Петър Кънев: Не може да се говори за катастрофа и фалит, а за умерен оптимизъм

 

P_Kunev_parlИнтервю с Петър Кънев, зам.-председател на парламентарната група на „Коалиция за България” в 42-ро Народно събрание:

- БСП не допусна да се гласува актуализацията на целия бюджет. Защо парламентарната група беше толкова категорично против?
- Такива бяха договореностите на срещата на партийните лидери при президента. При консултациите в президентството БСП беше поела ангажименти само по актуализация на бюджета на здравната каса и нищо повече.
- А защо все пак тази актуализация не трябваше да се случи?
- Първо, актуализации в средата на годината много рядко се правят. Ние разчитахме поне да излязат резултатите на полугодието, за да се види какво е положението. Второ, за пръв път в българската история, аз се шегувах даже, че от турско робство насам няма такъв случай, правителство в оставка да прави актуализация на бюджета. Това винаги се прави от новото правителство. Трето, считаме, че е съвсем нормално новото правителство, което ще бъде сформирано в средата или в края на октомври месец, да има достатъчно време да си направи един анализ и да направи актуализация на бюджета. Няма никаква драма в това. Още повече, че очакваните параметри на изпълнението на бюджета в проценти са приблизително същите, каквито са били последните 4-5 години. Правителството оставя един сравнително много голям – над 8 млрд. лв. фискален резерв. Да, част от тези пари – над 3 млрд. лв., са предназначени за покриване на предишни дългове на предишни кабинети, но няма нищо тревожно. Тревожно е забавянето на плащанията от Брюксел по европейските програми, но това не ни е нито за пръв път, нито ще бъде за последен.
- Една от версиите, особено на синдикатите е, че над 1 млрд. лв. от исканите средства за актуализация на бюджета са, за да се прикрие открадването на парите от Корпоративна търговска банка. Каква е реалната ситуация около КТБ?
- Какво ли не се чува за КТБ. Истината е, че пред КТБ има три варианта. Единият е банката да бъде обявена в несъстоятелност, за да започнат изплащанията на гарантираните суми до 200 000 лв. на гражданите, които имат депозити. Вторият вариант е да бъде разделена банката на две. Добрите активи на банката да отидат в по-добрата банка, а лошите да останат в старата банка. Този вариант между другото видяхте се разработи и вече действа в Португалия, където една от най-голямата им банка от няколко дена има проблеми. Третият вариант е банката да бъде спасена чрез наливане на пари вътре, т. е. да бъде стабилизирана банката, така както беше направено преди месец с Първа инвестиционна банка. Нито едно от тези три решения не може да бъде взето в момента, докато не излязат одиторите от банката и не кажат какво е състоянието. Т. е. всякакви действия преди да е ясно състоянието на банката са безсмислени.
- Коя според вас е истинската причина за разрива между БСП и ДПС? Със сигурност не са резултатите от европейските избори?
- Много личностна битка имаше последно време между двете партиии. Егото доста силно надделя в решаването на някои проблеми. Да не говорим, че и напрежението в БСП за т. нар. властово присъствие на ДПС във властта ескалира и предизвика доста въпроси. И явно в един момент лидерите на двете партии решиха, че е по-добре да се отива към избори. Трудно мога да ви кажа детайли, защото не съм част от партийната игра, от партийните разговори, но поне това е външното ми усещане.
- Чие беше все пак това правителство при условие, че поне накрая клонеше по-скоро към позициите на ДПС, отколкото на БСП?
- Това е драмата на правителството на Орешарски, че дойде с добри желания да свърши доста работа, и между другото свърши доста добра работа, но аз мисля, че беше грешка, че нямаше подписано коалиционно споразумение, където ясно да са разписани правата и ангажиментите на политическите сили, които стоят зад него. И в двете страни в един момент започна едно усещане, че са прекарани една друга. Затова друг път като се правят такъв тип правителства, трябва задължително да има разписано коалиционно споразумение.
- Коя беше най-голямата грешка на Орешарски и кое беше най-доброто, което той успя да направи?
- Ще започна от най-доброто – това е, че се успокои българския бизнес, успокои се обществото, започна движение в социална посока. Знаете, че след като 4 години бяха замразени пенсиите, колкото и малко да е – и с 5 лв., и с 10 лв. да е, все пак тръгна движението за повишаване на пенсиите. Доста се направи в социалната област, доста се направи за българския бизнес. Аз мога твърдо и категорично да го заявя, че бизнесът се успокои и започнаха нормални плащания по ДДС. Най-лошото? Най-лошото за мен беше грешката с Делян Пеевски, когато българското гражданско общество доказа, че го има и не прие това назначение. От там нататък беше много трудно да бъде върнат духът в бутилката, защото се събуди обществото.
- Как се отрази това кратко управление на бизнеса? Работодателските организации и те се намесиха и се опитаха да принуждават политиците да действат в определена посока?
- Правилно е, защото това, което стана в последния месец за пръв път в най-новата българска история от последните години, откакто я има тази тристранка – синдикати и работодатели седнаха на една маса и поставиха условия на изпълнителната власт и най-вече на политиците, че така повече не може. Трябва да се търси решение на този топик, в който е изпаднала българската политическа система.
- Защо това правителство и този парламент оцеляха толкова кратко?
- Въпросът е защо работиха толкова кратко. Последните евроизбори показаха, че представителността на политическите сили в парламента не отговаря на резултатите от изборите. Това е една нормална европейска и демократична практика, парламентът, тъй както сме парламентарна република, да представлява настроенията на обществото.
- Каква е разликата и каква е вашата оценка за този парламент спрямо предния, в който бяхте депутат? Липсваха смислените ходове, като че ли? Чувствахте ли се не на мястото си в тази обстановка?
- Естествено се чувстваш не на мястото си, когато всеки ден отиваш на работа с мисълта дали ще се появи „Атака” да направят кворум, или няма да дойде. Това нещо те травмира абсурдно. Лично за себе си аз направих извода, че в един парламент няма ли една подкрепа на поне едно 140 депутати за законодателна дейност, това е трудно и неработещо парламентарно мнозинство. Тази идея как със 121 депутати можеш да управляваш е абсурдна. Тя работи само, ако трябва да има вот на доверие или на недоверие и да събира всички депутати от командировки и по болници, за да бъдат в залата.
Истината е, че в 40-то Народно събрание, където 4 години работихме и по него време приехме всички закони за синхронизация за влизането в Европейския съюз, по него време влязохме в ЕС, имаше настроение, имаше мотивация, имаше желание за работа, имаше цел. Имаше кауза, хайде, така да го нарека. Това Народно събрание буквално след първите грешни назначения на правителството каузата изчезна и дойде периодът на оцеляването.
- Вашата прогноза – какво я чака България след следващите парламентарни избори?
- Предполагам, че няма да е много по-различно. Пак ще бъде шарено мнозинство, пак ще бъде трудно създаването на правителство. Дано политиците да са си извадили поука от тази година и половина с това експертно правителство, което съществуваше без да има разписани коалиционни задължения и права и нещата да се успокоят, защото и на българския бизнес, и на българското общество им е нужна спокойна политическа обстановка. Вие знаете, че това, което доскоро размахваше опозицията за намаления кретидет рейтинг на българската икономика от „Стандарт енд Пуърс”, ако го прочетете внимателно, ще видите, че той всъщност е намален с едно ниво заради нестабилната политическа обстановка, а не заради лоши икономически резултати. България в момента като фискални икономически резултати е на едно много добро място в Европа. След спада на големи икономики ние все пак, колкото и да е малък, имаме ръст на икономиката. Имаме един сравнително добър, поне на книга е засега, бюджетен дефицит, да видим как ще завършим годината. Втори сме в ЕС по най-нисък външен дълг. Това, което емитираме за подкрепа на бюджета е много малко в сравнение с това, което правят другите държави. Само за миналата година 19 държави членки на ЕС увеличиха външния си дълг, т. е. в това няма никаква драма, а особено нашият е много нисък, затова не е драматично да се теглят заеми, за да върви икономиката. Чисто фискално даже, когато в парламента опозицията даваше оценка на българската икономика как сме във фалит, имайте предвид, че такава оценка могат да дадат само западните финансови институции, най-показателно беше изключително добрите параметри, по които емитирахме външен дълг само преди месец във Франкфурт, Лондон и Париж. Оценката я дава Западна Европа, когато дава свои пари на заем. Ако ние бяхме в тежка финансова ситуация никой нямаше да ни даде пари назаем, защото знае, че няма да се върнат.
- Прогнозите за катастрофа и фалит са силно преувеличени?
- За катастрофа и фалит въобще не можем да говорим, можем да говорим за умерен оптимизъм за развитието на българската икономика и държава.

Интервю на Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply