, осигуряващ инвестиции и прочее глупости. Данданията около плоския данък и други шумни препирни в парламента обаче са само видимата част на айсберга, а какво се случва отдолу под водата, можем само да предполагаме, макар че грандиозните безобразия, превърнали се отдавна в ежедневие за нас, не оставят много шансове на фантазията ни. Отдолу, очевидно, ври и кипи, или мишкуват и там, под водата, неуморните, нашенски мишоци, за да продължат да ни ограбват, за да награбят още, много, ненормално, разточително, докато ни докарат до просешка тояга. Ако все още не са го направили, разбира се, защото аз имам сериозни съмнения, че са го сторили отдавна, че сме бедни, безобразно бедни, затънали тежко и безвъзвратно в непроходима мизерия. Причината са несекващите мишкувания на нашите управници, чийто фундамент са мишкуванията на нашите парламентаристи, които говорят глупости, с надеждата, че и този път оглупелият народ няма да забележи,  че докато го баламосват, едни мишоци обслужват други мишоци. Въобще, говоренето на депутатите, колкото и напоително да е, колкото и смислено да изглежда, би трябвало, в края на краищата, да е гаранция за нещо, да обезпечи, например, такова законодателство, което ще ни гарантира щедро обещаваните по-високи доходи, които очакваме напразно от всяко ново правителство.

Не ми се ще сега до се нагърбя с тъй неблагодарната роля на злата пророчица, но ще кажа, без да се подвоумя ни най-малко, че и този път няма да получим това, което сме очаквали. Нещо повече, този път ще сме излъгани повече отвсякога, защото докато ни хвърляха прах в очите и ни караха да гледаме мечтателно към двойно по-големите пенсии, гигантски скок направиха цените на енергията, което означава, общо взето, ценови шок навсякъде, във всичко. Големите пенсии, дано го разберат най-сетне възторжените адепти на тази или онази партия, няма откъде да дойдат, щом има плосък данък и други такива безобразия! Няма да има пари за пенсии, докато няма надеждно законодателство, което да ги гарантира, а празните приказки на депутатите са като празните приказки на жените. Или, далеч по-неприятни, направо разрушителни са, ако погледнем сериозно на проблема, празните приказки на депутатите. Парламентът ни обаче, славното и изстрадало какво ли не Народно събрание продължава да бъде говорилня, партийна говорилня и лобистка говорилня, наместо законодателен орган, гарантиращ окаяната ни демокрация. Парламентът е заложник, повтарям, не толкова на партийните интереси, които са само удобно прикритие, колкото на лобистката шарлатания, обслужваща групи и групички, всякакви ясни и неясни субекти, които искат да стоят над закона и съумяват да го сторят в парцаливата ни държава. И новите депутати, ако са наистина нови, ако са нови като дух, като манталитет, трябва решително да се противопоставят на старите навици, на чудовищната политическа аномалия или атрофия, което руши държавата ни, морала и демокрацията ни. Техните действия ще покажат дали са нови и доколко нови са, а тръбенето, че комай половината са млади хора не е нищо повече от ненужен политически шум засега, защото не в статистическите данни е младостта.

Нов дух ни е нужен, нов морал, ново светоусещане, друг манталитет, ако искаме да изгазим блатото, в което сме затънали! И това, че се обновява парламента ни, че влизат в него млади хора е необходима и добра предпоставка, а ненужният шум, погледнато от друг ракурс, е и нужен, и наложителен, но тепърва ще видим кой какво може и кой какво иска. Кой какво може, нека вметна, вероятно знаем, защото мнозинството от тези млади хора са отдавна доказали се професионалисти, закономерно израснали до обществени лидери. Някои от тях познавам лично и съм впечатлен, както от знанията им, така от културата и възпитанието им, пък и от способността за съждение, от умението им да мислят, бързо и креативно, което предполага продуктивност. Други познаваме всички, защото не от вчера ни респектират с компетентността си, когато тече обществения дебат по този или онзи проблем, пък и с гражданската си позиция. Дали ще поискат те, питам се сега, да останат това, което са били, ако наистина са били добри професионалисти и честни граждани, или ще ги поквари системата, ще пренебрегнат бързо и безпардонно обществения интерес, заради личния си интерес. Кой какво може е фундаментален, наистина важен въпрос, но по-фундаменталният и по-важният въпрос е дали този, който може, иска да направи това или онова.

А големият проблем на държавата ни и нашата демокрация е дали разполагаме с механизъм, който да върне в правия път Блудния син, който да задължи този, дето може да е полезен на държавата и народа,у да е полезен за тях, наместо вреден или ненужен. Не вярвам в съвършенството на разкапаната ни държава, а е разкапано и законодателството ни, разбира се, щом властта, щом никоя власт не е на мястото си, та съм принуден да се надявам на доброто у човека, на неговата съвест. Човек предполага, казано е, а Бог разполага, и трябва да се радваме, че е така, щом сме неспособни да изградим държава и институции, които ще ни гарантират по-приличен живот. Едната мъдрост, като че ли, дърпа подире си и друга, та се сещам и за това, че Бог помага, но в кошара не вкарва, та като е дума за новите депутати и кошарата им, ми се ще да вярвам, че и те, като мене, се сещат понякога за една или друга вечна мъдрост, спасявала винаги човечеството от тъпотията…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply